снимка: thelistenersclub.com

След повече от век, Цигулковият концерт на Едуард Елгар все още е загадка

21 ноември 2023

През ноември 1910 г. Фриц Крайслер изнася световната премиера на един от най-красивите концерти за цигулка на ХХ век. Това е партитура, която се ражда като плод на поръчка от Кралското филхармонично дружество, отправена година по-рано към вече известния Едуард Елгар (1857–1934). Когато през 1909 г. дружеството поръчва творбата на композитора, самият той е в разцвета на силите си – Елгар вече се радва на високо признание, благодарение на своите Вариации „Енигма“ (Enigma Variations) от 1899 г., в които рисува музикални портрети на приятелите си. И тъй като признанието за английския автор идва не отрано, а едва след 40-те му години, може би тъкмо в това се корени и най-характерното в неговата музика – зрялост, емоционалност и загадъчност. Известно е, че цигулката е собствения инструмент на Едуард Елгар в младостта му, а и чрез нея той е изкарвал прехраната си като самоук изпълнител, докато скромно си е проправял пътя към композиторското признание.

Мнозина изследователи смятат, че зад дългия и сложен Концерт за цигулка на Елгар стои някаква мистерия, тъй като върху ръкописа на партитурата той е поставил надпис на испански: „Aqui está encerrada el alma de …..“ или „Тук е съхранена душата на …“ Тази загадка обаче, остава недостатъчно изяснена и до днес, въпреки че цитатът е от роман на френския писател Ален-Рене Лесаж. Интригуващите пет точки, вместо три, поставени като многоточие в края на посвещението, са всъщност загадката на тази партитура. Версиите са няколко, но усещането за „копнеж и несигурност“ в звученето карат музиколозите да предположат, че тук стои нещо лично – вероятно фигура, оказала се близка до душата на автора. Споменава се приятелка на име Алис (каквото е и малкото име на съпругата на композитора, Алис Елгар), но вероятно това е Алис Стюарт-Уортли, дъщеря на известния британски художник Джон Евърет Миле, с която имат дълга кореспонденция, а писмата им отдавна са издадени в наши дни. Връзката им продължава цели три десетилетия и обхваща най-големите триумфи и скърби на Елгар – от кулминацията на успеха му в началото ХХ век, през Първата световна война, до залеза на неговата слава и смъртта на съпругата му. Концерта за цигулка и оркестър в си минор, оп.61 от 1910 г. е онова произведение, което най-тясно се свързва и до днес именно с Алис Стюарт-Уортли, на която самият Елгар дава името „Windflower“, бидейки вдъхновителка на някои от музикалните теми в него.

От друга страна, биографът на композитора Джералд Нортроп Мур предполага, че зад всяка от частите се крие както живо вдъхновение, така и нечий дух, например на Алис Стюарт-Уортли, на съпругата на Елгар и неговата майка или на покойните му приятели. И все пак, някой би казал, че „душата, съхранена в него“, би могла да е и тази на самия автор, чието фамилно име също съвпада с тайната на петте точки (E-L-G-A-R)… Така или иначе, вече 113 години тази забележителна тричастна композиция предизвиква цигуларите, като един от най-дългите и емоционално сложни концерти, които те имат шанса да изпълняват. А самият Елгар очевидно е притежавал отличен вкус към загадките и със сигурност е познавал тяхната привлекателна стойност за обществото. Думите, с които той възкликва, когато чува концерта, са били: „Добър е! Ужасно емоционален! Твърде емоционален, но го харесвам!“