Лудвиг ван Бетовен (1770–1827)

Композитор на месец декември

Един композитор – революционер, разчупил правилата и обогатил музикалните форми. Един идеал за всички след него, отприщил енергията на класицизма, за да я влее в романтизма – великият Лудвиг ван Бетовен. Удивително е, че той продължава да композира, въпреки почти пълната си глухота – факт, който издига музиката му до пиедестала на невъзможния подвиг. Нека си представим само как в края на премиерата на неговата Девета симфония е трябвало да се обърне към публиката, за да се увери в овациите й, които е нямало как да чуе… Пренебрегнал условностите на обществото, Бетовен никога не се е страхувал да изрази неприязън към властта или общоприетия социален ранг. Понякога е спирал да свири, ако публиката не му засвидетелства цялото си внимание. Упрекван от близките си, че не приема да пише по-лека и развлекателна музика, Лудвиг е отвръщал: „Аз съм горд собственик на ум!“ Най-големият му покровител, негов ученик и приятел – Ерцхерцог Рудолф Австрийски дори постановява, че обичайният придворен етикет не се прилага за този велик човек.

Ние не знаем рождения ден на Бетовен, но е известно, че той е приел светото кръщение на 17 декември. Била е обичайна практиката новородените да се кръщават в рамките само на ден след раждането им, така че ето защо историята празнува рождения му ден на 16 декември 1770 г. Бон – неговото родно място, е градът, който и до днес тачи своя син, организирайки ежегодния си Бетовенов фестивал. Тук всеки, който се интересува, може да посети Дома на Бетовен /Beethoven-Haus/, съхраняващ най-разнообразната и обширна колекция в света, посветена на гения. Тук е и неговият паметник, разположен на Мюнстерплац и само на няколко метра от родното му място. Този монумент е издигнат през 1845 г. по повод 75-тата годишнина от рождението на композитора, и то в резултат на гражданска инициатива, предвождана от друга велика фигура – Ференц Лист.

През ноември 1792 г. Бетовен напуска Бон и се премества във Виена, която се превръща в център на живота му за цели 35 години. Австрийската столица е мястото, където композиторът написва някои от най-известните си творби – единствената му опера „Фиделио“ или прочутата клавирна пиеса „Fur Elise”. Изследователи посочват, че 67 пъти Бетовен е променял адресната си регистрация във Виена. Всъщност, за първи път той пристига там, когато е на 17-годишна възраст, за да учи под ръководството на Моцарт, за когото се твърди, че произнася думите: „Обърнете му внимание; някой ден той ще накара света да заговори за него!“ Но едва оказал се в града, младият музикант е принуден да се върне при болната си майка. Малко по-късно, на 22-годишна възраст, Бетовен предприема второ пътуване и именно във Виена става ученик на Хайдн. Така остава в града чак до смъртта си през 1827г.

Бетовен и Виена. Тук се раждат десетки композиции, които не слизат от репертоара на музикантите и до днес. Между 1792 и 1802 г. се появяват три от великите му клавирни концерти и множество сонати, като прочутите „Патетична“ № 8, Соната № 14 „Лунна“ или по-късната „Апасионата“ с № 23. Цигуларите също могат да са благодарни на виенския период от живота на гения – тук са сътворени Соната № 5 „Пролетна“ или № 9, позната като „Кройцерова соната“. Когато настъпва новия век, геният на Бетовен разцъфтява по нов начин – с началото на 19 век той отваря страницата на симфонизма, за да остане в историята като първият сред най-великите симфоници. „Още с встъпителния акорд на Първата си симфония, което е шокиращо, Бетовен заявява самият себе си. Той казва: „Аз съм тук и имам нещо специално да кажа!“ Това са думи на големия британски диригент сър Джон Елиът Гардинър, с които описва Симфония № 1, а за венеца на симфонизма му – Деветата симфония, маестрото е категоричен: „Имам усещането, че Бетовен е един от първите композитори, който ни говори като човешко същество. Той сваля маската и ни позволява да погледнем право в душата му“.

Точно през 1800-та година е завършена Първата му симфония, а до 1812 г. се раждат още Четвърти и Пети концерти за пиано, Цигулковият концерт, Тройният /за цигулка, виолончело и пиано/, които оформят всичко онова, което днес с преклонение наричаме „виенски класицизъм“. В следващите години, заради Наполеоновите войни Европа се променя, променя се и Бетовен, настъпват тъжни житейски обстоятелства, глухотата напредва и след 1818 г. вече е принуден да използва т.нар. „разговорни тетрадки“ за улеснение на събеседниците си. И въпреки всичко, когато днес говорим за „късния Бетовен“, разбираме най-могъщата част от творчеството му. Последните пет сонати за пиано (№ 28-32) и последните пет квартета (№ 12-16) са особено сложни и с такъв музикален език, който изисква извънредно майсторство от изпълнителите. А произведението, което сам той определя като най-високия си връх, е „Тържествена меса“ (Missa solemnis), завършена през 1823 г.

7 май 1824 г. Тази дата е историческа. Светът чува за първи път най-великото творение на Лудвиг ван Бетовен – Деветата му симфония, чиято премиера се състои във Виена. Няма съмнение, че за всички нас днес тази грандиозна партитура принадлежи към най-скъпоценното, което човешкият гений е създал. От 2002 г. тя бе поместена в списъка на UNESCO, като част от световното културно наследство на човечеството. Ръкописът й е от 200 страници и се съхранява в Държавната библиотека в Берлин. Бетовен е работил около две години върху последната си симфония, започвайки още през 1822 г., въпреки че има запазени чернови от доста по-рано, като например темата от втората част, за която се предполага, че е била замислена още през 1815 г. Прочутата „Ода на радостта“ по Фридрих Шилер, вмъкната в последната й част, превръща творбата в нещо качествено ново – първата по рода си симфония, в която звучат човешки гласове. ХХ век буквално преражда тази музика, като й отрежда едно ново и специално място – години след края на Втората световна война „Одата на радостта“ бива преработена от Херберт фон Караян и през 1972 г. Съветът на Европа я провъзгласява за свой химн. В следващото десетилетие – през 1985 г., тази музика се превърна в официалния химн на Европейския съюз, за да бъде разпозната днес навсякъде, където е чута.

От 1977г. далеч от Земята пътува прочутата Златна плоча на Вояджър, в която са включени и две от гениалните произведения на Бетовен: Allegro Con Brio или „съдбоносното“ начало на неговата Пета симфония и Каватина (пета част) из Струнен квартет № 13. Едва ли ще узнаем някога дали друга цивилизация би се възхитила на тази музика, но тук на Земята, името Бетовен е синоним на творец, изпреварил времето си. „Нуждаем се от визионерската сила на Бетовен“, бе казал един немски политик, а венецуелският диригент Густаво Дудамел сполучливо отбелязва: „Музиката на Бетовен е от фундаментално значение за младите хора. И когато те я свирят, преживяват нещо специално – всички споделят неговата надежда.“

Лудвиг ван Бетовен е не само музика, той е и символ. „За мен Бетовен е еквивалентът на Еверест в музикалната история“, твърди цигуларят Даниел Хоуп. А когато през 2019г. музиканти от Симфоничния оркестър на Балтимор протестираха за сигурността на своя състав, издигнаха символичния лозунг: „Балтимор се нуждае от Бетовен!“

„В продължение на 250 години ние се опитваме да разгадаем тайната зад недостижимата музика на този божествен творец и да разберем хуманността на неговото безгранично философско, духовно и човешко послание“, бяха думите на световноизвестния италиански маестро Рикардо Мути. Казани по повод 250-годишнината от рождението на Лудвиг ван Бетовен, тогава той допълни: „Всички ние трябва да станем братя и сестри – ето посланието на Деветата симфония на Бетовен!“