Георг Фридрих Хендел (23 февруари 1685 – 14 април 1759)

Композитор на месец февруари

1 февруари 2024 г.

„Роден в Германия английски композитор, който стои зад ораторията „Месия“… Вероятно това е най-краткото представяне, което някога сте чували за Георг Фридрих Хендел. Но този гениален композитор е много повече, въпреки безпрецедентната популярност на великолепната „Месия“, почти засенчила останалото му творчество. Над 40 опери, десетки оратории, химни, органови концерти, църковна музика, камерни творби, оркестрови сюити и още много нотни текстове в актуалните за времето си жанрове. Музика, съчинявана не само със завидна продуктивност, но и зад която прозира божествения дар на една извънредна личност, за която Бетовен казва: „Той е най-великият композитор, който някога е живял. Бих свалил шапка и коленичил пред гроба му.“ Днес бихме го нарекли космополит – пътува с ентусиазъм из цяла Европа, живее и твори в няколко различни града и навсякъде оставя следа.

Животът на Хендел продължава 74 години и повечето от тях преминават във Великобритания, въпреки че е роден в немския град Хале. И тъкмо заради това, основанието да бъде присвояван от англичаните е също толкова обяснимо, колкото и почитта на германците като към национален композитор. Когато умира през 1759 г., Хендел е един от малцината хора на изкуството, признати за велики не само приживе, но и след смъртта си. Погребан е в Лондон с пълни държавни почести в Уестминстърското абатство, и то в присъствието на над 3000 опечалени.

Според историята, английският крал Джордж II-ри е бил толкова развълнуван, чувайки неговата „Алелуя“, че се изправил, а ако кралят става, това означавало, че всички останали също трябва да се изправят. Така и до днес е в сила традицията да станете прави, когато звучи Хенделовата „Алелуя“! А когато поглеждаме към неговите ноти, обикновено пред нас се разкрива най-известният каталог с произведенията му и съкращението HWV (Händel-Werke-Verzeichnis) – номерацията, публикувана от немския музиколог Бернд Базелт през 1978 – 1986 г. в три тома.

Хендел е роден в съдбовна година – 1685-та: годината на Йохан Себастиан Бах, който се ражда на 21 март и Доменико Скарлати, роден на 26 октомври, но Хендел идва на бял свят малко преди тях – на 23 февруари. Ако добавим и известните им съвременници Георг Филип Телеман (род. 1681) и Антонио Вивалди (род. 1678) – малко по-възрастни от тях, ще изградим музикалния постамент на Барока. Колкото и различно да звучи музиката на всеки от тях, днес ги почитаме като „Титаните на Барока“. Хендел е имал само един равен нему връстник на органа – великият Йохан Себастиан Бах, но те така и никога не са се срещнали.

Житейският път на Георг Фридрих Хендел е колоритен и изцяло в посвещение на музиката. Историята му отрежда място сред най-умелите в композицията, но колкото и да е странно е, той се ражда в семейство без музикално минало. Въпреки ранните признаци на един изключителен талант, бащата решава Георг да учи право, но след като малкият композитор започва сам да свири на клавесин, е приет в Лутеранската църква в Хале и взима своите първи музикални уроци. До 12-годишна възраст Хендел постига забележителен напредък в изучаването на обой и цигулка, но особено на клавишни инструменти. Става църковен органист и дори композира музика за църковните служби. Когато бащата на Хендел умира, неговият син все пак уважава волята му и се записва в юридическия факултет на университета в Хале. Но остава там само около година, за да продължи отново с музиката: църковен органист е в Морицбург, после напуска и тази позиция, за да приеме място във вторите цигулки на Хамбургската опера, която тогава се ръководи от Райнхард Кайзер – първият значим оперен композитор на Германия.

Тук Хендел се запознава с Йохан Матезон (1681–1764) – именит немски композитор, дипломат, певец и музикален теоретик, но също и влиятелна фигура в театъра на Хамбург. Двамата стават приятели за цял живот, с изключение на малка и почти фатална случка, когато Хендел е отказал да отстъпи мястото си на клавесина на Матезон. Този спор е известен и е описан като спречкване, което е продължило дори на сцената по време на представление, после даже и на улицата, където Матезон се е опитал да прониже с шпагата си Хендел. Удивителната история завършва щастливо – метално копче от палтото на Хендел препречва острието и спорът приключва. Не след дълго приятелството им е възобновено и дори Матезон е този, който написва първата немска биография на Хендел.


Италия е много важна част от живота на композитора – след 21-вата си годишнина младият Хендел заминава за там, където попива италианския стил от великите майстори, а те стават негови приятели и покровители. Сред тях са Арканджело Корели, Алесандро Скарлати и неговият син Доменико, това е и времето, когато италианците му дават прозвището „Саксонецът“ (Il Sassone). Ето и още една интересна история от младостта на Хендел: характерни за концертния живот в онези дни са били състезанията между виртуози и в началото на 1709 г. почитатели на Хендел и Доменико Скарлати организират съревнование по орган и клавесин в дома на покровителя на Корели – кардинал Пиетро Отобони (1667–1740). Това изправя един срещу друг двама от най-великите виртуози в изпълнението на клавишни инструменти, показвайки пълния си талант в импровизацията. Резултатът: лаврите при клавесина отиват при Скарлати, а короната при органа е за Хендел. Тези успехи в Италия превръщат Хендел в един от най-известните млади композитори на континента, а неговата опера „Агрипина“ се радва на сензационен успех на премиерата си във Венеция през 1710 г. В Италия композиторът прекарва четири кратки, но много ползотворни години.

Афиш на документалния филм „Хендел в Рим“, режисьор Олаф Брюл (ZDF/3sat 2006 г.) и обложка на обширната колекция от 14 CD с творби на Хендел, създадени по време на 4-годишния му престой в Италия, издател Brilliant Classics.


На 25 години Хендел се завръща в Германия, за да поеме добре платен пост на капелмайстор в Хановер, но изникнала възможност да посети Лондон, съдбовно предопределя бъдещият му английски период. През 1711 г. именно в Лондон е поставена неговата опера „Риналдо“ – събитие, предизвикало истинска сензация, включително и заради пищния декор на сцената, от който лондонската публика се удивлява. Произведенията, които Хендел пише за британската корона срещат изключителен прием, включително и известната „Ода за рождения ден на кралица Анна“ и тъкмо кралица Анна Стюарт е тази, която иска да го задържи като придворен композитор. Но след смъртта й през 1714 г. ситуацията за Хендел за кратко се променя – на престола се възкачва Джордж I – или Георг Лудвиг фон Хановер, неговият доскорошен работодател от службата му в Хановер. Не след дълго обаче, композиторът отново е добре приет от английския двор и това е периодът, когато се ражда прочутата сюита „Музика на водата“. Вероятно е била изпълнена по време на празник през 1717 г., когато кралят и свитата му са плавали на кралски круиз по Темза, придружени от музиканти, свирещи музиката на Хендел. Предстоят славни времена – периодът, през който композиторът се установява трайно в Англия и десетина години по-късно официално ще стане поданик на британската корона.  

Името на Хендел вече става част от английската история. През 1719 г. група благородници създават Кралската музикална академия в Лондон, чиято основна цел е да представя италиански опери и назначават Хендел за един от директорите. Той прави разузнавателни пътувания до Германия и Холандия, за да набере най-добрите певци. Така след 35-ата си годишнина Хендел постепенно композира петнадесет нови опери за Кралската академия, някои от които предизвикват сензация. От този период е творбата „Юлий Цезар в Египет”, поставена за първи път през 1724 г. в Кралския театър в Лондон и постигнала забележителен успех, включително и в Германия. Но в онези времена, за да напишеш опера е бил нужен и търговски нюх, защото всяко музикално начинание от този род е било съобразявано с вкуса на времето. Хендел е трябвало да композира по-голямата част от оперите си набързо, две-три седмици до репетициите, а лондонската публика с често променящи се вкусове е изисквала все по-малко сюжетност и все повече ефекти на сцената. В качеството си на импресарио, Хендел далеч невинаги успява да се справи, понякога стига и до банкрут, но никога не се отказва. Предпочитанията на публиката започват да се променят, тя вече не го дарява с някогашния си интерес и той разбира, че италианската опера – жанрът, върху който е основал цялата си кариерата досега, в Англия започва да залязва.

Винаги привлечен от театъра, Хендел успява да напише над 40 опери, наред с концертите, камерната музика, оркестровите творби и хоровите произведения като прочутите му Коронационни химни. Сред тях е известният до днес химн „Свещеникът Задок“, създаден за коронацията на крал Джордж ІІ и добре познат в наши дни като музикалната емблема на Шампионска лига. Именно заради тази творба Лудвиг ван Бетовен ще нарече способността на Хендел да постига „велики ефекти с прости средства“.


Стремежът към по-големите платна води Хендел към нещо ново – ключът към следващия етап от неговия творчески живот – ораторията. Повратен е моментът от 1732 г., когато възстановява своята английска оратория „Естер“, получила окуражаващ от публиката прием. Така започва ерата на библейските му оратории, а те се харесват и на публиката – раждат се „Саул“, „Израел в Египет“, написва и „Ода за Света Сесилия“. Но най-важното е, че с тези партитури Хендел създава жанра на новата оратория, твърде различен от традиционния италиански модел. Хендел е този, който синтезира английската школа – текстовете му са на английски и музиката му се позовава на английските религиозни антифони на Хенри Пърсел. Неговите оратории са за концертните зали, а не за литургични изпълнения. За разлика от операта, в която ариите са в центъра, Хендел дава на хоровете централното място в ораториите си. Ражда се онзи хоров стил, който ще се превърне в модел за композитори от следващите поколения и никой, дори Бетовен, няма да достигне неговото ниво.

За Хендел годината 1741-ва е повратна – тя бележи исторически момент не само за него, но и за хоровата музика. Поканен в Дъблин за концерт с благотворителна цел, Хендел носи със себе си нова оратория, наречена просто „Месия“. За разлика от обичайните му оратории с герои и сюжет, тази се основава на поредица от библейски пророчества около идването на Христос. Тя е различна и от немските оратории на Бах, например, защото Хендел не подчертава конкретен епизод от живота на Христос, а проследява цялата му мисия. Това гигантско произведение е било композирано за по-малко от 24 дни, между 22 август и 14 септември 1741 г. Истински подвиг, при положение, че продължителността на творбата е приблизително два часа и половина!

„Месия“ (HWV 56) – първо издание от 1768 г., източник: sothebys.com и страница от ръкописа на партитурата, източник: British Library


През април 1742 г. „Месия“ преживява премиерата си в Дъблин. При изключително вълнение и препълнена зала, докато стотици други слушат до прозорците и вратите. Изглежда, че това е един от редките случаи в историята, когато едно велико произведение веднага се възприема в пълната му стойност. В сравнение с премиерата в Дъблин обаче, първото изпълнение в Лондон през следващата година далеч не се оказва така възторжено, въпреки че крал Джордж II е бил толкова развълнуван, чувайки „Алелуя“, че се изправя, последван от цялата публика. Независимо от това, само няколко години по-късно „Месия“ ще продължи за звучи пред лондончани, тъй като Хендел организира поредица от благотворителни концерти с произведението. Тези концерти не само придават още по-голяма популярност на творбата, но и на неговата собствена репутация – около 1750 г. Хендел е на върха на славата си, той стои над всички в цялата британска музика. Въпреки че ораторията „Месия“ му носи богатство и слава, феноменалната продуктивност на Хендел не намалява. „Музика за Кралските фойерверки“ от  1749 г., например, е едно от онези прочути негови творения, които се появяват тъкмо в този период – сюитата в пет части е написана за фестивал на открито, в чест на края на Войната за австрийското наследство.

Но още докато работи върху „Месия“, композиторът започва да страда от проблеми с очите. След все по-голямо влошаване на зрението му, се налага да претърпи три изтощителни операции, извършени от същия хирург, който оперира и Бах. Резултатите са едни и същи и за двамата – пълна слепота… През пролетта на 1759 г., на 74-годишна възраст и вече сляп, Хендел все пак успява да дирижира и да свири на орган, излизайки пред публика. Но през тази пролет той все повече се приближава и към своя край, отново белязан от най-великата му творба: по време на изпълнение на „Месия“ на 6 април, композиторът припада и сякаш предусещайки финала, изрича думите: „Бих искал да умра на Разпети петък“

Георги Фридрих Хендел умира на 14 април 1759 г., Велика събота.