Сарсуелата официално вече е част от испанското културно наследство

6 февруари 2024 г.

Испанското правителство одобри предложение на министъра на културата сарсуелата да има статут на „представителна проява на нематериалното културно наследство на Испания“. Идеята, която беше официално одобрена на правителствено ниво миналата седмица, не е нова, но сега вече ще се гарантира защитата на жанра „срещу рисковете, пред които е изправен“. Недостигът на съвременни творби, застаряването на публиката и трудността при привличането на нови поколения са някои от неблагоприятните фактори за съхранението на жанра. А сред аргументите в подкрепа се открояват „оригиналността, популярността и транскултурността на този музикално-театрален жанр, за чието популяризиране е спомогнал и Лопе де Вега, заедно с Калдерон де ла Барка между 1620 и 1660 г.“, пише изданието euro.eseuro.com. Но най-силния аргумент, посочен от министерството е, че сарсуелата „се е превърнала в идентифициращ елемент от испанската култура“. Не е тайна, че понякога този жанр бива подценяван, заради операта, но пък в страна като Испания той няма как да не бъде съхранен, заради „постоянното му пресъздаване от общността“.

След зараждането си през XVII век, сарсуелата е намерила място и сред културата на страните от Латинска Америка и Карибите през XIX век, когато претърпява най-големия си разцвет. Много от нейните герои, мелодии и текстове в крайна сметка се превръщат в популярни изрази или поговорки, затова и за мнозина този жанр е израз на нещо по-голямо – част от испаноезичното наследство.

Родителите на един от най-изявените оперни гласове от втората половина на ХХ век – Пласидо Доминго, са прочути артисти тъкмо в тази сфера, което му е давало вдъхновение през целия му живот. Негово е желанието за създаването на Академия за сарсуела в Мадрид, въведе и специална награда за изпълнение на сарсуела в своя оперен конкурс „Опералия“. „Дължа любовта си към музиката на сарсуелите, които толкова често съм слушал още когато бях малко момче“, неведнъж е признавал той.

Сарсуела (Zarzuela) е лирико-драматичен жанр, в който сцени с речитативи и пеене се редуват с танци. Бегло сравнение би могло да се направи с жанровете на оперетата или комичната опера, но все пак тя е нещо доста по-самобитно. „Zarzuela е форма на театрална музика или сценичен музикален жанр, който се появява в Испания през XVII век. Може да се определи като подобие на операта или като пиеса, в която са вмъкнати музикални номера. По този начин представлението става типично испанско и в него се редуват части с пеене и с говор“, гласи дефиницията, която дава Мадридската филхармония. Смята се, че в реалния живот това е жанр, който „отразява различни аспекти от испанския живот по много театрален и забавен начин“. Според историята, името му най-вероятно произлиза от „представленията, които кардинал Инфанте Дон Фернандо е изнасял в началото на XVII век близо до Мадрид, в селска къща за отдих, под името „Сарсуела”. Въпреки че други източници залагат на по-класическия произход, тъй като дворецът Сарсуела е станал място за срещи на двора с художниците на града. Благодарение на празненствата, организирани там, примесени с обичаи, анекдоти и веселие, се появява и този испански лиричен жанр“. Според изследване на университета в Барселона, испанският драматург, поет и писател Калдерон де ла Барка (1600–1681) е „първият драматург, който назовава с термина „сарсуела“ свое произведение, озаглавено „Заливът на сирените“, уточнява още Мадридската филхармония (Filarmonía de Madrid), която редовно включва в програмите си изпълнения на жанра.