„Ако можех да бъда запомнен като човек, който си е свършил работата добре, бих си отдъхнал щастливо“ – Джон Уилямс

20 март 2024 г.

Междузвездни войни“, „Джурасик парк“, „Хари Потър“ и „Индиана Джоунс“ са примери за това как един единствен композитор създаде цял епос в американската филмова музика. Така както някога светът на киното се възхищаваше от големите оркестрови платна на Макс Щайнер („Казабланка“, „Отнесени от вихъра“), Морис Жар („Лорънс Арабски“, „Доктор Живаго“) или Бърнард Хърман – композиторът на Алфред Хичкок, така след тях настъпи ерата на Джон Уилямс (род. 1932). Истински доайен в това трудно изкуство и за щастие, оценен приживе като безспорен майстор в съвременната киноиндустрия. Много и различни ударни, силно застъпени медни духови, арфи или звук на редки инструменти – неговите партитури никак не са лесни за изпълнение от оркестрантите, но пък резултатът винаги е вдъхновяващ.

В концерта „Кино и класика“ от 22 март ще имаме удоволствието да слушаме различен тип филмова музика, но разбира се, ще бъдат включени и най-ярките теми на Джон Уилямс. На първо място са партитурите от „Междузвездни войни“, които днес се изпълняват много често, но някога бяха първопричината да се заговори за „началото на съвременната американска филмова музика“. „Хари Потър“ донесе друга популярност на автора, а особена заслуга за това имаше изборът му на музикалния инструмент челеста. Използван за началото на известната „Тема на Хедуиг“ (от „Хари Потър и Философският камък“, 2001 г.) този звук „омагьосва“ не по-малко от героите-магьосници на екран. А още в началото на 90-те, когато бе поканен да напише музиката към „Джурасик парк“ (1993 г.), самият композитор погледна на това по много интересен начин – като възможност „да се улови страхотната красота и възвишеност на динозаврите в природата“. Музика от всички тези филми ще присъства в „Кино и класика“, както и от още едно заглавие – „Индиана Джоунс“.

Всъщност, малко преди да излезе последния епизод за безстрашния авантюрист Индиана през 2023 г. („Индиана Джоунс и реликвата на съдбата“), в свое интервю Уилямс изрази опасението си, че този филм най-вероятно ще бъде последната му работа в киното. Но, за щастие, това не се случи и маестрото по-късно обяви, че остава в индустрията.


Тази година Уилямс имаше своята рекордна 54-та номинация за наградите „Оскар“. В категорията за „Най-добра оригинална музика“ тя отново дойде за филм с героя на Харисън Форд – „Индиана Джоунс и реликвата на съдбата“. 92-годишният композитор се оказа и най-възрастният човек, номиниран за „Оскар“, което го провокира да каже: „Имам голям късмет да мога да работя толкова дълго, колкото аз успях – от гледна точка на здравето и възможностите. И не мисля, че човек някога се изморява до степен, в която тези неща да станат безсмислени. Със сигурност не и в моя случай“. Думите са от негово интервю за списание Variety, което наскоро му посвети обстойна статия, започваща с любопитно изказване на известния Харисън Форд: „Както често напомням на Джон, неговата музика ме преследва навсякъде, където и да отида – буквално“, казва актьорът и споделя, че дори при провеждане на медицинско изследване „от високоговорителите на операционната зала“ са му били пуснати Фанфарите от филма „Индиана Джоунс“!

Всичко, което композиторът си спомня за своята изключителна 70-годишна кариера, буди интерес. През 70-те години, когато Уилямс започва да работи по първия филм на режисьора Джордж Лукас „Междузвездни войни“, разбира се, все още никой не е имал представа какъв ще бъде отвзукът по-нататък от неговите партитури. „Джордж беше много ясен за това, че музиката трябва да е симфонична“, спомня си Уилямс за началните работни моменти. „Приех го в смисъл на европейската музика от края на XIX век – може би Малер, Вагнер, Щраус, този период в оркестровото писане. Той каза, че музиката трябва да е класическа. Не Бах – не класическа в бароков смисъл, а по-скоро в романтичен, в Байроновски смисъл. Защо? Защото всички изображения, които ще видите, са изображения на пусти места или места, които никога преди не сте виждали, с хора, облечени в дрехи, които никога преди не сте виждали. Всичко е извънземно, цялото визуално изживяване. Така че, емоционалното преживяване трябваше да е познато. Трябваше да бъде класическа музика, описваща героизъм и романтика, приключения и оперни емоции – извисени от реалността“.

За музиката от ранните епизоди на „Междузвездни войни“ Джон Уилямс споделя още: По онова време аз не смятах, че правя нещо радикално. Това, което направи радикалното, беше приемът, който получихме. Изглежда, че хората са били жадни за такъв вид изразителност…“ В общо деветте филма „Междузвездни войни“, за които е композирал, има 45 разпознаваеми и повтарящи се музикални теми – или поне така са му казвали най-ревностните почитатели на филмовата сага, а той възкликва шеговито: „Трудно е да се повярва, но мога да си представя, че хората наистина са ги отброили!“


Стивън Спилбърг има теория защо музиката на Уилямс е толкова уникална. „Във всяка партитура, която някога е композирал, дори и в най-сложно оркестрираните, той винаги вмъква по една красива основна тема, казва режисьорът, изразявайки съжалението си, че вече не се пише по този начин за киното. От 29-те филма, които са направили заедно, Спилбърг откроява „Списъкът на Шиндлер“ като „най-великата музика, която Джон някога е правил за мен (… ) Той не просто докосна в дълбочина душата ми, но тази партитура достигна дълбините на толкова много други човешки души, които знаят колко важна беше тя за образите, които създавах.”

В интервюто си за Variety Джон Уилямс говори и за прочутите филмови композитори преди него и поуките, които си е направил от техния живот: Алекс Норт, Дейвид Раксин, Джери Голдсмит и други – все брилянтни, прекрасни таланти. Но всички нещастни“. Нещастни, заради потисканите им амбиции да пишат музика за концерти или симфонии, вместо да композират за холивудски продукции и принудени да работят за „властни и възпрепятстващи“ таланта им режисьори. „Помислих си: „Е, не искам да живея с такова оплакване!“ И така реших да не се опитвам да се състезавам с Игор Стравински или великите класически композитори, а да се уча от процеса на работа – най-доброто училище“, категоричен е Уилямс. Той подчертава, че сега вече времената са се променили и днес оркестрите с радост свирят филмова музика: „Така че съм късметлия, че живея в един различен период!“

Въпреки възможностите, които дават новите технологии, всичко, което познаваме и обичаме от творчеството на този великолепен майстор, всяка нота в партитурите му е написана на ръка с молив, на пианото. И той казва: „Ако можех да бъда запомнен като човек, който си е свършил работата добре и като един добър солиден музикант, бих си отдъхнал щастливо“.