Със смъртта на Полини „едно велико поколение музиканти изчезва“

Италия днес се прощава с Маурицио Полини

26 март 2024 г.

„Загубихме един гигант. Той беше завършен музикант, дори дирижираше опера. Едно велико поколение музиканти изчезва – това от 40-те години на миналия век, което даде на света името на Италия“ – Рикардо Мути.

Днес Италия се прощава със своя легендарен пианист. Навършил 82 години на 5 януари 2024 г., Маурицио Полини бе принуден да отмени последните си планирани концерти по здравословни причини. След дълго боледуване, маестрото почина сутринта на 23 март в Милано. „Сбогом, Маурицио Полини!“ казаха много от музикалните институции по света, които са били ангажирани през десетилетията с неговото изкуство. Но една от тях е най-съпричастна – „Ла Скала“ в Милано, заради извънредно дългата и специална връзка на музиканта с този театър. И в днешния ден тази връзка ще се запази – във фоайето на „Ла Скала“ между 10.30 и 14.00 ч. ще се състои поклонението пред пианиста.

Роден и израснал в Милано, Полини винаги е бил тясно свързан с Teatro alla Scala, където дебютира на 16 години през 1958 г., като изпълнява световната премиера на „Фантазия“ за пиано и струнни инструменти от италианския композитор Джорджо Гедини (1892–1965), под диригентството на Томас Шипърс. Пак там се завръща две години по-късно, след като току-що е спечелил конкурса „Шопен“, за да свири Първия клавирен концерт на полския композитор, дирижиран от Серджу Челибидаке. А след това се превръща в постоянен гост на сцената на театъра за над 150 рецитала или като солист, редом до най-големите диригенти, сред които на първо място неговия близък приятел Клаудио Абадо.

„Ученик на Карло Лонати и Карло Видусо, абсолютен протагонист на международната концертна сцена след победата му едва 18-годишен на конкурса „Шопен“ във Варшава през 1960 г., Полини беше изпълнител, способен да направи революция във възприятието на автори като Шопен, Дебюси и дори самият Бетовен“, пише театърът, като подчертава и неговата популяризаторска роля за „историческите авангарди на съвременната музика и преди всичко Шьонберг“.

Дипломиран в Консерваторията „Верди“ в родния си град Милано, по-късно ще взима уроци при друга изключителна фигура в световния пианизъм – Артуро Бенедети Микеланджели (1920–1995). Преди Варшава, младият Полини има успех и на Международния конкурс за пианисти в Женева през 1957 г., където при неприсъдена първа награда, той печели втора. През 1959 г. става лауреат на конкурса „Еторе Поцоли“ в Сереньо, а на следващата година е голямата му победа на конкурса „Шопен“, откъдето и тръгва международния отзвук за неговия талант. Когато регистрира голямата си победа с музиката на Шопен, това дава повод на Артур Рубинщайн да произнесе прословутите си думи: „Този млад човек вече свири технически по-добре от всички нас!“ Само три години по-късно прави дебют в Лондон в Royal Festival Hall с Лондонския симфоничен оркестър и диригента Пиер Монтьо. През 1971 г. подписва договор с компанията Deutsche Grammophon, която и до ден днешен остана безрезервно вярна към изкуството му и в чест на 75-годишнината на пианиста изготви внушителна колекция от 55 компактдиска и три броя DVD.  За над 60-годишния му професионален път критиците винаги са описвали стила му като „несантиментален“, „съвършен“, „ясен и брилянтен“.

Последните записи, които пианистът направи за Deutsche Grammophon, представляват негова зряла интерпретация на късните Бетовенови сонати – издание от края на 2022 г. „Затрогващо е, че през последните години Полини се върна към последните пет сонати на Бетовен, които някога са положили основите на едно невероятно звукозаписно творчество“, написа президентът на Deutsche Grammophon сега, вече по повод кончината на изпълнителя. Споменът за общата им дългогодишна работа очевидно остава задълго, а компанията се ангажира да продължи да пази паметта на своя артист: „Тези, които имаха късмета да работят с Маурицио Полини, ценят неговата безкомпромисна, безмилостна работа в студио, довела до безброй емблематични албуми, както и вдъхновението и чувствителността на една топла и уязвима душа, която можеше да се усети в лични разговори… Чувстваме ангажимент да продължим наследството на Маурицио Полини и в бъдеще, тъй като дълбоко ни липсва неговият музикален глас и истинска човечност“ – д-р Клеменс Траутман (DG).