В памет на сър Андрю Дейвис, който промени „Месия“ на Хендел

25 април 2024 г.

„Сър Андрю може и да си е отишъл, но неговото наследство остава в огромната дискография от записи, а най-вече в сърцата на онези от нас, докоснати от неговото майсторство“, написа канадското списание La Scena Musicale по повод кончината на големия английски диригент сър Андрю Дейвис (1944–2024), който почина на 20 април на 80-годишна възраст. В Торонто той е оставил трайна следа, заради дългогодишните си отношения със Симфоничния оркестър на града, където първоначално е главен диригент (1975–1988), а после „диригент–лауреат“. Почетната титла получава и от редица други институции като Лирик опера, Чикаго, където прекарва 21 години като музикален директор и главен диригент, Симфоничния оркестър на ВВС, оглавяван от него в продължение на 11 години и Симфоничния оркестър на Мелбърн, който ръководи от 2013 до 2019, а за Филхармониците на Ливърпул (Royal Liverpool Philharmonic Orchestra) бе Conductor Emeritus. Заемайки и друга почетна позиция – президент на Обществото „Ралф Воън Уилямс“ в родината си, Дейвис бе удостоен и с Орден на Британската империя още в началото на 90-те.

Съболезнования и съпричастност изразиха всички тези големи оркестри, работили с маестрото в продължение на над 50-годишния му професионален път. Но някои от тях, като Симфоничният оркестър на Торонто, припомниха важен момент от кариерата му в последните десетина години – приноса на Андрю Дейвис към една сакрална за християнския свят класическа творба. Диригентът направи нова версия на ораторията „Месия“ от Хендел и през 2015 г. Симфониците на Торонто бяха първите, които заедно със солисти и Хор „Менделсон“, Торонто, я изпълниха на живо. Следващата година изпълнението бе издадено от компанията Chandos Records и се превърна в един от легендарните записи на маестро Дейвис.

„Всичко, което съм направил в инструментално отношение произтича от огромното уважение, дори страхопочитание, което изпитвам към този върховен шедьовър“, бе споделил Андрю Дейвис за своята оркестрация. Без да омаловажава заложената сила в оригинала, диригентът бе подсилил партитурата с повече медни и дървени духови инструменти, както и различни ударни, опирайки се на съвременния симфоничен оркестър. Добавени са арфа, тромбон, маримба, челеста, глокеншпил, цимбал и др., които няма как да присъстват в Хенделовата партитура от 1741 г. „Като цяло, аз просто се опитах да следвам музиката точно такава, каквато я е написал Хендел и само да я декорирам с всички цветове, които модерният оркестър може да предложи“, допълва диригентът. Дейвис е дирижирал своята версия само няколко пъти, включително и пред Чикагския симфоничен оркестър и хор, където ръководи състав от 55 оркестранти и близо 100 хористи.

С тази нова оркестрация Андрю Дейвис се противопостави на една силна тенденция от последните десетилетия – на изпълненията с автентични за историческия период инструменти. Както и на практиката на по-съкратените състави, която често се налага заради различни обстоятелства. Тя датира още от 1754 г., когато самият Хендел е дирижирал ораторията си „Месия“ в лондонската болница Foundling Hospital с твърде скромен ансамбъл – оркестър от едва 38 души и хор от 19 певци.

Както е известно, музиката на „Месия“ украсява и допълва най-големите духовни празници и се изпълнява с еднаква тежест както за Рождество, така и по повод Възкресение Христово. Тя е възхвала на живота на Исус от неговото раждане, до кръстната смърт и възкресението. В памет на маестро сър Колин Дейвис и в навечерието на предстоящия Великден, чуйте откъс от записа, представящ неговата осъвременена версия на партитурата: арията „Зная, че моят Изкупител е жив“, която тук започва със соло кларинет, а гласът е на сопраното Ерин Уол!