Деветата симфония на Бетовен навърши 200 години

8 май 2024 г.

Изпълнена за първи път във Виена на 7 май 1824 г., Симфония № 9 на Лудвиг ван Бетовен (1770-1827) празнува два века живот. Със своя грандиозен хоров финал, основан върху поемата на Шилер „An die Freude“ („Ода на радостта“), тази творба се превръща в нещо нечувано дотогава – за първи път в едно симфонично произведение е включен и човешки глас. Благодарение на гения на Бетовен реално се ражда ново музикално измерение, което мнозина композитори по-късно ще доразвият. След изпълнението преди 200 години, влиянието на тази партитура започва да се разпростира далеч отвъд границите на музиката – Деветата на Бетовен вдъхновява поети, писатели и художници, провокира естетически и философски тези и дискусии. Но преди всичко, в един общочовешки смисъл, тази симфония винаги е провъзгласявала идела за високия хуманизъм.

„Деветата симфония най-драстично повлия върху бъдещето на класическата музика. Бетовен беше майстор във вземането на прости идеи и комбинирането им с минали музикални традиции, за да създаде нещо екстравагантно и ново. И това е най-очевидно в неговата Девета симфония. Когато добави вокал в партиите на солисти и хор в последната част на тази творба, Бетовен направи нещо, което никога не е правено преди…, като по този начин оказа влияние върху музиката на бъдещите композитори“, пише американският музиколог Люис Локууд, един от най-уважаваните съвременни биографи и изследователи на Бетовен.

Почти пълната партитура с автографа на Бетовен се съхранява в музикалния отдел на Берлинската държавна библиотека. Някои от нотните листове, които са били премахнати през XIX век, се пазят в Beethoven-Haus в Бон и в Националната библиотека на Франция в Париж. Историята на ръкописа с автограф до голяма степен отразява и цял епизод от новата германска история – след съхранението му на различни места по време на Втората световна война, основните части са върнати в Берлин, но първоначално са разделени от Берлинската стена и събрани отново едва през 1990 г. През 2001 г. оригиналната партитура на Симфонията е добавена към Международния регистър на ЮНЕСКО „Паметта на света”, редом с други изключителни паметници на духовното наследство на човечеството.

Историята на композирането на Деветата симфония в ре минор, op.125 е не само продължителна, но и интересна. Още през 1793 г. композиторът обмисля да работи върху „Одата на радостта“ на Фридрих Шилер, но така и не предприема нищо. Близо 20 години по-късно той споменава за „увертюра“ с „неподредени фрагменти от Шилеровата „Freude“, свързани в едно цяло“, но все още няма нищо цялостно. За първи път се появява тема от симфонията в негови чернови от 1815 г., въпреки че по това време Бетовен скицира Сонатата си за виолончело, оп. 102. През 1817 г. композиторът започва сериозно да пише новата си симфонична творба и работи върху отделните части още по-усилено след 1822 г. На следващата година композицията вече изкристализира в съзнанието му и авторът завършва нотния си материал до края на 1823 г., а оркестрацията – през февруари 2024 г. Всичко това говори, че са му били необходими повече от шест години, за да разработи до окончателен вид последната си симфония, а общият период на обмисляне му е отнел около 30 години!

Когато настъпва денят на премиерата, Бетовен е вече напълно глух и заради това е невъзможно той да дирижира. На пулта излиза австрийският диригент Михаел Умлауф (1781–1842), комуто Бетовен се доверява и който приема почестите при първото изпълнение от 7 май 1824 г. Реакцията на публиката е била окуражаваща, но Бетовен, проследяващ партитурата си в залата, остава погълнат от нея и дори не забелязва края на изпълнението. След като е подканен да се обърне с лице към присъстващите, тъй като не може да чуе ръкоплясканията, той най-сетне вижда плода на своя труд – публиката го аплодира възторжено!

Преди 200 години Симфонията е изпълнена за първи път в Kärntnertortheater във Виена, а в състава на този оркестър тогава е имало музиканти, които по-късно през 1842 г. ще станат основатели на Виенската филхармония. Ето какво казва днес по този повод Даниел Фрошауер, председател на борда на Виенската филхармония: „Това е част от нашето ДНК, уникална творба! Това е повик за мир. Призив за обединение, за братство и очевидно това е и европейският химн. Изисква се нещо повече от теб, за да го изсвириш. Бетовен те предизвиква, няма спор. В началото, например, не знаеш дали свириш в ре минор или ре мажор, това не се декларира. Но веднага те отвежда в един различен космос!“

Снощи – на 7 май и отново във Виена, но вече в Голямата зала на Музикферайн, Виенската филхармония изпълни Симфонията под диригентството на Рикардо Мути, а телевизионният канал ARTE излъчи необичайно представяне – всяка от частите бе изсвирена от различен оркестър и звуча от четири европейски града: Лайпциг, Париж, Милано и Виена. Десетки състави по света посветиха и продължават да посвещават концертните си програми на творбата, създадена от „божествен творец с безгранично философско, духовно и човешко послание“, по думите на самия Рикардо Мути.

•••