Максим Цеков: „Най-важната награда за един музикант е да има концерт“
Интервю с младия цигулар – лауреат на престижни конкурси
4 юни 2024 г.
„Берлин е страхотен град, има много живот! Много различни неща се случват едновременно и особено за културата и за музиката е много интересен град!“, възкликва Максим Цеков. Така започва интервюто, което младият цигулар даде специално за радио Класик А непосредствено преди старта на новия проект „Лауреатите“ на „Кантус Фирмус“. Радостина Узунова разговаря с 23-годишния музикант, който в момента е в германската столица, където се обучава в престижното Висше училище по музика „Ханс Айслер“. А само след няколко дни той ще пристигне в България, за да го видим едновременно в три водещи роли – на солист, концертмайстор и водач на оркестър „Кантус Фирмус“. Концертите са в два поредни дни: на 11 юни в София в Централния военен клуб и на 12 юни в Казанлък в Народно читалище „Искра – 1860”.
Паралелно с цигулковото обучение, Максим изнася и концерти в Австрия, Германия, Франция и Швейцария – камерна музика и няколко солови изяви с австрийския пианист Габриел Мелони. Той е част и от ансамбъл Rondo Solisti, съставен изцяло от млади ентусиазирани инструменталисти от Виена, с които през февруари предприеха турне из Австрия, а Шубертовото Рондо (за цигулка и струнни в ла мажор), с което ще го чуем скоро на българска сцена, вече е изпълнявал именно с тях. Въпреки че всички са работили заедно и преди, в сегашния си вид съставът се оформя през 2018 г. и Максим споделя с радост, че „това са най-хубавите моменти – да свириш на сцена с приятели!“ В този ансамбъл той се захваща с „три неща в едно и това невинаги е лесно“: организатор, концертмайстор и солист, трупайки максимален опит за себе си. В подобна позиция ще го видим и тук, когато също ще води оркестъра и ще бъде негов солист: „Това е роля, в която сега пак ще имам удоволствието да вляза с оркестъра „Кантус Фирмус“ – от една страна заедно, от друга – да свиря соло“.
„Виенската филхармония ме канят за определени проекти и там се запознавам със симфоничния и оперен репертоар“, допълва още цигуларят, когато разказва за ангажиментите си във Виенската държавна опера. Максим Цеков влиза в редиците на прославения оркестър след прослушване преди две години, което му осигурява възможността да бъде извикан при специални случаи. Благодарение на това, вече е имал шанса да свири под палката на топ диригенти – Филип Жордан или Франц Велзер-Мьост, но „най-ценното са самите музиканти в оркестъра“, подчертава той. „И хубавото е, че ме приемат много сърдечно и мога много да науча от тях“. Обича операта, особено Пучини и е щастлив, че след участието му в „Тоска“ и „Бохеми“, сега с оркестъра репетира и „Турандот“.
Чайковски, Елгар, Шуберт и Георги Андреев са избрани в програмата на предстоящите концерти в София и Казанлък. Една от творбите, обаче, определена от младия цигулар като „фантастична пиеса с лека душа“, има по-специално значение за него. Това е така, заради моста, който тя хвърля към предишното му гостуване у нас по покана на „Кантус Фирмус“ (през 2022 г. в Европейския музикален фестивал). „Рондото е една много ранна композиция на Шуберт, която той е писал за неговия брат Фердинанд. То се вижда колко много е бил вдъхновен от Моцарт и тук аз виждам връзката – защото първият ми концерт с „Кантус Фирмус“ беше с Моцарт Четвърти концерт“, обяснява музикантът. Това беше неговият дебют в зала „България“, за който днес – от дистанцията на времето, Максим говори като за „празник“. С интерес гледа и към премиерата, която ще изнесе – на новата творба „Смиляна“ от българския композитор Георги Андреев: „Много съм любопитен за първата репетиция, защото все още не съм чувал тази пиеса на живо!“, а прочутото Адажио на Барбър описва като „една от най-красивите и дълбоки пиеси за струнен квартет всъщност, но която се свири предимно със струнен оркестър“.
Максим Цеков е роден във Виена през 2000 г. и за първите си години, когато се среща с музикалното изкуство, е благодарен най-вече на своето семейство, в което класиката винаги е била на почит. „Късметлия съм, че те така ме подкрепят!“, признава той и си спомня как „Дом Витгенщайн“ в австрийската столица се оказва мястото, където след негово участие в детски спектакъл случайно се среща с прочутата цигуларка Дина Шнайдерман, която казва: „Това дете трябва да свири на цигулка!“ След две години уроци при нея, малкият музикант продължава с концертмайстора на Виенския симфоничен оркестър – „моя дългогодишен ментор Иван Димитров, с когото все още имам контакт и хубава връзка, което много ме радва“. Следва обучение във Виенския университет и решението да „излезе“ от Виена, „за да видя повече от света на музиката“. Така попада в майсторски клас на Улф Валин в Австрия и след като остава очарован от бъдещия си преподавател, се премества да следва в Берлин при него.
Едва 11-годишен е, когато киното отваря врати пред него и влиза във филмовата продукция „Цигулар на дявола“. Това става след като се явява на прослушване, на което е трябвало да изпълни твърде трудния за възрастта си Пети каприз на Паганини. „В началото беше ролята на сина на Паганини – Ахил, но на кастинга хората ме харесаха и казаха, че свиря достатъчно добре, за да играя младия Паганини. Да, на тези години това беше много вълнуващо, ново преживяване…“ Припомня, че участието му във филма е още в първите моменти от действието: „Тя е една малка сценка, само в началото на филма, но за нея снимките бяха в Торино, в Италия. И там се срещнах с г-н Гарет (Дейвид Гарет), който има фантастична кариера и е страхотен цигулар с неговата специална кросоувър програма – един нов път, който той е намерил и го прави великолепно“.
Още първия важен за него конкурс, в който участва през 2015 г., му дава възможността да свири във Виенския Концертхаус – шанс, който Максим Цеков високо оценява. „Най-важната награда за един музикант е да има концерт“, убеден е той, когато говори за разкриващите се възможности пред един изпълнител, завоювал конкурсна награда. Така следващата ключова възможност за него идва с победата му на конкурса „Клостер Шьонтал“ в Германия, защото му отваря вратите към зали от ранга на Музикферайн във Виена. А след като става лауреат и на конкурса „Алберто Лиси“ в Швейцария, в ръцете си поема нов инструмент за четири години – цигулка на Жан-Батист Вийом, с която е награден. „Една нова цигулка е нов учител“, категоричен е Максим и веднага добавя, че инструментите от високо ниво звучат страхотно, но е нужно цигуларят „да се научи на някои неща“ за да достигне до превъзходния им тон. Сега свири на инструмент „Charles François Gand“ от Париж, датиращ от 1847 г. и вярва, че цигулката е тази, която всъщност избира музиканта.
Концертите в София и Казанлък са „две много специални събития“ за Максим Цеков, а през есента, когато цигуларят отново ще бъде тук, очакваме да го видим и в още една светлина – в партньорство с британския пианист Джулиан Тревелиян (концерт и майсторски клас), с когото Европейският музикален фестивал го събра на сцената през 2022 г.
Цялото интервю на Радостина Узунова с Максим Цеков може да чуете в звуковия файл!
Интервю с цигуларя Максим Цеков:
Над публикацията работи: Юра Трошанова
