Виолончелото, на което свири Йо-Йо Ма, е неговото „докосване до безкрайността“

11 юли 2024 г.

Основният инструмент, на който Йо-Йо Ма свири, е виолончело, изработено от италианския майстор Доменико Монтаняна през 1733 г. Този ценен близо 300-годишен инструмент е бил наречен от самия изпълнител „Петуния“ – име, което се заражда преди около 25 години. Твърди се, че когато Йо-Йо Ма е в американския град Солт Лейк Сити за да свири, един млад човек го запитва дали виолончелото му е кръстено някак. Така, в хода на тази случайна среща и завързалия се разговор, се появява името „Петуния“, което и до ден днешен остава валидно за инструмента. Любопитна подробност е, че през 2005 г. челото е било оценено на 2,5 милиона щатски долара, което сега би означавало дори 3,9 милиона, изчислено по цени от 2023 г. Но инструментът, дори и заради своя вековен живот, има много по-дълбока стойност за неговия притежател.

В неотдавнашно интервю за американската радиостанция за класическа музика WWFM Йо-Йо Ма споделя, че с това почти 300-годишно виолончело той усеща „докосването до безкрайността“. Спомня си и какво е прочел в книга на легендарния Пабло Казалс (1876–1973), чийто поклонник е. Затова и думите на испанския виолончелист са оставили следа в съзнанието му и ги цитира: „Първо, аз съм човешко същество, после съм музикант и чак след това, на трето място – съм виолончелист“, казва Ма. „Изхождайки от собствения ми произход и четейки това, написано от моя герой (Казалс), аз си помислих – обичам този човек!… И това е правилното степенуване, според мен“, допълва той.

Йо-Йо Ма, чиито родители са от Китай, но самият той е роден в Париж и е получил музикалното си образованието в Съединените щати, където от дълги години живее и работи, оприличава всяко изпълнение или всеки музикален запис на течаща река. Течението на реката, която никога не остава една и съща и е постоянно се променя, е философия, залегнала дълбоко в корените на древната китайска мъдрост. „Винаги я наричате една и съща река, но водата никога не е същата“, разсъждава челистът. „В свят, в който можем да измерим всичко – или поне си мислим, че можем, е напълно прекрасно, че бихте могли да имате… поезия или музика! И всъщност, именно те ви карат да мислите, че докосвате безкрайността“, уверен е музикантът.

ВИЖТЕ ОЩЕ: