„Summertime“ на Гершуин навърши 90 години

26 юли 2024 г.

Великата музикална тема на Джордж Гершун от операта му „Порги и Бес“ вероятно е претърпяла най-малко 30 000 различни версии. Арията на Клара „Summertime“, която звучи още в началото на операта, е толкова често преаранжирана и записвана, че отдавна е заживяла своя втори живот далеч извън американската опера, откъдето произлиза. Превърнала се в джаз стандарт и истински евъргрийн за почти всички музикални жанрове, през 2024 г. тя навършва 90 години.

Написана през 1934 г., „Summertime“ е една от първите композиции, върху които Джордж Гершуин (1898–1937) работи за новата си опера „Порги и Бес“. Мелодията по същество е приспивна песен, която героинята Клара, съпругата на рибаря Джейк, пее на малкия си син – тема, повтаряща се още няколко пъти в цялата опера. Макар и вдъхновен от джаза, оригиналът на „Summertime“ е трябвало да бъде изпят от оперен певец и първото изпълнение е било поверено на американското сопрано Аби Мичъл (1884–1960). Тя е първата певица с школуван глад, която представя ролята на Клара в премиерната продукция на „Порги и Бес“ през 1935 г. и първата, която прави запис на арията заедно със самия Гершуин на пианото.

Меланхоличната нотка на „Summertime“, написана в минорна тоналност, донякъде напомня на известния стар спиричуъл „Sometimes I Feel Like a Motherless Child” („Понякога се чувствам като дете без майка“), което дава основа за някои спекулации, че Гершуин е заимствал мелодията. Композиторът прекарва известно време на юг, за да улови автентичността на тамошния музикалния дух, но е известно, че сам е композирал всички теми. Дори според собствените му твърдения, той не е използвал никакви фолклорни източници, работейки над операта си.

След Аби Мичъл, сред оперните гласове се откроява легендарната Леонтин Прайс (днес вече на 97-годишна възраст), чието изпълнение на „Summertime“ е смятано за истински връх. През 1952 г. тя взима участие в световно турне, което предизвиква големия международен пробив на операта и възраждането й след Втората световна война. Прайс е поканена да изпее „Summertime“ и в Метрополитън опера през следващата 1953 г., а нейният запис от 1963 г. за компанията RCA Victor е удивителен (вижте по-долу). Малко по-рано, през 1960 г. тя прави исторически запис и с Херберт фон Караян и Виенската филхармония, който също се нарежда сред най-ценните архиви.

Големите джаз певици като Ела Фицджералд и Били Холидей вдъхват на „Summertime“ изцяло нов живот в естетиката на джаза. И все пак, сходството със спиричуъла „Motherless Child“ е толкова силно, че вдъхновява кралицата на госпъла Махалия Джаксън да ги запише заедно нацяло за Columbia Records.


Юра Трошанова