От архива на 120-годишния Лондонски симфоничен оркестър
8 август 2024 г.
Лондонският симфоничен оркестър чества 120 години от създаването си и историите от неговия архив няма как да не събуждат интерес. Като се има предвид, че ансамбълът е сформиран официално през 1904 г., всеки епизод от неговия дълъг живот е ценно свидетелство включително и за самата британска музикална история.
Един от интригуващите експонати от архива на оркестъра е цигулка, която се появява публично на търг още през 2016 г., но дотогава все още никой от Лондонските симфоници не е знаел за нейното съществуване. Инструментът веднага е бил изтеглен от търга, закупен от оркестъра и добавен към обширния му архив (където се пазят редица любопитни предмети, включително фракове на Ленард Бърнстейн). Към онзи момент не е известно много за нейния произход, освен факта, че е направена във Франция и първоначално е ползвана от един от първите концертмайстори. Но най-важното се вижда съвсем ясно и от пръв поглед – на гърба й стоят множество собственоръчно изписани автографи или подписите на 43-ма от основателите на ансамбъла.
„Цигулката беше забележително откритие“, разказва Робърт Търнър, виолист от настоящия състав, в публикация на сайта на Лондонския симфоничен оркестър още в края на миналата година. В издирването на свидетелства за създаването на ансамбъла, този инструмент всъщност се оказва много полезен. Търнър подчертава, че за съжаление няма налични документи, които да свидетелстват за каквито и да било разговори или дискусии около събирането на първите оркестранти. Освен един цитат – думи на британския режисьор и документалист Хъмфри Дженингс (1907–1950), който казва: „Лондонският симфоничен оркестър е роден през есента на 1903 г. в железопътен вагон между Манчестър и Лондон“. Така става ясно, че цигулката с надрасканите отзад имена през 1904 г. е „единственото действително физическо доказателство“ за зараждането на новия оркестър, по думите на виолиста.
А чии са подписите? Предимно на цигулари, виолисти, един челист, двама контрабасисти, обоист и двама флейтисти – общо 43-ма от основателите. Сред тях е и Уилям Рийд – цигулар, композитор и диригент, чието име е неотменна част от ранната история на Лондонските симфоници, в чиито редици той остава чак до 1934 г. Но и не само – неговото име бележи една вълнуваща композиция на прочутия английски композитор сър Едуард Елгар.
Каква е историята? Елгар условно нарича тази кратка пиеса Soupir d’Amour („Любовна въздишка“), като възнамерява да я добави към Salut d’Amour („Любовен поздрав“), добре известната и до днес негова мелодия. Но това, което в крайна сметка излиза изпод перото му, се оказва значително по-съдържателна и въздействаща самостоятелна творба. Авторът я съчинява в месеците преди избухването на Първата световна война и вероятно „струпващите се буреносни облаци“, както пишат изследователите му, са го подтикнали да напише толкова прочувствена музика.
Днес Лондонският симфоничен оркестър разглежда Sospiri като неотменна част от своята история. И в това има основание, защото композицията действително е обвързана с един от пионерите на оркестъра, какъвто е цигуларят Уилям Хенри Рийд. Той е близък приятел на Елгар и когато композиторът е пишел за цигулка, често се е допитвал именно до него по технически въпроси, въпреки че и самият автор също е цигулар. След смъртта на Елгар, Рийд бива насърчен лично от писателя и драматург Джордж Бърнард Шоу (1856–1950) да запише спомените си в книга, която вижда бял свят през 1936 г. под заглавието „Elgar as I knew him“ („Елгар, какъвто го познавах“). Заради описаните в нея задълбочени подробности около незавършената Трета симфония или прочутия Концерт за цигулка на композитора, цигуларят се утвърждава като един от основните биографи и познавачи на Елгаровото творчество. А десетилетия по-късно, отново благодарение на тази книга, съвременният музиколог и композитор Антъни Пейн (1936–2021) ще завърши партитурата на Симфония № 3 в онази окончателна версия, която днес оркестрите изпълняват.
От времето, когато Лондонският симфоничен оркестър се създава, датират показателни думи на знаменития Фриц Крайслер, който през 1905 г. казва на британски журналист: „Ако искате да знаете кого смятам за най-великия жив композитор, казвам без колебание – Елгар“.
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Юра Трошанова
