Истина ли е твърдението, че Моцарт ни прави по-умни?

9 август 2024 г.

Този въпрос би могъл да бъде зададен и по друг начин: действителен ли е „Ефектът Моцарт“ или така се стремим да убедим другите в ползите от любимата ни класическа музика? „Да разбием митовете и да разделим слуховете от реалността“, съветва проф. д-р Джеймс Гудуин, уважаван британски учен с дългогодишна практика в областта на стареенето и здравето на мозъка.

Моцарт често се разглежда като олицетворение на положителните качества на класиката, благотворно въздействащи върху цялото ни същество. Разсъждавайки върху това – как музиката влияе стимулиращо на човешкия мозък, проф. Джеймс Гудуин разделя ползите от съприкосновението с нея в две направления – слушане и практикуване (свирене, пеене, дирижиране). Докато за процеса на слушането ученият твърди, че ефектът е не особено голям, то при музицирането резултатите са доста по-значими.

„Ефектът Моцарт“ е очевидното подобрение в резултатите от IQ тестовете, открити при ученици, които слушат класическа музика в сравнение с поставянето им в други условия, като повтаряща се музика, тишина или релаксация. Но ефектът е скромен и временен. При преглед на 16 такива проучвания, разликата възлиза на около два коефициента на интелигентност“, казва водещият експерт.

Но дали свиренето, пеенето или дирижирането на класическа музика ни прави по-умни? „Да се научим да свирим на инструмент е определено от психолозите като „когнитивно стимулираща дейност“ – т.е., помага да поддържаме нашите мисловни умения и се превръща в по-добро функциониране в ежедневието, нещо, което психолозите наричат „далечен трансфер“. Но такъв трансфер зависи изцяло от степента, в която процесът на учене предизвиква мозъка“, обяснява професорът. Обобщението: „Изпълнението (практикуването) на музика ни прави не само по-умни, но и ни помага да живеем по-дълго!“

А когато двете дейности се обединят? „Съществуват доказателства, че свиренето и слушането на музика подобрява когнитивния ни резерв – способността ни да се справяме с неблагоприятните събития в живота. Многобройни проучвания, голяма част от които включват сериозни по обем масиви от данни (например проучване от 2015 г., анализиращо 3,4 милиона здравни досиета), показаха пагубните ефекти както на социалната изолация, така и на хроничната самота“, допълва проф. Гудуин. Както е известно, отделянето от социума води до повишен риск от смъртност, така че експертът по мозъчно здраве съветва следното: „Самотата е толкова вредна за вашето здраве, колкото и пушенето на 15 цигари дневно или изпиването на бутилка джин за ден (Не бих препоръчал нито едно от двете!) Да се пее или танцува заедно с други хора е чудесен начин за увеличаване на социалните връзки и да се загърби самотата, което е добре за здравето на мозъка, снижавайки риска от когнитивен спад“.