ПРЕМИЕРА В ЕФИРА

„Това е като една вкусна вечеря, където имаш по малко от всичко“

Иван Янъков за музиката в новия си албум

30 септември 2024 г.

Пианистът с международна кариера Иван Янъков наскоро издаде нов албум, в който събра музика от различни стилове – композиции на Цезар Франк, Йозеф Хайдн и Сергей Рахманинов. „Исках да направя една програма, която е добре балансирана“, разказва той за подбора на творби. И прави следния паралел: „Аз много обичам храната и това е като една вкусна вечеря, където имаш по малко от различни ястия, те не са тематично мотивирани, а по-скоро като вкус и се допълват!“

Записите са направени в Нидерландия и са издадени от френския лейбъл Evidence Classics. Албумът, реализиран с подкрепата на Palms music, се разпространява в Европа, Америка и Азия, а официалната премиера се състоя на 13 септември в София. Освен на компактдиск, звукозаписното издание „Франк, Хайдн и Рахманинов“ се предлага и виртуално в над 120 платформи, а по Коледа предстои да бъде издаден и на грамофонна плоча. Пианистът свири на роял от италианската марка Fazioli, при които „уникалното е, че те са се развили само в последните 40 години“, припомня той. Сравнявайки качествата на инструментите с тези на старите и отдавна наложили се производители като Bösendorfer, Steinway или Bechstein, подчертава: „Това е роялът, който, ако го има в зала и няма Steinway, никой пианист няма да се обиди и няма да направи проблем“.

„Прелюд, фуга и вариация“ оp. 18 са композирани първоначално за орган и вдъхновени от произведения на Й.С.Бах, но също са преработени и за пиано. Цезар Франк се възползва от иновациите, които прави известният френски майстор на органи Аристид Кавайе-Кол (1811–1899), чиито подобрения в органостроенето позволяват на инструмента да бъде значително усъвършенстван. Пионер по отношение на редица технически нововъведения и конструирал почти 5000 органа, работата на Аристид Кавайе-Кол се оказва силно вдъхновение за няколко поколения френски органисти, включително и за родения в Белгия Цезар Франк (1822–1890). Самият той е свирил на по-ранни инструменти на майстора, но органът, за който композира и завършва през 1862 г. своите „Прелюд, фуга и вариация“, е този от базиликата „Св. Клотилд” в Париж, запленен от неговите цветове и виртуозни възможности. Съществуват две версии, завещани ни от Франк – за орган, както и за дуо – пиано и хармониум.

„Хайдн ми е любим. Още от дете винаги усещам някаква близост до неговия начин на изразяване и винаги ми е било… не бих казал „лесно“, защото Хайдн никак не е лесен, но някак си мога да го разбера какво иска да каже. Това е все едно да си с приятел, с когото не се виждаш често, а винаги знаете какво да си кажете с няколко думи“, споделя Иван Янъков за музиката на Йозеф Хайдн (1732–1809). Записаната в албума Клавирна соната № 31 Hob.XVI:46 датира от около 1767 г., тя притежава изящна орнаментика и е композирана в тоналността ла бемол мажор. Както почти всички други негови сонати, носи алтернативното заглавие „Дивертименто“ (Divertimento A-flat major). „Създадена е в най-плодовития и може би най-зрелия му период“, допълва пианистът.

Вариациите върху тема от Корели е композиция, съчинена след близо десетгодишна пауза, през която Сергей Рахманинов (1873-1943) не пише, а се отдава предимно на свирене и концерти. Посветена е на прочутия цигулар и негов приятел Фриц Крайслер (1875–1962), с когото Рахманинов концертира по това време и естествено бива повлиян от цигулковата култура. Композирано във Франция и завършено през лятото на 1931 г., това е единственото му произведение за соло пиано, което е написал след като напуска Русия през 1917 г. За основа избира старата танцова мелодия, известна като „La Folia“, чиито корени датират вероятно от 16 век и за първи път е издадена през 1672 г. Темата всъщност не е съчинена от Арканджело Корели (1653–1713), но италианският майстор я използва в Сонатата си за цигулка № 12, оп. 5, а към тази барокова препратка Рахманинов добавя и своя типичен романтично-меланхоличен почерк. Предвестник на „Рапсодията по тема от Паганини“, която се появява малко по-късно – през 1934 г., влиянието на цигулковото изкуство и приятелството със самия Крайслер са причината и за двете творби. „Ако забележите и двете са писани върху цигулкови теми (едната е върху Паганини, другата – върху Корели) и това е повлияно от факта, че тогава Рахманинов много често е правил концерти с Фриц Крайслер и донякъде се вдъхновява от цигулковите теми. И даже може да се забележи едно сходство по начина, по който вариациите се осъществяват“, коментира Иван Янъков.

Иван Янъков успява да организира живота си между „София, Лондон и Тайпе, където ми е базата, когато пътувам в Азия“, по собствените му думи. Връща се често в България, за да изнася концерти, а следващите два месеца ще посвети основно на представянето на новите си записи – в Милано, Париж и Лондон. За любимия си проект „Четиримата пианисти“ се завръща отново през декември, когато в зала 1 на НДК ще свири заедно с колегите си Живко Петров, Антони Дончев и Георги Черкин.

Иван Янъков представи новия си звукозаписен проект в предаването „Съботно кафе“ с Радостина Узунова, а цялото интервю с него може да чуете в звуковия файл!

ВИЖТЕ ОЩЕ: