Камий Сен-Санс
(9 октомври 1835 – 16 декември 1921)
Композитор на месец октомври
2 октомври 2024 г.
За Сен-Санс се твърди, че олицетворява френската музика от края на XIX век точно така, както Виктор Юго, неговият любим писател, въплъщава френската литература. „Моята цел, моята най-скъпа надежда винаги е била да добавя камък към зданието на френското изкуство“, са думи на композитора, доказвали смисъла си през целия му живот. Той не е само майстор в композицията, способен да съчини гениална миниатюра като „Лебедът“, внушителна партитура като „Органовата“ симфония или бравурна цигулкова пиеса като „Интродукция и Рондо капричиозо“. Подобно на големите личности от неговата епоха, той е всичко, което символизира самата музика – пианист, органист, диригент, писател, педагог, изследовател. Но и един безкрайно любопитен към чудесата на света ум, който в крайна сметка, избира музиката за свое поприще.
Шарл Камий Сен-Санс се ражда на 9 октомври 1835 г. в Париж и историята от ранните години на неговия живот говори за едно истинско дете-чудо. Син на майка парижанка, която го отглежда, и баща от Нормандия, който умира твърде рано, малкият музикант е въведен в тоновото изкуство от своята пралеля – пианистка. Тя поставя ръцете на детето върху клавиатурата едва на две години и половина и е трудно да си представим, как ученето на музика е вървяло едновременно с усвояването на речта, но все пак това се е случило. На пет години и половина малкият музикант изумява присъстващите, като разчита партитура на френския композитор Андре Гретри (1741–1813), и то без да направи ни най-малка грешка, свири и соната от Бетовен. Съчинява кратки мелодии с акомпанимент на пиано и скоро е записан за уроци при един от изтъкнатите учители по пиано по това време в Париж – Камий-Мари Стамати (1811–1870). Така се стига до първите му концерти пред публика, когато през 1846 г. излиза в парижката зала „Плейел“, за да свири клавирния Трети концерт на Бетовен и Концерт на Моцарт (K 450), за който дори представя своя собствена каденца. Възхищението на публиката е категорично и се подсилва от факта, че Сен-Санс свири по памет, противно на възприетата тогава практика. „Току-що станахме свидетели на дебюта на едно очарователно десетгодишно дете… Неговата удивителна памет му позволи да свири, без музиката да е написана пред очите му… Успехът беше огромен!“, пише парижката преса (вестник L’Illustration).
Камий Сен-Санс е любопитен не само към музиката, той се интересува и от литературни изследвания. Надарен с енциклопедичен ум, 13-годишният младеж постъпва в Парижката консерватория през 1848 г., където изучава орган и композиция, но също и отделя време за литература, математика, астрономия, философия и история. Това ще му позволи по-късно да пише за гръко-римската археология, да посвети книга на астрономията, да създава стихове и комедии или пък да ни остави няколкото си труда за музиката – „Хармония и мелодия“, „Портрети и спомени“ и др. Заради преждевременно развития му талант, на творчеството на Сен-Санс винаги се е гледало като на далеч по-зряло – изглежда като да принадлежи към поколението на знаменитите Цезар Франк (1822–1890) или Едуард Лало (1823–1892), въпреки че и двамата са с над десетина години по-възрастни от него.
В органовото изкуство младият Сен-Санс е обучаван от Франсоа Беноа (1794–1878), а в композицията е напътстван от Жак Халеви (1799–1862), получава съвети и от Шарл Гуно (1818–1893). Въпреки че не бива удостоен с мечтаната от всеки композитор по това време „Римска премия“, той е награден за своята „Ода за Света Сесилия“ и бързо става известен, благодарение на някои от ранните си творби от средата на 50-те години: Симфонията във фа мажор „Urbs Roma“ („Град Рим“), която също печели награда, или Клавирния квинтет, опус 14. Сприятелява се с Берлиоз, Гуно, Росини и Лист, който когато го чува как импровизира на органа в църквата „Сент Мари-Мадлен“, го обявява за най-великия органист на света! А именно в тази парижка катедрала Сен-Санс дълго ще заема поста на органист, оставайки там чак до 1877 г. Паралелно с композирането, самият той подпомага делото на други музиканти – сътрудничи в издаването на произведения на Глук, Бетовен, Лист, Моцарт и някои френски клавесинисти. За неговия любопитен ум и разностранни интереси говори и факта, че през 1858 г., когато издателят му изплаща сумата от 500 франка за „Шест дуета за хармониум и пиано“, композиторът не се поколебава да използва сумата, за да си купи телескоп! Десетилетия по-късно, вече през 1893 г., той влиза и във Френското астрономическо дружество.
Поканен да води клас по пиано в Училището на известния педагог Луи Нидермайер (1802–1861), Сен-Санс започва да преподава там от 1861 г. и остава до 1865 г. Обучава и повлиява силно творци като Габриел Форе и Андре Месаже, които са сред неговите най-видни ученици. Форе, например, остава завинаги дълбоко признателен към своя безценен ментор. А за самия Сен-Санс примерът е приятелят му Ференц Лист, заради когото е завладян от идеята да пише симфонични поеми – така се оказва един от първите френски композитори, които създават музика в този жанр: „Младостта на Херкулес“, „Танц на смъртта“, „Чекръкът на Омфала“, „Фаетон“, „Лирата и арфата“ и др. През 1867 г. неговата кантата „Сватбата на Прометей“ печели първа награда в конкурс, чието жури е съставено от плеяда ярки имена: Росини, Обер, Берлиоз, Верди и Гуно. На следващата година се появява Вторият му концерт за пиано и оркестър, за чието композиране пък важна роля изиграва прочутият Антон Рубинщайн (1829–1894).
Един след друг, успехите показват, че 60-те години на XIX век са славно време за композитора и известността му расте, въпреки че все още не е навършил 30. През 1863 г. написва „Интродукция и Рондо капричиозо“ за цигулка и оркестър, като посвещава творбата на Пабло де Сарасате (1844–1908), чието майсторство е било истински впечатляващо. Няколко години по-късно двамата заедно – като солист и диригент, я представят вече и пред публика. „Ако музиката ми за цигулка бе толкова успешна, то аз дължа това на него, защото за известно време той беше най-прочутият цигулар в света и свиреше мои произведения, които все още бяха непознати“, пише авторът. Това е времето, когато Сен-Санс съчинява симфонии и първите си концерти за пиано и цигулка, защитава естетиката на Вагнер и Лист, чиито симфонични поеми се наема да дирижира за първи път във Франция. А в началото на 1870 г. той вече е поканен в Англия, за да свири пред кралицата и изучава партитурите на Хендел в библиотеката на Бъкингамския дворец.
За първи път Сен-Санс посещава Алжир през 1873 г., а малко по-късно ще напише своята „Алжирска сюита“ от 1880 г. Композиторът пътува много, обикновено за концертни турнета из Европа, Южна Америка, където дори пише химн за националния празник на Уругвай. Пребивава в Азия, на Канарските острови, пътува до Скандинавия и Русия, където изнася серия концерти за Червения кръст и се запознава с Чайковски. В очите на света Камий Сен-Санс е най-великият жив френски композитор! И именно извън Франция, но не и като работно посещение свързано с концерт, той съчинява гениалния си „Карнавал на животните“, като му дава подзаглавието „Голяма зоологическа фантазия“. Това става по време на почивка в Австрия, и то само за няколко дни, когато се ражда колоритната поредица от 14 музикални номера, от които с № 13 е шедьовърът „Лебедът“. Невероятно е, но Сен-Санс забранява публичното изпълнение на произведението си докато е жив, защото смята, че лекомисления му характер би навредил на собствената му репутация на сериозен композитор. Забраната обаче, не се е отнасяла единствено до „Лебедът“! Затова и сюитата за две пиана и камерен ансамбъл е издадена чак през 1922-ра, година след неговата смърт.
Операта „Самсон и Далила“ е другата знаменита партитура, която и до ден днешен говори много за гения на майстора. Замислена първоначално като оратория, сюжетът й се обръща назад към библейската легенда, вдъхновила преди това и други композитори, сред които Рамо и Хендел. Премиерата е във Ваймар на 2 декември 1877 г., под диригентството на Лист, след като преди това е била отхвърлена в Париж, заради изобразяването на библейски сюжет. Нейната екзотична и внушителна „Вакханалия“ – най-известният откъс от партитурата, често влиза в концертните програми на оркестрите самостоятелно. Операта се радва на голям успех в Германия – поставяна е в Хамбург, Кьолн, Дрезден. Играна е също и в Прага, но в Париж съдбата й е трудна, защото едва 15 г. след немската премиера тя се завръща подобаващо във френската столица, през 1892 г. На следващата година композиторът се заема с поставянето на творбата си и в „Ковънт Гардън“, но като оратория, тъй като английското духовенство също не позволява библейски сюжети да бъдат показвани в операта. 1893-та е и годината, в която Сен-Санс получава почетна докторска степен от Университета в Кеймбридж.
Симфонията, която днес възприемаме като емблемата на френския симфонизъм изобщо в размаха на своята оригиналност, е написана именно от Камий Сен-Санс – Симфония № 3 с орган от 1886 г. Но тя е поръчана не в родината на композитора, а в Англия. Поръчката идва от Кралското филхармонично дружество, поради което и първото й изпълнение е в Лондон – на 19 май 1886 г. под диригентството на автора. Това е музика, дълбоко свързана с Ференц Лист (1811–1886), неговият скъп приятел и ментор, след чиято кончина Сен-Санс без колебание я посвещава на паметта му. Известни са думите на композитора, в които той признава: „Дадох всичко, което можах. Това, което успях да направя тук, няма никога повече да го постигна“. А само два месеца преди премиерата, той пише на Кралското филхармонично дружество: „Работата по симфонията е в разгара си. Но ви предупреждавам, ще бъде ужасно!… За щастие, няма арфи. За съжаление, ще бъде трудно. Правя каквото мога, за да смекча трудностите…Тази дяволска симфония се пропълзя нагоре с полутон – не искаше да остане в си минор и сега е в до минор. За мен ще бъде удоволствие да я дирижирам. Но дали ще е удоволствие за другите да я чуят? Това е въпросът.“
Когато настъпва новият ХХ век, Сен-Санс се радва на редица почести, с които бива удостоен – повишен е във „Велик офицер на Почетния легион“, получава „Кръста за заслуги“ от император Вилхелм II и пр. Редом с почестите, по време на Световното изложение през 1900 г. се изпълнява премиерно и неговата кантата „Небесен огън“ (Le feu ciel), написана в прослава на електричеството. Самият Сен-Санс, с присъщата му изследователска нагласа, е бил привърженик на еволюционните тези, наследени от Чарлз Дарвин. Ето защо написва и една любопитна брошура, озаглавена „Родството на растенията и животните“. Интересува се живо от новите изобретения, настъпващи бързо с новия век и особено силно е запленен от звукозаписа. А след като братята Люмиер вече са изобретили кинематографа през 1895 г., той е първият голям композитор, който работи за киното – през 1908 г. пише музика за филма „Убийството на херцога на Гиз“.
С душа на неуморен пътешественик, Сен-Санс обикаля света, но винаги с мисълта да бъде посланик на френската музика и култура. Неговите пътувания до близки и далечни земи, като Алжир, Египет, Канарските острови, Индокитай, Африка, Южна Америка, Съединените щати и др., са извор на вдъхновение за произведения като „Алжирска сюита“ или оркестровата пиеса „Нощ в Лисабон“. Не случайно през 1891 г. в писмо до свой приятел той споделя: „Аз съм толкова номадски настроен, че е трудно да ме хванеш!“ Почти 80-годишен, през 1915 г. пътува до Сан Франциско за Световното изложение и по този повод специално композира творба за оркестър, озаглавена „Здравей! Калифорния“ (Hail! California). Към края на живота си, а и вече по здравословни причини, композиторът все по-често търси топлината на Африка, което за пореден път го отвежда в Алжир. Така Камий Сен-Санс, един от великите архитекти на френския музикален ренесанс, завършва дните си именно там – композиторът умира в Алжир, на 86-годишна възраст, на 16 декември 1921 г.
Юра Трошанова
