Анжел Дюбо се прощава с цигулката си

„На моята скъпа публика – благодаря за всички моменти, които споделихме“

30 октомври 2024 г.

„Откакто се помня музиката е част от моя живот. Чрез нея изразявах себе си, пътувах и осигурявах ежедневната си прехрана. Цигулката е моят верен спътник от четиригодишна възраст. Тя оцвети моя свят и се превърна в моето основно средство за изразяване, дори и повече от думите. Сега обаче осъзнавам, че трябва да се науча как да живея без нея. С натежало сърце трябва да приема, че вече физически не мога да свиря…“

Това е част от изявление, което направи известната канадска цигуларка Анжел Дюбо, публикувано от уеб платформата mySCENA. Дюбо, чието изкуство е познато от години, сега се разделя със своя инструмент, заради здравословни проблеми в дясната си ръка. Раздялата е трудна, като се има предвид, че почти целият й 62-годишен живот е свързан с музикалната практика. Тя посочва, че конкретната причина за принудителното й оттегляне е неврологичен проблем в показалеца на дясната ръка – „майсторът на лъка“, по собствените й думи.

Анжел Дюбо има записани близо 50 албума, за които вярва, че сега ще продължат нейната връзка с аудиторията. „Искрено се надявам музиката ми да продължи да ви докосва чрез моите 48 албума. Това, което ми носи утеха в този труден момент, е да знам, че моята музика ще остане част от вашия живот, както в малките, така и в големите моменти“. Тя допълва, че би искала да насочи „творческия си дух, енергия и богатство от знания в бъдещи проекти“ и продължава да изповядва своето верую, което гласи: „Музиката е за всеки“. Идеята се корени още в думи на великия немски бароков композитор Георг Филип Телеман, цитирани на нейния сайт, които тя отдавна следва: „Музиката не трябва да бъде прерогатив на елита, тя е благо за всички“.

Анжел Дюбо започва да свири на 4 години, а на 15 вече учи в Консерваторията в Монреал. Премества се в Ню Йорк, за да продължи в престижната институция Джулиард скул, и то при легендарната Дороти Дилей (1917–2002). В началото на 80-те години Анжел дори се обучава в Румъния, взимайки уроци от големия румънски цигулар и педагог Щефан Георгиу (1926–2010), чийто син е първият съпруг на световноизвестната оперна певица Анджела Георгиу. След спечелени няколко национални и международни конкурси, цигуларката започва солова кариера, а през 1997 г. сформира свой собствен изцяло женски струнен ансамбъл – La Pietà, чиято репутация е на един от най-добрите дамски състави в Канада.

Дейността й често е отдадена на популяризирането на класическата музика. Водила е музикални програми по Radio-Canada, организирала е фестивали и инициативи далеч от концертните зали (като „Музика в планините“), но пък полага усилия и в обратния процес – именно в концертните зали да звучи музиката за видеоигри. Още преди повече от десет години заедно със своя ансамбъл La Pietà тя издаде специален албум в жанра и тогава сподели: „Идеята ми е да запазя онази искра, която привлича почитателите на видеоигрите и да й предам един нов живот в концертната зала”. Инструментът, който Анжел Дюбо държеше в ръцете си дълги години, бе цигулката „Des Rosiers“ на Страдивари от 1733 г., която получава още през 1976 г. от известния канадски цигулар и предишен неин собственик Артур Льоблан (1906–1985).