Универсалният език на музиката на Барока и споменът за Ростропович

35 години от падането на Берлинската стена – тема на фестивала „Стени“

Интервю с Георги Колчаков и проф. Александър Кьосев 

9 ноември 2024 г.

Фондация „Бахово общество в България“ и Културният център на Софийския университет представят концерта „Европейски музикални пейзажи от времето на барока“ на знаковата дата 10 ноември от 19:00 ч. в Аулата на СУ „Св. Климент Охридски“. Това е събитие от Фестивала за европейска солидарност „Стени“, който отбелязва 35 години от падането на Берлинската стена – епохален момент в най-новата история на Европа, не само за Германия, но и за целия свят. С този концерт, в който ще звучи музика на Й. С. Бах, Вивалди, Телеман и Хендел, започва основната програма на първия Фестивал за европейска солидарност, който се провежда между октомври и декември 2024 г.

За събитието разказаха Георги Колчаков от Фондация „Бахово общество в България“ и Александър Кьосев – професор по културна история на модерната епоха и директор на Културния център на СУ, които гостуваха в предаването „Съботно кафе“ с Радостина Узунова. „Баховото общество седи по един незаобиколим начин в българската музикална култура“, каза проф. Кьосев и припомни, че от години Културният център кани Баховото общество за неговите Великденски и Коледни концерти. „Сега те се включват и в нашия Фестивал за европейска солидарност“, добави той и обясни защо е необходим подобен фестивал.

„Ние се нуждаем от солидарност, която е нещо повече от европейското единство. Европейското единство е институционално – то включва Европейски парламент, Европейска комисия, подкомисии, огромен бюрократичен апарат, стандартизация и общо взето – преодоляване на вековните европейски вражди и войни през един реалистичен процес на сближаване на отделните европейски държави. Разбира се, ЕС има разни дефекти, които няма сега да коментираме. Но онова, което липсва най-много… е културния аспект! Представете си, през 50-те години, ако културата беше приоритет на ЕС, тогава всички нации щяха да се изпокарат, още тогава. Сега обаче става все по-ясно, че в ЕС отсъства все още усещане за „ние“ – т.е. за европейска идентичност и за солидарност между европейците. А това означава доверие и подкрепа“.

Макар че солидарността е „вековна европейска мечта“, Александър Кьосев посочи, че тя все още отсъства от съвременната култура на Европа. „Все пак, войната в Украйна веднага ни показа, че солидарността е нещо изключително важно. И сега сме принудени от обстоятелствата да мислим за начини и пътища, по които тази солидарност да бъде създадена“.

Една „малка и скромна стъпка“ в тази посока е дейността на Културния център на СУ и организирания от него концерт „Европейски музикални пейзажи от времето на Барока“. „Празнуваме културното единство на Европа и бароковата музика е част от онова музикално наследство, което в модерната епоха, когато нациите започват да се раздалечават една от друга, музиката на Барока е в някакъв смисъл универсален език“, подчерта проф. Кьосев.

Георги Колчаков разказа за достойния жест на незабравимия Мстислав Ростропович (1927–2007), който разбирайки в Париж за падането на Берлинската стена, веднага отпътува за Берлин със своето виолончело и свири при нейните развалини соловите сюити на Бах. „Те по някакъв начин са също израз на обединеността на Европа, защото в тях след Въведението следват европейските танци – Менует, Ригодон, Жига, Алеманда и всичко това показва как Европа всъщност е една, тази музика е във всички национални култури и те са обединени от Бах“.

Ростропович показва, че „големите промени могат да бъдат извършвани по един хармоничен начин“, допълва проф. Кьосев. Защото, когато пада Стената и протичат т.нар. „нежни революции“ в страните от Източна Европа, освобождаващи се от комунистическите диктатури, цялата насъбрала се агресия у хората бива „темперирана“ чрез неговата постъпка. „И в този момент идва един човек и им свири Бах!“, възкликва проф. Кьосев. „Неговият жест, освен жест на невероятна солидарност, е и жест на скромност, защото той отива там съвсем сам и свири на не повече от 30-40 човека“.

В концерта на 10 ноември ще участват Камерният смесен хор и Камерният фестивален оркестър при Баховото общество, с дългогодишни членове в хоровия състав още от 2007 г., заедно с Гиргина Гиргинова (сопран), Олга Михайлова-Динова (мецосопран), Виктор Кръстанов (бас), както и Калин Панайотов (обой), под диригентството на Йосиф Герджиков. Основна е ролята на виолончелиста проф. Анатоли Кръстев, който „има специален принос в изследването на виолончеловите сюити на Бах и има собствена концепция за тях“, добавя Георги Колчаков. На следващия ден – 11 ноември, проф. Анатоли Кръстев се включва и в друго събитие от фестивала „Стени“ в парка на НДК, където се пази отломка от Берлинската стена, следвайки примера на Мстислав Ростропович отпреди 35 години. За това събитие организаторите пишат: „На 11 ноември 1989 г. забележителният руски виолончелист и политемигрант Мстислав Ростропович изнася пред Берлинската стена импровизиран концерт: сред отломките около „Чекпойнт Чарли“ той изпълнява спонтанно няколко сюити на Бах. 35 години по-късно българският виртуоз проф. Анатоли Кръстев ще повтори жеста на Ростропович, този път в София“.

Програмата на фестивала е богата, но организаторите поставят специален акцент върху концерта от 10 ноември, а проф. Александър Кьосев обобщава: „Ние избрахме именно бароковия концерт на Баховото общество за официалното обявяване на Фестивала за европейска солидарност „Стени“ – фестивал, който е толкова нужен днес, когато тази солидарност е атакувана от кого ли не“.

Цялото интервю с Георги Колчаков и проф. Александър Кьосев чуйте в звуковия файл!