„Фантастична симфония“ е най-удивителната първа симфония в историята!

Как диригентът Роджър Норингтън описва Берлиоз

12 декември 2024 г.

Вчера, на 11 декември, се навършиха 221 години от рождението на Ектор Берлиоз (1803–1869), нашият композитор на месец декември. Неговата „Фантастична симфония“ от 1830 г., безусловно най-популярното оркестрово произведение на френския романтик, често е привличала вниманието с интересни коментари от страна на диригентите, които се захващат с нея. Един от тези, които старателно вникват в партитурата й, е големият британски майстор в дирижирането сър Роджър Норингтън, който казва: „Тъй като работя по памет, често се чувствам сякаш дирижирам филм – толкова е невероятна музиката. За мен тя все още е едно от най-красивите и вълнуващи произведения в репертоара“.

Норингтън е сред най-уважаваните капацитети в познанието за интерпретацията на звука от XVIII и XIX век. Той създаде оркестър London Classical Players през 1978 г. именно за да изследва практиката на изпълнение с автентични инструменти и се фокусира върху огромния период между 1750 и 1900 г. На Берлиоз посвети свой мащабен проект още през 80-те години, наречен „Преживяването Берлиоз“ („The Berlioz Experience“), след като преди това направи същото и за Бетовен („The Beethoven Experience“).

Сър Роджър Норингтън, вече на 90, през дългата си кариера се е залавял неведнъж с „Фантастична симфония“, с различни оркестри, но когато светът честваше 150 г. на Берлиоз (през 2019 г.), bachtrack.com публикува неговите интересни размисли за творбата.

„Ако попитате един средностатистически оркестрант – кога е композирана „Фантастична симфония“ на Берлиоз, най-често бихте получили отговор, който я поставя с около петдесет години по-късно – 1880 или 1890 г. Такава е нейната зашеметяваща модерност, трудно е да си спомним, че в голямата си част е била замислена всъщност по времето на Бетовен. Дори в сравнение с Малер или Шостакович, „Фантастичната“ е може би най-удивителната първа симфония в историята!“

Той смята, че симфонията лесно би могла да се обърка с късноромантичната музика и поради това, подобни „модерни“ изпълнения може само да я „отклонят от историческия контекст“. „Берлиоз винаги е бил един изключително класически композитор, пишещ спокойно своите перфектно изглеждащи партитури, „изразходвайки цялата си страст“, подчертава диригентът. Когато през 80-те години на миналия век работи с London Classical Players върху тази творба, Норингтън решава да преразгледа партитурата и да я освети под друг ъгъл – „в светлината на историческите свидетелства и все по-голямото ни вникване в разбирането за инструментите и стила на епохата“. Натъквайки се на доста информация, маестрото твърди, че резултатите са били поразителни, защото доказват, че Берлиоз е знаел точно какво иска до най-малката подробност. „Берлиоз е бил брилянтен диригент, който е знаел какво иска!“

„С London Classical Players имахме предимството (а и вълнението) да използваме инструменти от епохата, така че успяхме да чуем звуците, които Берлиоз е очаквал. Малките арфи на Ерард бяха радост, с две на всяка част (минимумът, изискван от Берлиоз). Старите тромпети и тромбони, заедно с чисто новите му корнети и офиклейди, внесоха калейдоскопичен цвят в духовата секция“. Така описва диригентът този забележителен период от работата си, включително и свиренето без вибрато – нещо, на което той особено държи. Винаги е твърдял, че този начин на свирене навлиза в музиката с настъпването на ХХ век и „разбира се, съвременните инструменталисти могат също толкова лесно да свирят без вибрато, когато бъдат помолени за това“, убеден е маестрото.

След всички исторически доказателства, които подсказват как точно трябва да бъде направено изпълнението, Норингтън е удовлетворен от едно: познанието за оригиналния замисъл на симфонията не я прави старомодна, а точно обратното – „Фантастична симфония“ е първата истински романтична партитура в историята“, категоричен е сър Роджър Норингтън.