310 години от публикуването на „Коледното“ кончерто гросо на Корели

20 декември 2024 г.

Една известна барокова творба на италианския цигулар и композитор Арканджело Корели (1653–1713) винаги е будила възхищение с кристалния си и възвишен звук. Това е неговото Кончерто гросо в сол минор, ор. 6, № 8 или познатият с по-популярното си име „Коледен концерт“, чиито ноти са били публикувани за първи път преди 310 години. За съжаление, Корели не доживява този момент, защото първото издание идва през 1714 г., когато авторът вече не е между живите. Нотите излизат като част от сборника с 12-те Кончерти гроси ор. 6 (12 Concerti Grossi Op. 6), а тази композиция носи специалното заглавие „Fatto per la notte di Natale“ („Създадено за Бъдни вечер“) и е включена под № 8.

Съществуват сведения, че самият Корели е изпълнил коледната си творба през 1690 г., но от друга страна, няма точна датировка за раждането на произведението. Кончерто гросо в сол минор най-вероятно има конкретен поръчител – кардинал Пиетро Отобони (1667–1740), запомнен в историята като влиятелен покровител на велики творци от тази епоха. Сред тях най-известни са имената на Хендел, който му посвещава свои кантати, Антонио Вивалди, Томазо Албинони и преди всичко Арканджело Корели. Кариерата им е силно подпомогната от кардинала, възприеман като най-щедрият меценат на изкуствата (особено музиката) в Рим от края на XVII и началото на XVIII век. Това е фигурата, подкрепяща и Националната академия „Санта Чечилия“ в Рим (Accademia Nazionale di Santa Cecilia), най-голямата италианска консерватория, както и други музикални институции, като авторитетната Болонска филхармонична академия (Accademia Filarmonica di Bologna), чийто член е бил и самият Корели.

Арканджело Корели има основна дан за утвърждаването на жанра „кончерто гросо“ (concerto grosso), едно ранно подобие на инструменталния концерт. Но сред всички негови известни днес композиции, най-представителна е именно тази коледна творба. Когато настъпват Рождественските празници, често се изпълнява последната й част, защото коледният характер на творбата е най-силно въплътен във финала с неговата известна музикална тема „Пасторал“ (Pastorale). Музика, напомняща идиличната картина от сцената на Рождество Христово и основателно сравнявана с Хенделовата „Месия“ или Коледна оратория на Бах, в които също звучат подобни божествени пасторални теми.