Концерт в памет на жертвите на комунизма и цигуларя Сашо Сладура
1 февруари 2025 г.
Днес, на 1 февруари, в Деня за почит към жертвите на комунистическия режим в България, музиканти ще почетат паметта на хилядите, изгубили живота си в годините на репресии. Днес се навършват и 80 години от първите присъди на така наречения Народен съд, създаден през 1944 г. Фондация „Остров Белене“ всяка година напомня на обществото за тежкото наследство на миналото, което не трябва да бъде забравяно и организира специални паметни събития. Така ще бъде и днес, когато само след няколко часа католическият катедрален храм в София „Св. Йосиф“ ще отвори врати за „Вечер в памет на жертвите на комунизма“ – тържествена литургия и концерт от 19:00 ч. с вход свободен.
„Това е ден на памет и осъзнаване, че свободата не е даденост – тя се отстоява всеки ден“, казват организаторите, които чрез ежегодните си инициативи разказват за „творчеството на именити български автори, чийто живот е бил осакатен от режима“. А тази вечер ще бъде съживен спомена за непрежалимия български музикант Александър Николов – Сашо Сладура (1917–1961), виртуозен цигулар, бохем и духовит разказвач на вицове, заради което и беше убит.
За да почетат паметта на Сашо Сладура, неговата ярка личност и трагичната му участ, тази вечер се събират цигуларите проф. Йосиф Радионов и Иван Пенчев, Деница Димитрова – арфа, Развигор Попов – пиано, както и актьорът и музикант Рашко Младенов, който ще бъде и водещ на вечерта. Под куполите на храма те ще изпълнят програма, в която ще звучат и някои от любимите му творби.

Организаторите припомнят историята на живота на „виртуозният цигулар, влюбеният в музиката и свободата бохем, осмивал комунизма с вицовете си“ Александър Николов, роден през 1917 г. в Плевен:
„Баща му инж. Георги Николов завършва декоративно инженерство в Прага и там се жени за майка му Екатерина Ендерс. Александър завършва началното си образование в гр. Мелник (Чехия). По-късно семейството му живее в Пловдив, където баща му е управител на пловдивските паркове и градини. Сашо започва да свири на цигулка от 4-годишна възраст и тя остава негова любов до края на живота му. В Пловдив учи във френския мъжки колеж “Св. Августин” и там усъвършенства цигулката при педагога Христо Ерасти. През годините 1936-1939 учи музика в Държавната консерватория в Прага.
Завърнал се в България като майстор-цигулар, Александър Николов свири в пловдивския ресторант „Париж”, а в годините 1941-1942 – в Царския симфоничен оркестър по покана на именития му диригент Саша Попов. Но военната дисциплина не му допада и той напуска. Към 1951 г. отново свири в оркестъра, реорганизиран вече като Софийска държавна филхармония, но отново напуска. Предпочита да свири в салонни оркестри, в съставите на прочутите Джаз “Овчаров”, Джаза на оптимистите, с оркестрите на Димитър Ганев и Емил Георгиев, на матинета, забави и балове. Прочут е с изпълненията на френски шансони и танга, които много обича, негови любими композитори са Дебюси, Сарасате, Шопен, Моцарт, Бетовен.
Сашо Сладура изживява тежко масовите убийства, арести, изселвания и концлагери, последвали съветската окупация през септември 1944 г. Неговият протест са вицовете, които разказва открито и непредпазливо. Ненавижда Хитлер заради забраната на джаза и тоталитарния контрол върху изкуството, но същото се случва след установяването на комунистическата власт и в края на 40-те години джазът изпада в немилост, разпадат се най-добрите състави, известни певци и оркестранти са изпратени в лагери и затвори. Съветските песни заливат България.
До този момент Сашо Сладура избягва съдбата на Леа Иванова и Асен Овчаров. Поканен е да състави оркестър за лека и забавна музика в бившия бар “Максим”, превърнат в ресторант “Република” за висшето ръководство на МВР. Най-чест посетител е министърът на вътрешните работи Антон Югов със свитата си. Оркестърът на Сладура изпълнява танга, западна музика, френски шансони, но не и съветска музика.
Сашо Сладура не е само виртуозен цигулар. Той пее, пише стихове и романи, рисува, прави шаржове и остроумно осмива комунистите, нацистите, еснафите, простаците и властта. Неговият приятел Димитър Ганев – музикант и диригент на Биг бенда на БНР, го описва като крайно свободолюбива личност, екстравагантен като човек и музикант. Извор на остроумия и подигравки с властта и руския болшевизъм, бохем, небрежен към парите, винаги готов да помогне на приятел в нужда, забавен, всеотдаен в любовта, Сладура е една от обичаните и забележими личности в мрачните и страшни времена на 40-те и 50-те години в комунистическа София.
През 1959 г. Сашо Сладура е арестуван от Държавна сигурност заради “вражеските си изказвания”, заради “изразеното недоволство срещу редица културни и други мероприятия, провеждани от народната власт”, заради вицовете “по адрес на наши и съветски видни държавни и партийни ръководители” и защото пред чужденци говорел, че в комунистическа България няма свобода, хората живеят като роби и мнозина са изпратени в концлагери. Пред някои чужденци настоявал да пишат писмо на министър-председателя Югов за изпратените в концлагер, за да облекчат съдбата им. Осъден е на 1,5 година затвор. След като излиза от затвора, Сашо Сладура продължава да се среща с чужденци, да говори за положението в България и да разказва вицове. Примката на ДС отново започва да се затяга около него и на 21 септември 1961г. е арестуван. На следващия ден по заповед на зам.-министъра на вътрешните работи Мирчо Спасов е изпратен в незаконния и секретен концентрационен лагер край Ловеч и само за няколко дни е убит с непрестанни жестоки побои. Този лагер е известен като „Слънчев бряг”, защото като причина за смъртта на убитите лагеристи обикновено се е посочвал „слънчев удар”. Според смъртния акт на Александър Николов той умира в 10:15 часа на 26 септември 1961 г. от „ангина пекторис”. Телата на убитите в концлагера не са предавани на близките, а са погребвани тайно на малките острови около Белене. Там някъде почива виртуозният цигулар, влюбеният в музиката и свободата бохем, осмивал комунизма с вицовете си“.
Фондация „Остров Белене“