„Прозрачност и честност в оценяването – това прави един конкурс успешен и сериозен“
Интервю с проф. Михаел Фришеншлагер
4 февруари 2024 г.
Той отдавна e свързан с България. Изнасял е свой майсторски клас в Музикалната академия в София преди 1989 г. и повече от 20 години вече редовно посещава страната ни. Съхранил е в паметта си спомен за проф. Владимир Аврамов (1909–2007), когото нарича „свой приятел“ и казва, че „още тогава нивото беше много високо“, когато говори за българската цигулкова школа. В последните дни на януари той беше в София, по покана на Нов български университет и това даде възможност за среща с него в студиото на радио Класик А – проф. Михаел Фришеншлагер беше специален гост на предаването „Съботно кафе“ с Радостина Узунова.
Една легенда на цигулковата педагогика – проф. Михаел Фришеншлагер е дългогодишен преподавател със сериозна академична кариера в Университета за музика и сценични изкуства във Виена, основател на престижния конкурс „Фриц Крайслер“ и президент на Европейската асоциация на преподавателите по струнни инструменти в Австрия, а до скоро и вицепрезидент на Световната федерация на международните музикални конкурси. Проф. Фришеншлагер ще бъде член на журито в първия Международен конкурс за цигулари „Кантус Фирмус“, който ще се проведе в София от 9 до 11 май 2025 г. и е категоричен, че в журито трябва да влизат цигулкови педагози с висок професионализъм, но и с висока етика.
„Един от най-талантливите студенти, които съм имал в своята над 50-годишна педагогическа практика“. Така Фришеншлагер описва своя някогашен ученик – българският цигулар Марио Хосен, който се е усъвършенствал в продължение на осем години при него във Виена. Познанството им датира още от 90-те години и запазват великолепни колегиални отношения до днес, а благодарение на това, Фришеншлагер става част от журито на конкурса в София.

„Цигулковото изкуство се променя, но България винаги е имала много талантливи цигулари“, твърди австрийският музикант. По негови наблюдения, през 90-те години и началото на новия век е обучавал много студенти, но с времето те са ставали все по-малко. „С времето като че ли настъпи известен спад или упадък на музикантството и за съжаление, това е световна тенденция. Музикантството изпитва някакъв период на криза – техниката се превръща в нещо все по-важно, особено сред младите, за сметка на изкуството. Това е нещо, което наблюдавам вече доста години“.
За своя живот разказва: „Имах шанса да свиря във Виенската филхармония като цигулар четири години – един прекрасен опит, от 1960 до 1964 г., но после осъзнах, че това не е моят път“. Благодарен на своите учители, сред които специално споменава Андре Гертлер (1907–1998) и Франц Самохил (1912–1999), младият Михаел Фришеншлагер се насочва към Рим, където дори не знае, че го очаква среща с Йехуди Менухин (1916–1999). Там, в неговата „малка академия на много високо ниво“, Фришеншлагер остава силно впечатлен: „Самата Надя Буланже дойде от Париж и тя ни преподаваше хармония!“, споделя с възторг професорът. „Да бъдеш ученик на Менухин беше нещо изключително“, подчертава той, „заради изключителната му личност и интелект!“ Работят заедно веднъж месечно и то не толкова върху чисто цигулковата техника, а главно върху интерпретацията. „Тази академия на Менухин просъществува само няколко години. Не мога да кажа защо, но след това той продължи в Швейцария. Малко хора знаят, че неговата академия започна именно в Рим“.
Като млад инструменталист, Михаел Фришеншлагер никога не се е стремял към педагогическа кариера. Но, както казва той, „любовта ми към преподаването започна да се развива още щом започнах да преподавам. Разбрах, че много обичам да помагам и да подкрепям млади музиканти… и постепенно се превърнах, бих казал, в един преподавател-фанатик“.
Какъв съвет би дал на кандидатите и какви са етичните правила пред журито в един конкурс?
„Много е важно да има правилната нагласа за един конкурс – крайната цел не би следвало да е печеленето на награда, защото ако това не се случи, следва голямо разочарование. Важното е за младите музиканти да се явяват на конкурси, за да сверяват нивото си със своите връстници и да развиват самочувствието си. Така че, в крайна сметка – да, смятам, че конкурсите са важни“.
„Членовете на журитата е важно да бъдат завършени музиканти, педагози и хора с висока етика. Защото, за съжаление, често се случва като приоритет да са техните собствени ученици и да печелят награди, което не е добре. Необходима е да има прозрачност и честност в процеса на оценяване – това именно прави един конкурс успешен и сериозен“.

Радостина Узунова с проф. Михаел Фришеншлагер
Проф. Михаел Фришеншлагер е причината в конкурса „Кантус Фирмус“ да бъде учредено и едно специално отличие – Награда за най-добро изпълнение на пиеса от Фриц Крайслер (1875–1962), с когото самият Фришеншлагер се е срещал и от чието рождение на 2 февруари се навършиха 150 години. „Крайслер беше най-големият музикант сред големите виртуози на ХХ век и според мен, няма друг като него!“, признава той. „Затова съм изключително щастлив, че конкурсът Cantus Firmus ще има не само изискване за задължителна пиеса от Фриц Крайслер, но и награда на негово име“. Професорът с над 53-годишна практика в цигулковото обучение, успял да се срещне на живо с Крайслер през 1956 г. в Ню Йорк, завършва разговора с думите: „Аз с нетърпение очаквам да се завърна в София за конкурса Cantus Firmus!“
Пълната информация за конкурса ще намерите на: https://www.cantusfirmuscompetition.bg/bg
Цялото интервю на Радостина Узунова с проф. Михаел Фришеншлагер, в превод на Димитър Московски, може да чуете в звуковия файл!
Интервю с проф. Михаел Фришеншлагер:
Над публикацията работи Юра Трошанова