ПРЕМИЕРА В ЕФИРА:

Брамс с Игор Левит, Виенската филхармония и Кристиан Тилеман

„Музиката на Брамс не може да не те докосне – това е просто най-красивата, трогателна и нежна музика, която можете да си представите“

10 февруари 2025 г.

Всяко име от изпълнителите в този албум събужда най-малкото уважение и обещание за едно високо музикално преживяване – оркестърът, диригентът, солистът. Пианистът Игор Левит свири като солист на Виенската филхармония, на диригентския пулт е Кристиан Тилеман и всички заедно са обединени около музиката на Йоханес Брамс (1833–1897). Тази звукозаписна продукция предлага ценен поглед към тълкуването на няколко Брамсови творби – през сетивата на пианиста, оркестъра и диригента, който дори също сяда на стола на пианото! Новото издание представлява колекция от три компактдиска, в които присъстват сериозен набор от творби: двата клавирни концерта на Брамс, някои късни солови произведения за пиано и един много специален бис – Левит и Тилеман заедно свирят Валс оp. 39 № 15, една от най-популярните миниатюри в класиката. Тройният албум беше издаден на 4 октомври 2024 г. под емблемата на Sony Classical.

Преди да бъдат издадени, и двата концерта за пиано и оркестър на Брамс са изпълнени от този първокласен състав в рамките на няколко месеца. Концертите звучат пред публика в прочутата зала на Музикферайн във Виена – Вторият през декември 2023 г., а Първият през април 2024 г. „Игор Левит поставя нов златен стандарт за Брамс“, гласи заглавие в Die Presse тогава. Това е всъщност първият съвместен звукозаписен проект на Левит и Тилеман, за всеки от които е известно, че отдавна са проявявали интерес към работата на другия. „Имаме толкова сходен начин на мислене, че не е необходимо да обсъждаме много нещата“, казва диригентът, а пианистът добавя: „Когато музиката започне, просто имам пълно доверие. Знам, че не мога да сбъркам. Да имаш такова безусловно доверие е изключително!“ Първата им среща се оказва непланирана – през 2015 г. в Мюнхен, когато Игор Левит е трябвало да замести свой разболял се колега в концерт на Щатскалепеле Дрезден с Тилеман.

Ето какво пише Sony Classical за зараждането на идеята, получила своята реализация в новото издание: „Двамата не се налага да обсъждат отделни пасажи – общото разбиране се постига без да има нужда от думи, просто слушат и откликват. Вместо да обсъждат, те предпочитат да говорят за изпълнители и композитори. И винаги са изумени да открият колко сходно възприемат толкова много неща! А след като вече са се запознали, по време на обща разходка край Берлин, разговорът се насочва към Брамс – и така те замислят плана да запишат двата клавирни концерта, като част от предстоящ Брамсов цикъл с Тилеман и Виенската филхармония.“

„Познавам Виенските филхармоници от 35 години“, казва немският диригент, когото видяхме в миналогодишния Новогодишен концерт на оркестъра от 1 януари 2024 г. „Винаги съм оставал очарован от това как този оркестър може да реагира на диригентите и да усвои дори най-малките детайли“, добавя той. Кристиан Тилеман добре си дава сметка в каква зала има привилегията не просто да дирижира, а да дирижира именно Брамс: „Освен това, имаме и концертната зала Музикферайн, с нейните акустични качества, които Брамс толкова добре познаваше“. А Игор Левит възкликва: „И какъв звук!“ Тогава той разказва как на първата репетиция, чувайки солото на валдхорната (начало на Концерт № 2 – I-ва част Allegro non troppo) е останал удивен от звука, а вече настъпва моментът и на встъпването на клавирната партия: „И вие всъщност не искате да започнете да свирите, а по-скоро да кажете на валдхорниста: Бихте ли изсвирили това повторно? Беше толкова красиво…”

За Игор Левит добавянето на любимите му солови творби на Брамс с опуси 116–119 (фантазии, интермеци, клавирни пиеси) в албума е тъкмо на място. Той казва: „Музиката на Брамс не може да не те докосне – това просто е физически и емоционално невъзможно. Вземете, например, оп. 118 № 2 – сякаш като една стрела, изстреляна право в сърцето ви. Това е просто най-красивата, трогателна и нежна музика, която можете да си представите.”

Албумът завършва със специалното присъствие на диригента в ролята на пианист – изпълнението на четири ръце на очарователния Валс оп. 39 № 15. „Отне ми няколко години, за да стигна до момента, в който да имам смелостта да изсвиря и запиша тази музика, а Кристиан Тилеман допринесе много за това“, признава Игор Левит и споделя колко добре усеща работата си за този албум: „Чувствам се на мястото си с тази музика и не съм бил толкова щастлив, колкото в момента!“

Роден в Русия през 1987 г., от осемгодишната си възраст Игор Левит живее в Германия, където се премества със семейството си. Завършва обучението си по пиано в Хановерската академия за музика, театър и медии през 2009 г. с най-високите академични и изпълнителски резултати в историята на института. Като най-младият участник в конкурса „Артур Рубинщайн“ в Тел Авив през 2005 г., Игор Левит печели няколко награди, сред които отличие за най-добър изпълнител на камерна музика, любимец на публиката и най-добър изпълнител на съвременна музика. Игор Левит е артист с множество други признания, сред които „Инструменталист на годината“, на Кралското филхармонично дружество в Лондон (за записа му на всички клавирни сонати на Бетовен), лауреат на наградата „Гилмор“ и др. Първият негов запис е издаден от Naxos, а от 2013 г. записва за Sony Classical, с които работи върху няколко издания: „Голдберг вариации“ на Бах, „Диабели вариации“ на Бетовен и пр. Албумът „Песен без думи“ с музика на Менделсон и 25 прелюдии на френския композитор Алкан беше неговият „отговор“ на тежките събития от 7 октомври 2023 г. и нападението на терористичната организация Хамас над Израел. Всички приходи от това издание бяха предназначени за берлински организации, борещи се с антисемитизма. Игор Левит живее в Берлин и е артист на световната компания за производство на пиана и рояли Steinway & Sons.