Велики в музиката и великодушни към животните

Равел, Дебюси и Елгар

21 март 2025 г.

През 1921 г. Морис Равел (1875–1937) се премества в малка къща извън Париж, която нарича вила „Белведере“. Това е мястото, където ще остане да живее до края на дните си и където написва някои от великите си произведения, сред които и „Болеро”. Не се знае твърде много относно личния живот на композитора, но пък със сигурност е известно, че тъкмо там е бил в постоянната компания на своите любими котки. Същото важи и за десетина години по-възрастния от него Клод Дебюси (1862–1918) – и двамата считани за най-ярките представителни на импресионизма в музиката, въпреки че никой от тях не е бил съгласен с този етикет за себе си. Дебюси, подобно на Равел, също е бил привързан към домашната си котка, но докато Равел е силно привлечен от сиамките, то Дебюси е предпочитал ангорската порода.

Известен факт е, че Равел е имал цяло семейство сиамски котки и се е отнасял с грижа дори към бездомните животни, хранейки ги. Сиамските котки са сравнително нови за Европа по това време – 20-те години на миналия век, тъй като са въведени на континента едва към края на XIX век. За обичта на композитора към тях се говори в книгата „Дарът на музиката“ (1995 г.), в която авторката Джейн Стюарт Смит описва как той „споделя квартирата си“ със семейство сиамски котки още при преместването си там. „Той не само разбираше котките – той можеше да говори на техния език“, е твърдял  близък на композитора, а самият Равел често е пишел в писмата си до свои приятели за котките, които гледа. Те са и вдъхновение за него, а най-конкретният пример за това е дуета „Duo miaulé“ (дует „Мяу“) от операта-балет „Детето и чудесата“, в който Котката (мецосопран) и Котаракът (баритон) пеят в любовен дует.

Описван като „изключителен“ любител на котки, Равел е допускал любимите си домашни животни до работното си бюро и пианото. Но далеч не е единствен сред своите известни съвременници композитори. Досущ като него, Дебюси също се е обграждал с красивите животни, но е предпочитал дългокосместите ангорски котки. „Котките на Дебюси винаги са били ангорски и винаги са били наричани с едно и също име, което са наследявали една от друга“, твърди Виктор И. Сероф (1902–1979), пианист и биограф на редица известни класически музиканти и хора на изкуството. Описвайки живота на Равел и на Дебюси, той констатира, че Дебюси също е позволявал на котките си да се разхождат из работното му пространство: „Котките на Дебюси минаваха на пръсти, както обикновено, през струпаните нотни листи на бюрото му, докато той работеше…“ А според друг биограф на автора на „Лунна светлина“, „той не се интересуваше много от хората, предпочиташе котките пред хората“.

Пример за великодушието към животните е отношението и на английския композитор Едуард Елгар (1857–1934), който кръщава една от своите прочути Вариации „Енигма“ на кучето на свой приятел. Това е Вариация № XI (G.R.S.), която е посветена на булдог на име Дан, претърпял инцидент с падане в река. Вариацията описва разходка по река Уай в Херефорд, Англия, заедно с органиста Джордж Робъртсън Синклер (1863–1917), добър приятел на Елгар. И въпреки че тази вариация е кръстена на музиканта Синклер (George Robertson Sinclair – по неговите инициали G.R.S.), всъщност тя е една съвсем кратка тонова поема за кучето Дан – царственият булдог на Синклер, който пада в реката, плува героично срещу течението и се изкатерва на брега с триумфален лай.