„Дует буфо на двете котки“ навърши 200 години

1 април 2025 г.

„Дует буфо на двете котки“, „Комичният дует на двете котки“, „Дуетът на двете котки“ или просто „Котешкият дует“ навърши 200 години. Тази кратка вокална творба с ярък шеговит характер, в която текстът е едно постоянно повтарящо се „мяу“, се приписва на великия Джоакино Росини (1792–1868), но няма сигурно доказателство за неговото авторство. Сигурно е обаче, че е създадена през 1825 г., когато е била публикувана в Лондон от британското издателство „Ewer & Johanning“. Първоначално се смята, че пиесата е на прочутия италиански оперен композитор, който по това време е бил в Лондон и чиято музика е цитирана в дуета. Но нотите са били подписани с името „G. Berthold“, което се оказва псевдоним на английския композитор Робърт Лукас Пиърсол (1795–1856), възприеман като най-вероятният „компилатор“ на използваните музикални теми в творбата, а според някои – дори и самият автор.

Дуетът е написан за сопрани в съпровод на пиано, но също така се изпълнява и от други гласове и почти винаги може да бъде чут като бис – колоритен завършек на някоя концертна програма. Би могло да се предположи, че става дума за една „съставна“ пиеса, основана до голяма степен на музиката на Росини – мотиви от операта му „Отело“от 1816 г., но също и от други автори, като датският композитор Кристоф Вайсе (1774–1842) и неговата „Котешка каватина“ (Адажио от „Katte-Cavatine“). Цялостният облик на творбата най-вероятно се дължи именно на Робърт Лукас Пиърсол, известен в историята като автор на мадригали, включително и на популярната версия на средновековната немска коледна песен „In dulci jubilo“, изпълнявана и до днес. Но, който и да е истинският композитор, в крайна сметка компилацията „Duetto buffo di due gatti“ съчетава два дуета от операта „Отело“ на Росини и част от „Котешката каватина“ на датския композитор Кристоф Вайсе.

Забележително е, че този хумористичен дует вече 200 години не слиза от постоянния репертоар и реално се изпълнява от всякакви комбинации гласове, включително и в аранжименти за различни инструменти. Има невероятни запазени записи от 60-те години на ХХ век, сред които дуетите на двата велики сопранови гласа Елизабет Шверцкопф и Виктория де лос Анхелес или пък на Криста Лудвиг (мецосопран) с Валтер Бери (бас-баритон) – и двата с легендарния пианист-акомпанятор Джералд Мур, както и още много други оперни артисти след тях.

Сопраните Елизабет Шверцкопф и Виктория де лос Анхелес с пианиста Джералд Мур, 1967 г.:

Чието и да е авторството, в този истински забавен дует „мяукането“ постепенно нараства под тържествените акорди на пианото, а гласовете звучат точно толкова виртуозно, колкото и стила на Джоакино Росини!

Криста Лудвиг (мецосопран) и Валтер Бери (бас-баритон) с пианиста Джералд Мур, 1966 г.: