Вадим Глузман за своя Stradivarius: „Израснахме заедно в един организъм“

14 април 2025 г.

Световноизвестният цигулар Вадим Глузман ще свири за българската публика със своя изключителен исторически инструмент, гостувайки на 25-ия Европейски музикален фестивал през юни. Израелският музикант, родом от Украйна, но израснал в Рига (Латвия), вече почти три десетилетния музицира с цигулка, която има задължаващо минало. Изработена в Кремона през 1690 г. от Антонио Страдивари, тя е известна под името „ex-Leopold Auer“, тъй като е била притежание на легендарен музикант, за когото са писани не едно велики произведения – унгарският цигулар Леополд Ауер (1845–1930). Ще имаме удоволствието за слушаме този инструмент на живо в ръцете на майстор като Вадим Глузман на 16 юни в зала „България“ в концерт по повод 35-годишнината от подновяването на дипломатическите отношения между България и Израел.

За шанса да свири точно на този „Страдивариус“ Вадим Глузман е разказвал често. Още преди години той осветли историята в интервю, публикувано от аукционната къща „Tarisio“, която е тясно специализирана в областта на ценните струнни инструменти и лъкове. Глузман разполага с него от 1997 г., когато Обществото „Страдивариус“ в Чикаго му го предоставя и съвсем ясно си спомня момента, в който за първи път взима цигулката и засвирва на нея: „Имах отчетливото усещане, че някой ме гледа отзад. Обърнах се и видях на стената гигантски портрет на Ауер, който гледаше право в мен. Това беше моята първа среща с инструмента, на която стана ясно, че животът ми вече никога няма да е същият…“

Кръстен на своя някогашен притежател Леополд Ауер – един от най-великите цигулари и педагози на всички времена, този инструмент преминава през няколко частни колекции след като е бил притежание на Ауер. Впоследствие, със съдействието на Обществото „Страдивариус“ в Чикаго той бива предоставен на Глузман, а преди това на него е свирил и Леонидас Кавакос.  Вадим Глузман казва, че с течение на годините е забелязал как в ръцете му цигулката постепенно се развива и става все по-добра във всяко отношение:

„Най-голямото й качество е, че тя се разгръща през цялото време. Има най-богатата цветова гама, която бих могъл да пожелая. Ниския регистър е невероятно тъмен. Наскоро свирих Концерта на Глазунов в Париж и като започнах, дори си помислих, че звуча като виолист! В същото време, звукът е много пронизителен и сладък във височините. Това е типичен Strad (Stradivarius), но е странно за един ранен Strad да звучи толкова крупно, каквато е неговата звучност. И тъй като наистина се научихме как да „танцуваме“ един с друг, все още не съм имал проблеми с баланса в която и да е пиеса, която свиря“.

През годините музикантът е опитвал и друг инструмент, изработен от Антонио Страдивари, но твърди, че е усетил как той не е за него: „Това не беше моят звук…“, признава той. После научава, че с въпросната цигулка („General Kyd“ от 1714 г.) Ицхак Пърлман е направил някои от най-добрите си записи и така още повече осъзнава смисъла на връзката между изпълнителя и неговия инструмент: „Това беше точно звука на Пърлман… Цигулката поема определени вибрации – сигурен съм, че можем да го докажем научно!“

Историческата стойност на „Страдивариус“-а от 1690 г. се подсилва и от факта, че именно на него Леополд Ауер е трябвало да изпълни прочутия Цигулков концерт на Чайковски, но това така и не се случва. Знаменитият унгарски цигулар е намирал концерта за неизпълним и твърде труден, дори „нецигулков“ и в крайна сметка се е отказал от премиерата, въпреки че Чайковски му е посветил творбата. От друга страна, Александър Глазунов също е посветил своя известен едночасов Концерт на Ауер, а за всичко това Вадим Глузман казва:  „Сигурен съм, че Чайковски и Глазунов са чували този инструмент и затова, когато са писали за Ауер, са имали идея за определен цвят. Не мисля, че е случайно, че техните концерти започват с един и същ тон на една и съща струна, както и „Souvenir de Florence“ („Спомен от Флоренция“) на Чайковски, чиято премиера е била пак с Ауер. Те (Чайковски и Глазунов) са били привлечени от ниския регистър, който е наистина изключителен при този инструмент!“ Ето защо в репертоара си Глузман пази особено място за тези два концерта, предвид специалната връзка с „предмета“ на тяхното сътворение – цигулката.

Само преди броени дни, когато цигуларят представи Концерта на Чайковски в Мюнхен със Симфоничния оркестър на Баварското радио и диригента Туган Сохиев, той сподели пред BR-Klassik: „Чайковски си е представял звука на тази цигулка, когато е писал своя концерт. Това, разбира се, е нещо много вдъхновяващо за мен и представлява моята много ценна връзка с тази творба“.

Към днешна дата Вадим Глузман може с основание да се гордее, че близо 30 години вече държи в ръцете си този ценен и напоен с толкова много история инструмент. И със сигурност, това има огромна роля в неговото собствено професионално израстване. „Връзката между изпълнител и цигулка е много интересен процес, доста сравним с човешките взаимоотношения“, подчертава музикантът пред Баварското радио за класическа музика BR-Klassik. „И аз съм сигурен, че съм възприел някои от характеристиките на моята цигулка. А от друга страна знам, че след десетилетия свирене, има и някои неща от мен, които са се отпечатали върху цигулката. Вие наистина израствате заедно в един организъм“.