Симфония № 2 „Възкресение“ на Малер звучи сега в Залцбург, Венеция и Бостън

18 април 2025 г.

За Великден в три различни точки на света ще бъде изпълнена Симфония № 2 на Густав Малер (1860–1911), неговата грандиозна Симфония на Възкресението. Мюнг-Вун Чунг я дирижира на Разпети петък и на Велика събота (18 и 19 април) във Венеция в Teatro La Fenice с оркестъра на оперния театър, а Еса-Пека Салонен ще я представи в неделя (20 април) на самия Великден в Залцбург. Там, на Великденския фестивал, който Херберт фон Караян основа преди близо 60 години, Салонен ще гостува със Симфоничния оркестър на Финландското радио. Паралелно с концертите в Европа, довечера и в Бостън ще звучи Малеровата творба – в прочутата зала Symphony Hall ще свири Бостънският филхармоничен оркестър с диригент Бенджамин Зандер, а сред солистите ще бъде британското мецосопрано Сара Конъли. Този полупрофесионален оркестър закрива настоящия си сезон именно с изпълнението на Втора симфония тази вечер, защото „темите за живота, смъртта и възкресението резонират дълбоко на Разпети петък“.

Не е тайна, че Втора симфония в до минор е тежко усилие за музикантите: огромен състав на оркестъра (включително две арфи и множество ударни инструменти), двама солисти (сопран и мецосопран), смесен хор и орган. Партитурата е петчастната и почти всички от инструментите в оркестъра имат сола.

Густав Малер прекарва шест години в работа (между 1888 и 1894 г.) върху това произведение, а премиерата е изнесена под неговото диригентство преди точно 130 години – през 1895 г., на два пъти. Най-напред той дирижира първите три части с Берлинската филхармония през март 1895 г., а по-късно през декември – и цялото произведение, отново със същия оркестър. Дори самият композитор се удивлява от въздействието, което е постигнал и след първите репетиции през януари 1895 г. той пише на свой приятел: „Ефектът е толкова голям, че човек не може да го опише“. Още тогава очевидно Малер е имал уверена представа какво ще бъде въздействието на неговата музика: „Ако трябва да кажа какво мисля за това велико произведение, това би прозвучало твърде арогантно в едно писмо. (…) Цялата творба звучи така, сякаш е дошла при нас от някакъв друг свят. Мисля, че няма никой, който би могъл да я отхвърли. След като си повален на земята, после ангелски криле те издигат до висините”.

Малер не дава на Симфонията си подзаглавие „Възкресение“, но темата пронизва цялата творба, а когато композирайки стига до финала на произведението си, това съвпада със смъртта на големия диригент Ханс фон Бюлов (1830 –1894) и неговото погребение през февруари 1894 г., на което Малер присъства. Там той чува как хорът пее „Die Auferstehung“ („Ода за възкресението“) на немския поет Фридрих Клопщок и този текст му носи вдъхновението да доразвие собствената си идея за преминаването от смъртта към вечния живот.

В Америка, след премиерата на Втората симфония там, която Малер прави през 1908 г., творбата се превръща в извънредно популярна и в продължение на десетилетия е изпълнявана дори по няколко пъти в сезон. Приживе обаче, особено в Европа, репутацията на Малер като автор на музика е била значително засенчена от славата му на диригент, а към това се добавя и забраната за изпълнението на негови творби от Нацистка Германия през 30-те години на миналия век. Като композитор Густав Малер е преоткрит едва след края на Втората световна война, когато един от най-влиятелните застъпници за неговата музика става Ленард Бърнстейн, според когото така „се спасява приятел от 50-годишно пренебрежение”. Бърнстейн е диригентът, който ще остане в историята като най-яркият интерпретатор на Симфония № 2 и записите му от 70-те и 80-те години и до днес са считани за задължителни, когато става дума за диригентски прочит на тази музика.