Исак Албенис

(29 май 1860 – 18 май 1909)

Композитор на месец май

8 май 2025 г.

Неразривно свързан с родната си Испания и нейния фолклор, Исак Албенис е живял като космополитна личност предимно в Париж, но повлиян от Лондон. За мнозина от френските композитори той е посланикът на испанската музика, а Пол Дюка го е описал като „Дон Кихот с маниера на Санчо Панса“. Изследователите наричат творчеството му „испански национализъм с френски привкус“, но какъвто и етикет да бъде сложен, заедно с Енрике Гранадос и Мануел де Фая, Албенис стои сред най-великите композитори, които Испания е дала на света.  

Исак Албенис е роден на 29 май през 1860 г. в град Кампродон в Североизточна Испания, част от автономната област Каталония. Той е дете-чудо, което започва да свири на пиано само на три години и се изявява за първи път пред публика на четиригодишна възраст. Когато е на седем, той вече взима самостоятелни уроци при френския пианист и педагог Антоан Франсоа Мармонтел (1816–1898), за да се подготви за Парижката консерватория. Малкият музикант преминава приемния изпит по пиано, но му е отказано за бъде приет, заради твърде крехката му възраст. Така, само две години по-късно, той започва истинска концертна дейност, когато неговият баща организира турне на двете си деца – Исак и сестра му Клементина. Концертирайки, през следващите няколко години те обикалят из цяла Северна Испания и до 15-годишната си възраст Албенис вече е изнасял концерти по целия свят. Популярен мит е, че едва на 12 години малкият пианист се е прибрал на кораб, пътуващ за Буенос Айрес, след което се е отправил през Куба към Съединените щати, свирил е на концерти в Ню Йорк и Сан Франциско, а после е отпътувал до Ливърпул, Лондон и Лайпциг… Разбира се, няма ясни доказателства, че тази история е напълно вярна, но със сигурност бащата на Исак и Клементина, който е бил митнически агент и е трябвало да пътува често, ги е придружавал. Младият Албенис е описвал ранния си живот в дневник, който сам по себе си е имал художествена стойност.

След кратък престой в Лайпцигската консерватория, през 1876 г. пианистът заминава да учи в Брюксел. Малко по-късно, през 1880 г. той отива в Будапеща с желанието да учи при Ференц Лист, но разбира, че Лист е във Ваймар. Три години след това, Исак Албенис се среща с испанския композитор и учител Фелипе Педрел (1841–1922), който изиграва вдъхновяваща за него роля, тъй като го насърчава да композира. Педрел е смятан за основоположник на испанското музикално възраждане и това повлиява на Албенис да създаде първите си творби в ярък национален стил – сюитата „Испански песнопения“. Първата част (Прелюд) от тази сюита много по-късно (и след смъртта на композитора) е преименувана на „Астурия“ и вероятно днес е най-известна като пиеса от репертоара за класическа китара, въпреки че първоначално е била композирана за пиано. Впрочем, много от композициите на Албенис са били аранжирани за китара от неговия сънародник Франсиско Тарега (1852–1909), което им носи допълнителна популярност и очарование. Не само композитор, но и голям майстор на китарата, Тарега е умеел да прави това по забележителен начин, докато самият Албенис всъщност няма нито една нота написана за китара.

В края на 80-те години на 19 век кариерата на Албенис е била подпомогната от фабриката за производство на пиана „Ерар“. Тя спонсорира серия от 20 концерта, включително с негова музика, на Световното изложение в Барселона през 1888 г. Но връхната точка в концертния му живот настъпва между 1889 и 1892 г., когато композиторът пътува на турнета из цяла Европа. През последното десетилетие на века той живее в Париж и Лондон, където пише няколко музикални комедии, които привличат вниманието на влиятелна и заможна фигура. Лондонският адвокат, поет и либретист Франсис Мъни-Коутс, пети барон Латимър, се превръща в покровител на Албенис. Той му поръчва музиката и му предоставя либрето за операта „Хенри Клифърд“, включително и за планираната оперна трилогия под името „Крал Артур“. От тази трилогия първата опера е „Мерлин“, която се смята за изгубена, но наскоро е възстановена и изпълнена; втората е „Ланселот“ и тя остава незавършена, а работата върху третата – „Гиневра“ така и никога не започва.

От 1900 г. за Исак Албенис настъпва тежък житейски период, заради неговото здравословно състояние – той страда от болестта на Брайт. Отново се обръща към съчиненията за пиано, а между 1905 и 1908 г. композира и последния си шедьовър – „Иберия“, сюитата от 12 „импресии“, смятана за най-великото испанско клавирно произведение. Година по-късно композиторът почива и е погребан в Барселона. Умира на 18 май 1909 г., ненавършил дори 50-те си години. Уважаван от своите съвременници-композитори, Албенис получава признание и от френското правителство, което го удостоява с Големия кръст на Почетния легион. За тази висока чест се застъпват някои от неговите колеги, сред които французите Клод Дебюси (1862–1918) и Пол Дюка (1865–1935), но и близкият му приятел и сънародник Енрике Гранадос (1867–1916).

Зрелият Исак Албенис е предпочитал да живее в атмосферата на Париж или Лондон, пред тази на Барселона или Мадрид. Не всичко от испанската култура го е привличало, дори религиозността и политическата история на неговата родина са го отблъсквали. Но в младежките си години, вероятно заради стремежа към слава, е предпочитал да се представя с образа на паниберийски композитор. Дори в своя ранна статия той говори за „древните, сладки мелодии“, които са го развълнували дълбоко, описвайки всъщност фламенко традицията на Андалусия. В крайна сметка, неговата музика е приемана с успех и уважение из цяла Европа, а характерът й ще се окаже толкова заразителен, че ще въздейства далеч не само на испанските автори. Музиката на Албенис ще повлияе силно и върху най-мощните композиторски фигури на Франция – съвременниците Дебюси и Равел.

Въпреки че е написал опери, песни, оркестрова музика и дори сарсуели (повечето от които изгубени), неговата най-голяма известност е свързана с клавирната музика. Част от тази музика е аранжирана от други композитори за оркестър или за китара от Франсиско Тарега, чиито транскрипции самият Албенис е признавал даже за по-удачни от собствения му оригинал. Клавирното наследство на Исак Албенис е огромно и сред него се открояват: „Иберия“ (четири тетрадки), две испански сюити, множество танцови испански пиеси, сонати, антични танци, концерти за пиано и оркестър и пр.