Рикардо Мути „помирява“ Моцарт и Салиери във Виена
22 май 2025 г.
За да отбележи 200-годишнината от смъртта на Антонио Салиери (1750–1825), във Виена знаменитият италиански маестро Рикардо Мути дирижира два концерта в Златната зала на Музикферайн. Концертите бяха на 17 и 18 май с участието на голям изпълнителски състав: Виенската придворна капела (Wiener Hofmusikkapelle), съставена от членове на оркестъра и хора на Виенската държавна опера, както и Хора на виенските момчета. Програмата включваше произведения на Салиери и Моцарт: кантатата „Възхвала на музиката“ („Lob der musik“) и Меса № 1 в ре мажор от италианския композитор, а в допълнение и последната Моцартова симфония „Юпитер“, № 41.
Снимка: Дитер Нагл за Музикферайн, Виена; източник: Musikverein Wien/Facebook, 17 май 2025
„Помирявам двамата съперници, слагам един до друг отровителя и жертвата“, казва с усмивка Мути в интервю за италианския вестник Corriere della Sera. „Въпреки че в действителност Салиери е бил този, който повече от всеки друг е разбирал величието на Моцарт. И също така, е бил велик педагог и велик моралист в музиката“, пояснява той. „Салиери е много важна фигура, съсипана първо от Пушкин, а след това и от филма на Форман“ („Амадеус“, бел. ред.)… Бих искал да науча всички хорове да пеят музиката му без отегчени гримаси и мързел“.
Хор на Виенските момчета, снимка: Дитер Нагл за Музикферайн, Виена; източник: Musikverein Wien/Facebook, 17 май
Познавайки добре историята, Рикардо Мути не приема художествената теза за отровителството или дори съперничеството между двамата майстори в музиката. Високоуважаваният диригент, който отдавна представя Салиери и дори веднъж откри сезона в „Ла Скала“ именно с негова творба, е крайно огорчен от митовете за злонамереността на италианския композитор спрямо Моцарт. Огорчен и от недостатъчната почит, която, според него, Италия оказва към 200-годишнината на своя син, той казва:
„Антонио Салиери е велик! Той е имал само нещастието да бъде съвременник на най-великия музикант, който човечеството някога е имало – Волфганг Амадеус Моцарт. Но той беше изключителен майстор, изтънчен композитор, човек с голяма духовност и строгост“.
„Италия игнорира Салиери и това е неприемливо! С изключение на няколко инициативи в неговия град, Леняго. Безразличието на основните институции е сериозно. Струва ми се, че това е пореден случай на забравяне на нашата история, на нашата идентичност. За щастие, Виена обръща голямо внимание на Салиери“.
„Той е последният италианец, служил като маестро в двора на Хабсбургите. Бил е учител на музиканти с изключителен престиж като Бетовен, Шуберт, Майербер, Лист. Написал е 40 опери през целия си живот. Мария Тереза му възлага да композира опера за откриването на новия театър в Милано: „Ла Скала“, заглавие: „Признатата Европа“ (ит. „Europa riconosciuta“)
Антонио Салиери, портрет от Joseph Willibrord Mähler, източник: wikipedia.org
Рикардо Мути, снимка: Clarissa Lapolla, Fabio Versienti; източник: corriere.it
На границата между два века – XVIII и XIX, Виенската придворна капела (Wiener Hofmusikkapelle) е била ръководена от Антонио Салиери близо 40 години. Високо ценен с работата си приживе, Салиери е уважаван не само като композитор, но и в качеството си на диригент. Като придворен капелмайстор във Виена той практически заема един от най-високите музикални постове в цяла Европа, при това за няколко десетилетия – между 1788 и 1825 г. Салиери се нарежда сред най-влиятелните музиканти на своето време почитан не само от Бетовен и Лист, но също и от Гьоте, Е. Т. А. Хофман и Виктор Юго. Когато през 1788 г. Салиери става придворен диригент във виенския двор, заедно с административните задачи той има и ангажименти да композира духовни творби – предимно меси. Така се ражда Меса № 1 в ре мажор („Hofkapellmeistermesse“), която се изпълнява редовно в репертоара на капелата, но под диригентството на Рикардо Мути тя се превръща в един специален музикален акцент.
„Неговият сакрален стил много съответства на ранния Хайдн“, пояснява диригентът. А по повод избирането на новия глава на Римокатолическата църква, споделя мнението си: „Надявам се папа Лъв да върне свещената музика в църквите. И концертите във Ватикана“.
