Жорж Бизе
(25 октомври 1838 – 3 юни 1875)
Композитор на месец юни
3 юни 2025 г.
По време на краткия си едва 36-годишен живот и още по-кратката си кариера, Бизе композира в няколко музикални жанра и написва десетки опери, много от които са останали недовършени. Две от тези заглавия, достигнали до сцена – „Ловци на бисери“ и „Красавицата от Перт“ – се радват на скромен успех, но неговият безспорен шедьовър ще се окаже операта „Кармен“. За нещастие, Бизе умира само три месеца след нейната премиера, без да усети така жадуваното признание. Какво би могъл да постигне, ако животът му бе продължил още? Може само да се гадае.
Жорж Бизе е роден на 25 октомври 1838 г. в Париж, като единственото дете в семейство на музиканти. Вероятно първият му учител по пиано е била неговата собствена майка, а баща му – производител на перуки, който по-късно става учител по пеене – също е допринесъл за оформянето на певческия талант на своя син. На деветгодишна възраст той влиза в Парижката консерватория, където обичайната възраст за прием е била десет години. Там попада при изявени композитори, сред които е Шарл Гуно, получава признание като пианист, а само след шест месеца печели и първата си награда. В този период Бизе дори започва да издава свои композиции и кулминацията на младежкия му успех не закъснява: едва 18-годишен спечелва прочутата Римска премия през 1857 г. с кантатата си „Кловис и Клотилда“. Наградата му осигурява няколко години престой в Рим, стипендия за обучение и ценно време за усъвършенстване.
Композирайки, младият Бизе попада под влиянието на Шарл Гуно (1818–1893) – майсторът с най-голяма тежест във френските оперни среди. Освен ранните си сценични заглавия, като оперетата „Доктор Миракъл“ и комичната опера „Дон Прокопио“, Бизе започва да пише пиеси за пиано и завършва своята Симфония в до мажор. По неизвестни причини, партитурата на тази четиричастна Симфония е била изгубена задълго, за да бъде преоткрита едва през 20 век, когато влиза в репертоара. Макар и студентска творба на един 17-годишен младеж, днес тя вече е добре позната, но първото й изпълнение пред публика става чак през 1935 г. в Швейцария.
70-те години на 19 век започват за Бизе с няколко ярки произведения. „Детски игри“ е заглавието на негов сборник с 12 пиеси за пиано (предназначени за изпълнение на четири ръце), които са композирани през 1871 г. Романтичната опера „Джамиле“ е написана през следващата 1872 г. и е смятана от мнозина за предшественика на „Кармен“. Тогава се ражда и музиката към пиесата на Алфонс Доде „Арлезианката“, която в наши дни е позната като две сюити: Сюита № 1 от 1872 г. и Сюита № 2 от 1879 г.
По време на Френско-пруската война (19 юли 1870 – 10 май 1871), заедно с други композитори и художници, Бизе се присъединява към Националната гвардия. Той е патриот и не е безразличен към съдбата на отечеството си. В хода на войната пруската армия обкръжава Париж и за разлика от ментора си Гуно, който бяга в Англия, Бизе не иска да напусне обсадения град: „Не мога да напусна Париж! Невъзможно е! Това би било просто акт на малодушие“, пише той в свое писмо. Малко по-късно, когато животът в града постепенно се възстановява, отваря и Операта, от чиято сцена по това време звучат Глук, Росини и Майербер. Но когато в началото на 1871 г. Париж потъва в анархия и насилие по време на Парижката комуна, Бизе решава, че вече не е в безопасност и го напуска. Премества се в град Компиен, а по-късно се завръща в близост до столицата.
След края на войната за композитора настъпва най-важният му и съдбовен период – Бизе тепърва ще създаде своя шедьовър „Кармен“, но уви, в последната година от живота си.
До 1875 г. той се радва на не особено голям успех с оперите си „Ловци на бисери“ (1863) и „Красавицата от Перт“ (1867), а други вече започнати партитури оставя недовършени. В търсене на нов сюжет за бъдещо заглавие, Бизе се спира на новелата „Кармен“, написана почти три десетилетия по-рано от Проспер Мериме. По предложение на директора на парижката „Опера комик“ адаптацията на текста е възложена на двама от водещите тогава парижки либретисти – Анри Мейак и Людовик Халеви. През 1873 г. композиторът вече е започнал работа върху партитурата и до лятото на 1874 г. е завършил оркестрацията си. По-късно обаче, е възпрепятстван, заради опасения на театъра относно пикантния сюжет на новелата. Но самият той, като композитор, няма никакви съмнения в качествата на музиката си и дори пише:
„Те ме изкарват неясен, сложен, досаден, по-скоро подчинен на техническия занаят, отколкото осенен от вдъхновение. Е, този път написах произведение, изпълнено с яснота и жизненост, пълно с цвят и мелодия!“
В нощта на 31-вото обаче, композиторът умира от сърдечен удар, все още дълбоко огорчен от провала. По ирония на съдбата, животът на „Кармен“ започва след смъртта на своя автор и тъкмо тя ще му осигури слава за вечни времена.
Жорж Бизе почива във ваканционния си дом в Буживал на 3 юни 1875 г., едва на 36 години. Два дни по-късно е погребан в Париж, където е изпратен от над 4000 души. Бизе си отива, но успехът на операта му е неизбежен – само в рамките на няколко месеца поставят „Кармен“ във Виена, където вече е обявена за шедьовър. През следващите три години е поставена в почти всички големи театри на Европа, а днес се нарежда сред най-великите творения в музиката, с безброй адаптации на нейните безсмъртни музикални теми.
„Ако искате да се научите как да оркестрирате, не изучавайте партитурите на Вагнер – изучавайте партитурата на „Кармен“!
Рихард Щраус
