Барокови майстори от Гданск и Краков звучат тази неделя в София 

Концерт на Вроцлавски бароков ансамбъл 

6 юни 2025 г.

„Идваме в София, за да представим композитори, които не са познати на българската публика, но смятам, че тяхната музика заслужава да бъде преоткрита“, ни каза полският диригент Анджей Косендяк. Той пристига заедно с Вроцлавския бароков ансамбъл, който основа преди 13 години и оттогава е негов артистичен директор. За да открехнат вратата към непознати за нас страници от бароковата епоха в Полша, музикантите ще излязат с оригинални инструменти или копия. За любителите на старинния звук предстои една специална вечер, в която на сцената ще видим виола да гамба, цигулка, виолончело, лютня, бароков обой, барокова флейта, както и малък орган. Концертът е озаглавен „Хармония на континента – полска музика за Европа“  и ще бъде тази неделя в зала „България“.

Композитори като Каспар Фьорстер-син или Гжегож Горчицки не се чуват често на концертния подиум у нас, затова и срещата с тази музика от XVII и XVIII век би била най-малкото интересна. Барокът донася в Полша различни музикални влияния, доминиращо италиански, но също така ражда и автентични полски гласове. Инструменталисти, певци и капелмайстори лесно пресичат географските граници, намирайки работа и признание в различни точки на Стария континент. Заражда се репертоар, който преплита полската с европейската музикална сцена и е композиран предимно за нуждите на кралския двор или църковното богослужение. „Съкровище, което трябва да споделим със света“, както неведнъж е подчертавал за полските автори самият Анджей Косендяк, един от пионерите в изпълнението на старинна музика в Полша.

У нас Вроцлавският бароков ансамбъл пристига с почти изцяло полска програма, но добавя и едно свещено име за цялата музикална история – Йохан Себастиан Бах (1685–1750). През 1727 г. в Лайпциг Бах написва светската си кантата „Laß, Fürstin, laß noch einen Strahl“, BWV 198, която създава в чест на саксонския владетел Август II, крал на Полша. Ансамбълът я включва, заради идеята концертът да бъде посветен на полското кралско семейство, а в основната си част – барокова музика от Полша – програмата ще съдържа: „Credo quod redemptor“ и „Quanta fecisti Domine“ от Каспар Фьорстер-син, както и  „Conductus funebris“ на Гжегож Горчицки.

Каспер Фьорстер-младши (1616–1673) е композитор и певец от Гданск с изключително широк вокален диапазон, за когото се твърди, че е пял от басови до сопранови парти. Силно повлиян от италианската музика, тъй като негов учител е бил Джакомо Карисими (1605–1674), прославен майстор от времето на ранния барок и по-специално Римската музикална школа. При него Фьорстер изучава не само литургично пеене, но също контрапункт и композиция. Пребивавал е на различни места из Европа и дори е участвал във войната между Венеция и Турция, за което е възнаграден за храбростта си с орден „Свети Марк“. Служил като певец в полския двор и като капелмайстор в Дания, композиторът Каспер Фьорстер-младши е възприеман като много важен посредник на новия италиански музикален стил в Северна Европа.

Диригентът Анджей Косендяк описва живота му като „много интересен“ и разказва: „Той е роден в Гданск, но прекарва известен период от време в Рим, където е ученик на италианския майстор Джакомо Карисими, там пише ранните си оратории. След това се завръща в Полша, а после дълги години работи в кралския двор на Дания в Копенхаген. Произведенията му са издавани в различни европейски страни, а нотите на композицията, която ще изпълним в София, се намират в библиотеката на Упсала в Швеция. Можем да кажем, че Фьорстер е истински европеец – контактувал е с много творци от своето време, бил е известен и канен, като особено изтъкнат композитор. А в края на живота си се завръща в своя роден град, Гданск.“

Концертната програма насочва и към историята на стария град Краков, заради фигурата на отец Гжегож Горчицки (1665/1667–1734), най-изявеният композитор на полската барокова музика. Той служи във Вавелската катедрала, разположена на хълма Вавел в Краков, близо 40 години. Високообразован човек на изкуството и духовник, учил в Прага и Виена, той е специалист по теология, реторика, поезия и музика. Произхожда от семейство на богати търговци, които обаче, не са имали благородническа титла – поради тази причина Горчицки никога не е станал катедрален каноник във Вавел. И затова паметната му плоча, която е поставена на входа на катедралата, е ненатрапчива и скромна. Днес Горчицки е смятан за един от първите творци на Полша, които се опитват да преодолеят изоставането на полската музика спрямо европейската – борба, увенчана с делото на Фредерик Шопен много по-късно. Заради майсторството си в композицията, Гжегож Горчицки е назоваван „полският Палестрина“, а също понякога и „полският Хендел“. Творбата му „Conductus Funebris“, която ще слушаме в неделя вечерта, представлява красива, но сложна погребална музика.

„Живял и творил в Краков, той е бил ръководител на кралския оркестър и създава редица религиозни творби. Днес в кралския замък на хълма Вавел има паметна плоча, посветена на него“, допълва Анджей Косендяк.