Вадим Глузман: „За мен всеки концерт е важен, но най-важният е този, който предстои“

Интервю 

10 юни 2025 г.

Вадим Глузман вече е идвал у нас преди повече от десет години, когато за първи път го слушахме в София. Ако сте били в зала „България“ на 31 януари 2014 г. и солистът е останал в съзнанието ви, няма как да забравите името Вадим Глузман – цигуларят, който тогава изсвири Концерта на Чайковски с един инструмент-реликва – цигулката, на която някога Леополд Ауер е разучавал точно тази творба на Чайковски.

Историята е дълга, но е пряко свързана с кариерата на самия Глузман и всичко започва, когато през 1997 г. Обществото „Страдивариус“ в Чикаго му предоставя именно този инструмент. На него в края на 19 век легендарният Ауер е трябвало да изпълни Цигулковия концерт на Чайковски, но се е отказал от премиерата, заради трудността на нотите. Днес, изработената от Антонио Страдивари през 1690 г. цигулка, е известна под името „ex-Leopold Auer“ (бивша Леополд Ауер) и честта да я притежава се пада на Вадим Глузман. Буквално „израствайки с нея“, вече почти три десетилетия виртуозът претворява най-различен репертоар и ако преди години го чухме с Концерта на Чайковски, съдбовно обвързан с инструмента, то тепърва ще видим един различен артист с многолика програма.

„Ще ръководя оркестъра, но няма да го дирижирам“, уточнява Вадим Глузман, когото очакваме за концерт отново в София – на 16 юни от 19:30 ч. в зала „България“, като гост на 25-ия Европейски музикален фестивал. Сега той идва със същата цигулка, но с друг репертоар и отново като солист на същия оркестър – тогава Оркестър на Класик ФМ, а днес Оркестър „Кантус Фирмус“. Концертът има своя специален повод – 35-годишнината от подновяването на дипломатическите отношения между България и Израел.

„Спомням си топлината, с която ме прие българската публика“

„Със сигурност си спомням топлината, с която ме прие българската публика при първата ми визита в България, която беше много кратка“, споделя в интервю за Радио Класик А Вадим Глузман. За разлика от съвсем краткия му престой през 2014 г. в София – буквално за една нощ – сега той ще остане малко повече, а и репетициите с оркестъра обхващат няколко произведения. Ето как описва той програмата: 

„Концертът най-вече е посветен на юбилея на дипломатическите отношение между моята държава Израел и България. Започваме с много кратка творба за соло цигулка от американо-израелската композиторка, родена в Русия, Лера Ауербах, която е наречена „T’filah“ („Молитва“). Продължаваме с Концерт за цигулка в ми мажор от Бах, който няма нужда от представяне. Също така, изпълняваме и познатата днес като Камерна симфония на Шостакович, която всъщност е една красива транскрипция на неговия Квартет № 8 от Рудолф Баршай. Това, разбира се, е една от най-великите партитури в творчеството на Шостакович, а и в камерната музика, където той е използвал еврейски фолклорни идиоми. За мен това е една от онези творби, които свързват всяка култура, претърпяла подобни трагични събития в своята история и мисля, че в наши дни е едно силно затрогващо свидетелство“.

По думите на Глузман, „по-леката“ част от програмата идва с Румънските танци на Бела Барток и с предвидената за финал Сюита по израелски народни песни – представена в аранжимент на неговия баща Михаил Глузман и турския цигулар Джихат Ашкън.

„Лера Ауербах е един истински ренесансов творец – освен композитор и пианист, тя е още поет, писател, скулптор и художник. И искам да ви кажа, че много от нейните цигулкови творби са написани специално за мен, както и „Молитва“, с която ще започнем концерта“. Вадим Глузман и Лера Ауербах имат отдавнашно познанство, още от студентските им години в Джулард скул в Ню Йорк, а и са родени в една и също година – 1973-та. Силно привлечен от нейната музика, цигуларят описва композиторския й дар така: „Лера е един много чист наследник на плеяда изключителни композитори, като Густав Малер, Дмитрий Шостакович или Алфред Шнитке – тя започва от там, където Шнитке като че ли свършва своята кариера“.

Роден в Украйна в семейство на музиканти, израснал в Рига (Латвия), а само на 16 години се премества в Израел, където живее и до днес, след като преди това е учил в Русия и в Съединените щати. Как цялата тази смесица от култури е повлияла на Вадим Глузман?

„Представете си живота като един сак, в който трупаме целия си опит, в него събираме чувствата, спомените, преживяванията и после черпим от него. Мисля, че е било привилегия да живея в различни държави, в различни култури, че съм общувал с различни хора и съм почерпил много от техния опит – от музиката, от културата. И въпреки всичко, смятам, че Израел е моята държава – чувствам се у дома, когато се прибирам там“. Същевременно цигуларят добавя, че се чувства чудесно и в Съединените щати или в Рига, „защото те са ме изградили и са допринесли много за мен“.

Като 17-годишен в Израел, младият Глузман преживява съдбовна среща, за която по-късно ще каже: „Ако не беше онзи следобед през 1990 г., нямаше да бъда музикантът, който съм днес“.

Тогава той среща прочутия Исак Щерн (1920–2001), , който по-късно става негов ментор. „За мен той е голяма величина. Притежаваше онова огромно качество на изключителните учители – да разбира безпогрешно точно от какво се нуждае човекът срещу него. Може би видя в мен таланта на едно младо момче, но отгледано в особената музикална среда на съветската система, която, меко казано, беше твърде едностранчива. И тогава първото, което ми каза – за което ще съм му благодарен докато съм жив – беше: „Най-вероятно с всичко, което ще изсвириш, ще се справиш добре. Но виж, заеми се и учи камерна музика!“

Така научава какво означава да бъдеш не просто много добър изпълнител, а пълнокръвен музикант и че камерната музика може да те изгради именно като такъв, защото тя е „отношение“. „Въпреки че съм концертирал като солист с толкова много оркестри, оттогава камерната музика се превърна в крайъгълен камък на моя живот“, признава Глузман. „Камерната музика е начин за възприемане на музиката“, а концертът в София също ще бъде един диалог в сферата на камерната музика.

Заедно с Максим Венгеров и Вадим Репин, Глузман е част от едно извънредно талантливо поколение цигулари – ученици на Захар Брон. Но специално за Вадим Глузман този период на обучение в Новосибирск е бил най-кратък, едва по-малко от година. Затова той среща своите ментори по-късно в лицето на Исак Щерн в Израел, а след това и в Джулиард скул в Ню Йорк, където учи при Дороти Дилей. През 1994 г. печели наградата на Фондация „Хенрик Шеринг“ за подпомагане на кариерата, а само след няколко години се случва едно от най-важните събития в живота му – получава шанса да свири на изключителен музикален инструмент: „Страдивариус“ от 1690 г. „ex-Leopold Auer“.

Какво чувства един съвременен човек на 21 век, когато в ръцете си дължи историческа цигулка на 335 години?  

„Първото усещане е как осъзнавате, че държите в ръцете си едно истинско произведение на изкуството. Същевременно, цигулката е инструмент. Не само инструмент, с който аз създавам музика, но тя се превръща в моя глас. И в края на краищата, това е една особена комбинация между почит и много интимно общуване с инструмента. Свиря на този инструмент вече точно 28 години и когато в съзнанието ми се появява звук или образ на цигулка, това е точно тази цигулка! Осъзнаването на историческата й стойност е изключително вдъхновяващо, да си представиш, че на нея са свирили Яша Хайфец, Натан Милщайн и Миша Елман… е поразително“.

Вадим Глузман изнася концерти, преподава и постоянно пътува за многобройни ангажименти из целия свят, но преди всичко знае, че връзката с публиката е от изключително значение: „За мен всеки концерт е важен, но най-важният е този, който предстои. И най-възхитителното е връзката с публиката!“

Цялото интервю на Радостина Узунова със световнопризнатия цигулар Вадим Глузман, в превод на Милен Стаматов, може да чуете в звуковия файл!