„Радвам се, че младите хора се асоциират с тази музика“, е казвал Лало Шифрин за „Мисията невъзможна“

14 юли 2025 г.

„Радвам се, че младите хора днес могат да се асоциират с тази музика“, са думи на композитора Лало Шифрин (1932–2025) по повод партитурата му към филма „Мисията невъзможна“. Това е музиката, която го изстрелва на върха и заради която получава своята изключителна популярност по света. Лало Шифрин, който почина на 26 юни на 93-годишна възраст, през цялата си кариера се е радвал на заслужено признание от „Мисията невъзможна“, въпреки че като композитор той има още безброй постижения, и то далеч не само в един жанр.

„Мисията невъзможна“ започва като телевизионна продукция още през 60-те години на ХХ век, излъчвана по CBS от 1966 до 1973 г. След успеха на телевизионния сериал, в края на 80-те за кратко се излъчва и втори, който е създаден като римейк на първия. Последвалата адаптация за киното, която е най-позната днес, е базирана върху оригиналните серии от 1966 г. Така през 1996 г. излиза първият от поредицата филми за големия екран – режисьор е Брайън Де Палма, а в главната роля вече е Том Круз. През 90-те към продукцията са привлечени известните композитори Дани Елфман, Ханс Цимер и Майкъл Джакино, но въпреки тяхната умела работа, същинската емблема на цялата шпионска сага си остава написаното от Лало Шифрин още през 60-те – неговата ярка и запомняща се главна тема към телевизионния сериал. Всъщност, това не е случайно – присъствието на добре познатата ни „главна тема“ във всеки от следващите филми е подсигурено с документ, който позволява темата на Шифрин да звучи винаги, когато излиза нов филм от поредицата. 

„Вероятно сте спечелили повече пари само от тази тема, отколкото Дани Елфман и Ханс Цимер взети заедно за двата филма?“ е въпрос зададен към композитора в интервю за списание „Саундтрак“ (Soundtrack Magazine), публикувано през 2000 г., вече в залеза на кариерата му. „Може би – отвръща той – Приятно съм изненадан от факта, че младата публика харесва моята тема. Тя стана като класика, хората я харесват по целия свят. И това ми носи много удовлетворение“.

Лало Шифрин е привлечен от сюжета, заради шпионската му тематика: „Това беше годината, когато Джеймс Бонд беше много популярен; беше след „Доктор Но“ и „От Русия с любов“ – първите филми за Джеймс Бонд … Именно шпионските елементи ме привлякоха“, разказва той за средата на 60-те. Работата му върху сериала „Мисията невъзможна“ продължава цели седем години, през които е ангажиран постоянно. По това време продукцията е на компанията Desilu Productions, придобита по-късно от Paramount, а продуцент е Брус Гелър – човекът, който кани Шифрин да се включи като композитор. По-късно, когато двата успешни телевизионни сериала преминават в кино вариант, композиторът не успява да се справи с темпото: „Когато се появи филмовият проект, просто не можех да го направя за два или три месеца“, споделя той.

Ето причината, поради която във всеки следващ филм неизменно звучи главната тема на Лало Шифрин: „На Брус (продуцентът Брус Гелър, бел. ред.) наистина не му хареса какво правеха другите композитори, затова подписах документ, в който им давам петдесет процента от авторското си възнаграждение, ако използват моята тема – разказва композиторът в интервюто си – Това беше добра идея, защото е по-добре да имаш петдесет процента от нещо, отколкото сто процента от нищо. Брус беше щастлив, Paramount бяха щастливи и композиторите бяха щастливи, защото станаха „адаптатори“. Те трябваше да адаптират моята тема към каквато и да е ситуация във всеки епизод. Това ми даде свободата да пиша музика за други филми, да се включа в други проекти, но когато нямах какво да правя, се обаждах на Брус и казвах: „Ще направя два или три епизода, имам две или три седмици свободни“.

Предизвикателство ли е било за Лало Шифрин да бъде композитор в толкова популярна шпионска поредица? „Нямаше никакви предизвикателства! В телевизията, след като решите проблема в пилотния епизод и музиката е ваша, повече няма предизвикателства. Единственото предизвикателство е да я адаптирате за всеки следващ епизод“, категоричен е той. Нещо повече, композиторът дори не е осъзнавал качествата на основната си музикална тема, с която ще се прочуе: „В този сезон, когато правех пилотния епизод, имаше десет други пилотни епизода за шпиони, които не се продаваха. Направих страхотни неща, но никой не знае за тях! Защо? Защото не се продаваха, никога не бяха излъчвани. А „Мисията невъзможна“ не само се продаваше, но и сериалът стана голям хит, а след това и музиката към него. Радвам се, че младите хора днес могат да се асоциират с тази музика… В този случай се оказах на правилното място в точното време. Беше успешен сериал и музиката също се получи успешна!“

Лало Шифрин е автор на повече от сто партитури за киното и телевизията, без да се има предвид приносът му в джаза и класическата музика. Филмовите му проекти включват: „Хлапето от Синсинати“, „Хладнокръвният Люк“, „Лисицата“, „Булит“, „Героите на Кели“, „Мръсният Хари“, „Влиза драконът“, „Орелът кацна“, „Състезанието“, „Уикендът на Остерман“, „Мъртвият басейн“ и „Час пик“. Той е получил шест номинации за „Оскар“, двадесет и една номинации за „Грами“ и е отличен с наградите Cable ACE. Пет пъти е печелил „Грами“, две от които за „Мисията невъзможна“. Едната за най-добра инструментална тема от телевизията и киното, а другата за най-добро инструментално изпълнение. Той печели и двете награди в една вечер – доказателство за това, колко силно влияние оказва музиката му от „Мисията невъзможна“. Удостоен е с почетен „Оскар“ за цялостен принос към киното през 2018 г.

Вече покойният Лало Шифрин ни напомня за Андре Превен (1929–2019) или 93-годишния Джон Уилямс, в качеството им на джаз пианисти, каквито са и тримата – успели най-напред в Холивуд, а след това изградили и репутация на класически композитори.

Ученик на Оливие Месиен (1908–1992), Лало Шифрин написва доста композиции извън киното, сред които два концерта за китара, посветени на големия китарист Анхел Ромеро. Джазът е другата му любов, той е близък с легендарния Дизи Гилеспи, а още от началото на 60-те се впуска в ритъма на bossa nova, все по-навлизащ в Съединените щати по това време. Лало Шифрин възприема Игор Стравински като свой идол и дирижира неговите произведения, създава проекта „Джазът среща симфонията“ – серия от албуми със задочни музикални срещи между Джордж Гершуин и Бъд Пауъл, Чарли Паркър и Стравински и пр. Подобни проекти прави и с композиции на Арон Копланд и Арам Хачатуран, написва клавирно трио „Hommage à Ravel“, работи и с джаз саксофониста Кенънбол Адърли в „Диалози за джаз квинтет и оркестър“.

Дори днес целият свят да го припознава с „Мисията невъзможна“, то наследството на Лало Шифрин като композитор, пианист и диригент е много повече от една единствена музикална тема и много повече от един единствен жанр. Той казва: