Моралният дълг пред музиката, който изповядваше сър Роджър Норинтгън

„Като диригенти, ние разполагаме с огромно наследство от изумителна музика, писана в продължение на 400 години от невероятно надарени хора. Лично аз винаги съм смятал, че имаме художествен, а всъщност и морален дълг да я изпълняваме не само възможно най-добре, но и възможно най-подходящо“.

Сър Роджър Норингтън (1934–2025)

23 юли 2025 г.

Високоуважаваният английски диригент почина скоро, на 18 юли, оставяйки след себе си ясна диря, очертаваща непоколебимия му респект към ценностите в музиката. Радетел на онези изпълнения, които диригентът вижда с очите на любопитния историк – воден от стремежа за истинност и уважение към епохата. Като пионер във философията и практиката на т.нар. „исторически информирано изпълнение“, той не бе склонен да заменя именно този термин с думата „автентичност“. Оттегли се през 2021 г., след десетки години усъвършенстване не само в полза на музиката, но и в света на науката.

Започнал като певец и цигулар, учил история и английска литература, натрупал опит като хоров диригент в Кеймбридж, включително и като редактор на научни издания, Норинтгън се завръща към тоновото изкуство, за да постъпи в Кралския колеж по музика в Лондон. През 1962 г. вече е навлязъл в професионалните среди не само като диригент, но и като певец и основава хор „Шютц“. През 1978 г. ще създаде и друга своя музикална формация – оркестър London Classical Players, за да изследва педантично партитурите от един голям исторически диапазон – между средата на 18 век и 1900 г.

Дълги години от кариерата на Роджър Норингтън преминават в основните британски музикални институции, сред които Кралската опера в Лондон, Английската национална опера, Симфоничния оркестър на BBC, Лондонската филхармония, близкия до неговите търсения Оркестър от епохата на Просвещението и др. Главен диригент на камерния оркестър Bournemouth Sinfonietta, а извън пределите на Великобритания оглавява Камерата Залцбург и Щутгартския радиосимфоничен оркестър (днес SWR Symphonieorchester), който по-късно го титулува като свой „почетен диригент“, след като именно маестрото създаде отличителния му оркестров звук.

„22-годишната ми връзка с този велик оркестър беше връхната точка в моята кариера. В продължение на 13 години (1998–2011) бях главен диригент, а пет години след това редовен гост, като Ehrendirigent („почетен диригент“, в превод от немски), преди Covid да съкрати посещенията ми. Имах привилегията да дирижирам последния концерт на оркестъра (2016 на фестивала ВВС Proms в Роял Алберт хол), преди той да бъде слят с радиосимфоничния оркестър на Фрайбург“, спомня си самият Норингтън.

В своето „Въведение в исторически информираното изпълнение“, той казва: „… трябва да се стремим да изпълняваме музиката от всички периоди по начин, по който всеки композитор би желал“. Обект на неговите шест курса в тази насока бяха „доказателствата за това, което наричаме „исторически информирано изпълнение“ – терминът, който мнозина от нас използват вместо подвеждащата дума „автентичност“. Ние никога не можем да бъдем истински автентични, но можем да се опитаме да допринесем повече, като използваме наличните исторически доказателства“.

Ето как в няколко изречения диригентът обяснява първопричината за своя изследователски поглед към партитурите:

„През 60-те години на миналия век медицинският свят започна голям дебат за това дали най-добрите изследвания наистина се използват при лечението на пациенти. Новото мислене беше наречено „доказателствена медицина“ и то замени обезпокояващото старо упование в „традицията“. По същото време, някои от нас започнаха да задават този забележителен въпрос и в музикалния свят. Исторически информираната изпълнителска практика всъщност е „доказателствена музика“, подобно на „доказателствената медицина“ и ние искахме доказателства за това – как да свирим музика от миналото по начин, който нейните композитори биха разпознали“.

За маестро Норингтън има два пътя: „Единият е просто да следваме традициите на нашите учители и непосредствени предци, т.е. да предположим, че някаква „традиция“ е все още валидна. Другият е да разгледаме доказателствата за изпълнителската практика по времето на всеки композитор и да търсим това, което самите те и тяхната публика са очаквали да чуят“. Роджър Норингтън бе и голям застъпник на запазването на оригиналния чист тон, т.е. без допълнителната украса на вибратото, както и на всяка изпълнителска техника, която се базира на доказателство от епохата – възгледи, следвани от него цял живот и записали името му в историята.

В деня на кончината на 91-годишния диригент, негови колеги от Оркестъра от епохата на Просвещението публикуваха прощални думи за маестрото и наскоро заснето видео, в което самият той размишлява върху Бетовен. Записът документира и последната среща между него и оркестъра:

„Сър Роджър Норингтън беше пътеводна звезда не само за Оркестъра от епохата на Просвещението, но и за движението за исторически обоснованото изпълнителство като цяло. Еднакво обичан от музиканти и публика, той внасяше проникновение, енергия и топлота във всяко изпълнение. Със смъртта му, едно огромно присъствие в музикалния свят може да си е отишло, но неговото наследство беше трансформиращо и ще пребъде чрез изпълненията на Оркестъра от епохата на Просвещението и многото други ансамбли, част от които беше той“.

Музикантите благодарят за привилегията, че маестрото е споделил специално за тях своите мисли относно Бетовен и правят едно откровено признание: „Имахме привилегията наскоро той щедро да отдели време, за да заснеме за нас своите размисли върху Бетовен. Вероятно не е имало друг композитор, за когото сър Роджър да е променил толкова изцяло представата ни и всичко, което сме си мислели, че знаем за неговата музика (…) Сбогом и благодарим, сър Роджър!“