Инструментите на Антонио Страдивари – дали са били само цигулки?

26 септември 2025 г.

Най-прочутият майстор в лютиерското изкуство, живял преди три века и оставил ненадминато наследство, далеч не е изработвал само цигулки. Умът и ръцете му са вложили живот в още стотици други струнни инструменти, макар че едва нищожна част от тях са оцелели. Освен цигулки, Антонио Страдивари (1644–1737) създава още виолончели, виоли, китари, мандолини и арфи, а също така лъкове, както и калъфи за инструментите си. Десетилетия наред от неговата работилница в Кремона са излизали удивителни музикални творения, а съхранените до днес се пазят в различни колекции, обичайно разпръснати из целия свят. Устояли на времето, някои от тях са годни за свирене и са извънредно високо ценени.

Страдивари наистина е изработвал лъкове, въпреки че са известни само два съществуващи – единият намиращ се в частна колекция в Лондон, а другият – сред експонатите на Националния музикален музей във Вермилиън, Южна Дакота, в Университета на Южна Дакота, САЩ. Музеят разполага и с още няколко редки музикални инструменти на лютиера, сред които китара, басова виола да гамба, две цигулки и мандолина – една от двете, достигнали до наши дни, които са били произведени в работилницата на майстора в Кремона.

Виолончелите на Страдивари също представляват ценност и от приблизително между 70 и 80 виолончела, които е изработил, в момента са известни 63. Особено интересна е една от неговите китари – китарата „Sabionari“, която се съхранява в Музея на цигулката в Кремона, редом с творбите на другите велики кремонски лютиери Амати и Гуарнери. Това е единственият все още годен за свирене инструмент сред петте оцелели китари на Антонио Страдивари.

За арфите на лютиера се знае твърде малко. И все пак, пътят на една би могъл да бъде проследен – истински уникат е арфата „Страдивари“ от 1681 г., която се намира в Музея на консерваторията „Сан Пиетро а Майела“ в Неапол, Италия.

А запазените до днес виоли са 13 и една от тях, изработена през 1714 г., първоначално е била направена от италианския майстор като виола д’аморе (любовна виола). По-късно тя попада в ръцете на френския лютиер и изобретател Жан-Батист Вийом (1798–1875), който я трансформира във виола в средата на XIX век. Твърди се, че на инструмента са свирили виртуозни музиканти като Адолф Буш (1891-1952) и Бронислав Хуберман (1882-1947).

И не на последно място, Антонио Страдивари несъмнено е изработвал и калъфи за повечето от своите инструменти, ако не и за всички. Но за съжаление, едва няколко от тях достигат до наши дни и могат категорично да му бъдат приписани. С течение на времето калъфите еволюират, променят вида си, докато постепенно се е стигнало до по-продълговатата форма, позната ни днес, която е и много по-функционална. Единственият калъф за инструмент с потвърдено авторство на майстора е „Chi Mei, ex-Biddulph“, открит в Германия през 2007 г. и съхраняван в частния Музей „Чимей“ в Тайван, който разполага с една от най-пълните колекции от редки цигулки в света. За да представи историческите си инструменти, тази пролет музеят дори организира специална поредица с концерти, озаглавена „Легендата за Страдивари“.