Британският маестро Джеймс Джъд дирижира Софийската филхармония
Гостува изгряващият китайски цигулар Цию Хе
30 септември 2025 г.
Световноизвестният британски диригент Джеймс Джъд ще застане отново на пулта на Софийската филхармония на 2 октомври с програма, включваща два върхови опуса от епохата на Романтизма: Концертът за цигулка и оркестър в ми минор, оп. 64 на Феликс Менделсон Бартолди и Първа симфония в до минор от Антон Брукнер.
Започнал кариерата си като асистент на Херберт фон Караян в Берлинската филхармония, Джеймс Джъд е известен със своята енергия и топло сценично присъствие. Той е работил с водещи оркестри по цял свят, сред които Лондонската филхармония, Израелския симфоничен оркестър и Симфоничния оркестър на Маями. През 90-те е поканен да дирижира много от концертите на легендарните трима тенори Лучано Павароти, Пласидо Доминго и Хосе Карерас. За публиката, която познава Джъд главно от Малер, Брамс или Бетовен, е било изненада – да го видят в „по-популярен“ репертоар, но именно това е доказателство за неговата гъвкавост. Джъд е признат за диригент, който притежава вродено чувство за архитектурата на големите форми и завидно внимание към детайла – качества, които ще изведат в пълна светлина богатствата на тази програма.
В първата част ще прозвучи Концертът за цигулка и оркестър в ми минор, оп. 64 на Феликс Менделсон Бартолди – един от най-обичаните и изпълнявани цигулкови концерти в света. Лиричен и драматичен, елегантен и страстен, той ще ни преведе в романтичната атмосфера на една красива епоха. Солист в това изпълнение ще бъде изгряващият китайски цигулар Цию Хе, вече утвърдил се на международната сцена със своята техничност и емоционалност. Цию Хе впечатлява с виртуозни изпълнения и музикална зрялост.
Във втората част на концерта ще се потопим в света на монументалната музикална мисъл на Антон Брукнер с неговата Първа симфония в до минор, WAB 101. Това е произведение, в което се долавя мощта и мащабността на един от най-влиятелните симфоници на ХІХ век. Симфонията съчетава структурна строгост с мистичен размах – емблематични черти за зрелия Брукнер, които се откриват още в дебюта му в жанра.
