Международният ден на музиката навършва 50 години
Преди половин век Йехуди Менухин създава този специален ден
1 октомври 2025 г.
Всичко започва на 1 октомври 1973 г. в швейцарския град Лозана, където се провежда Общо събрание на Международния съвет за музика (International Music Council) към ЮНЕСКО. Тази среща ще остане в историята, заради приетата резолюция – да има един специален ден в международния календар, на който музиката да бъде поставена на пиедестал. Решението е взето и заслугата е на легендарния Йехуди Менухин, като президент на организацията между 1969 и 1975 г. Така изборът на дата става съвсем логичен – 1 октомври, заради проведеното на този ден историческо събрание на Международния съвет за музика. Само две години по-късно – през 1975 г. празникът вече е факт, а неговото учредяване се обявява с официално писмо, под което стои подписът на Йехуди Менухин:
„Първият Международен ден на музиката, организиран от International Music Council, ще се проведе на 1 октомври 1975 г., в съответствие с резолюцията, приета на 15-ото Общо събрание в Лозана през 1973 г. Целта на този ден е да насърчи популяризирането на нашето музикално изкуство сред всички слоеве на обществото и прилагането на идеалите на ЮНЕСКО за мир и приятелство между нациите“, пише в документа, който предлага дори „план за действие“, за да бъде музиката максимално представена в обществото.
„Надяваме се, че този първи Международен ден на музиката ще заеме своето важно място сред всичко, което правим и ще се превърне в ежегодно събитие, разпространяващо повече познания за нашето изкуство“, се казва още в писмото. Но същевременно, този документ не е просто декларация, той има смисъла на апел – апел към „концертните дружества, оперните трупи, любителските общества, концертните зали, театрите, културните центрове, университетите, църквите, училищата, фабриките“, включително пресата, радиото и телевизията – „да привлекат вниманието на обществеността към Международния ден на музиката“.
Международният съвет за музика извежда като мото думите на Платон: „Музиката дава душа на вселената, криле на ума, полет на въображението и живот на всичко“
По същество, Йехуди Менухин още тогава е предложил много и различни начини, по които може да бъде отбелязван денят: разговори, дебати, и то не само с музиканти, а включително с художници, писатели и политици. Той дори има предложение и за няколко минути мълчание в градовете, което да осигури специално отделено време за слушане на музика, звучаща на обществени места. През 1975 г., когато инициира Световния ден на музиката, маестрото вече е в края на мандата си като президент на Международния съвет за музика, но вместо да се оттегли спокойно, той прави една последна смела крачка – да отдаде дължимата почит към тоновото изкуство в един символичен ден, 1 октомври.
Половин век по-късно, идеята остава все така жива, актуална и значима, а днес се навършват точно 50 години от първото отбелязване на Международния ден на музиката!
Не я слушаме само заради естетическата ѝ стойност или защото създава добро. Музиката на другия човек ни помага да общуваме със самия него. Тя отваря сърцето за емоции. Установява диалог. Разбиране…
Това казва знаменитият цигулар, диригент, учител и общественик Йехуди Менухин (1916–1999) в интервю, публикувано от неговата Международна фондация „Йехуди Менухин“, създадена през 1991 г. в Брюксел, за да „даде глас на безгласните чрез изкуствата“, по собствените му думи. В това интервю Менухин говори за децата, за животните, за природата, за Бог и самия живот – и как всичко това довежда по естествен път до… музиката:
Йехуди Менухин, източник: Ottawa Chamber Orchestra
„В деня, в който децата от различни малцинства се научат да пеят и танцуват заедно, лицето на света ще се промени. Това са семена, които се посяват и носят от вятъра“.
„Някои етнически групи са останали в комуникация със света на животните и природата. Малко като Свети Франциск от Асизи, който е говорил с птиците. Или Бела Барток, който в края на живота си се е разхождал из северноамериканските гори на Кънектикът и Върмонт. Неговата чувствителност, неговата откритост към света са били такива, че е достигнал състояние, което го е направило способен, казват, да общува с животните, чийто път е пресичал. Да улавя мислите им“.
„Северноамериканските индианци вярват, че душите на техните предци живеят в дърветата. Когато видя някои дървета, си мисля, че имат право. Животът не може да изчезне просто така! Той остава там, носи се, а после се появява наново в друга форма. Идеята за различна форма на живот на Марс, ме изпълва с радост. Бактерии, живеещи в сърцето на камъка. Камък, който би съдържал живот? Това доказва, че животът е навсякъде. В нас, в света и във всичко. За мен идеята за Бог е това. Това е смисълът на живота. И музиката ни се предлага заедно с живота“.
ВИЖТЕ ОЩЕ:
