„Първото нещо, което публиката забелязва, е звукът“

80-годишният Ицхак Пърлман за цигулковия тон, телевизията и „Списъкът на Шиндлер“

15 октомври 2025 г.

„Независимо дали сте пианист или цигулар, духов инструменталист или певец, първото нещо, което публиката забелязва, е звука“. Думите са на Ицхак Пърлман и могат да бъдат адресирани към всеки един изпълнител, въпреки че далеч не всеки ще си даде сметка колко са верни. Но е безспорен фактът, че на фигура като Пърлман – с 60-годишна кариера зад гърба си и с мъдростта на 80-те си години – можеш напълно да се довериш. По повод 80-ия му рожден ден, той получи подобаващо внимание от медии, звукозаписната индустрия и колеги. Но най-важното остава друго – неизгубеният интерес към живота, който кара легендарният цигулар да каже: „Все още се интересувам от това, което правя!“

Авторитетни музикални списания като ВВС music и The Strad публикуваха обширни интервюта с него, докато Deutsche Grammophon преиздаде една сериозна колекция, която пусна още преди десет години – антология от 25 албума (2015), тогава по случай 70-годишнина на артиста. Тепърва на корицата на списанието The Strad ще се появи лика на Пърлман, представен като „Най-великият разказвач“ – в новия брой за месец ноември 2025 г.   

„Най-очевидният напредък е в технологиите“, казва музикантът пред The Strad, в отговор на въпроса – как се е променил светът на класическата музика през годините на неговата кариера?

Преди си мислехме, че записите със 78 оборота в минута са стари, но сега… „Какво е това?“ Разви се толкова бързо! Беше LP, после CD, а сега вече няма CD-та. Всичко е стрийминг и гледане на компютъра. Когато започнах да записвам, използваха бръснарски ножчета, за да редактират лентата. Спомням си как трябваше да я режат. Първия път, когато дойдоха с цифрови машини, си помислих, че е невероятно, че могат просто да натискат бутони. Къде е бръснарското ножче?“, шегува се той.

„Все още активен като цигулар, диригент и учител, Ицхак Пърлман навърши 80 години на 31 август 2025 г. и за да отбележим този важен момент, ние преиздаваме нашата антология от 2015 г. с пълните му записи за DG и Decca“, съобщиха от Deutsche Grammophon. За да покаже своя поглед към изкуството на Пърлман – от гледната точка на звукозаписната индустрия, сега компанията реши да предложи усъвършенстваното издание на юбилейната си колекция, чийто първоначален вариант пусна преди десет години. Това е луксозен комплект от 25 компактдиска и единично дигитално издание или събраните всички 25 албума, които Ицхак Пърлман някога е записвал за Deutsche Grammophon (DG) и Decca между 1968 и 2001 г. Включени са произведения от Бах, Вивалди, Моцарт, Бетовен, Берлиоз, Брамс, Франк, Виенявски, Сарасате, Сен-Санс, Елгар, Равел, Берг и Стравински. Разбира се, колекцията е придружена от допълнителна текстова информация, снимки от звукозаписните сесии, спомени на самия Пърлман за тези специални моменти, както и бележки от неговите стари приятели и колеги Даниел Баренбойм и Пинкас Цукерман.

ВВС music magazine му посвети голямо интервю, което започва с един от най-важните съвети в професията на музиканта:

„Независимо дали сте пианист или цигулар, духов инструменталист или певец, първото нещо, което публиката забелязва, е звука. И това не е въпрос на безпогрешно изсвирване на нотите – става въпрос за качеството на тембъра и начина, по който той се произвежда. Всъщност, аз предпочитам да наричам това „тон“. Технически можете да възпроизведете много добър звук и това може да се научи, но тонът е само лично ваш, като пръстов отпечатък – това е личен печат. Героите, с които растях, бяха музиканти като Фриц Крайслер, Натан Милщайн, Исак Щерн, Йозеф Сигети и Давид Ойстрах. Всеки от тези цигулари имаше различен стил на свирене и качество на тона. И това ги правеше безкрайно очарователни“.

„Тонът“, който днешните цигулари трябва сами да открият:

Обичам да питам учениците какво мислят и да ги карам да слушат записи на велики цигулари – не само съвременни, но и музиканти от миналото. Искам моите ученици да намерят своя глас, но днес, заради интернет и YouTube, е толкова лесно да звучим като всички останали – слушаме другите онлайн и имитираме звука им, вместо да търсим свой собствен тон, както са правили музикантите преди 40 или 50 години.“

В оркестъра, когато Пърлман дирижира, звукът също е определящ, макар че самият той никога не се е възприемал като диригент:

За мен винаги е бил важен тонът… и това доведе до дирижиране на професионални оркестри. Започнах с Израелската филхармония, защото ако щях да се провалям, си помислих, че е по-добре да е сред приятели!“

СИЛАТА НА ТЕЛЕВИЗИЯТА 

„Изнесъл съм толкова много концерти, но моментът, когато едно изпълнение се излъчи по телевизията, то добива много по-голяма величина, заради огромния брой хора, които го гледат“, коментира Пърлман. За първи път той се появява в телевизионно предаване едва 13-годишен, като гост в „Шоуто на Ед Съливан“ по телевизия CBS през 1958 г. и именно тогава си спечелва неочаквано много почитатели. „Това беше изключително показателно! Така дойдох в САЩ от Израел, а още повече, появата ми по телевизията беше част от моето музикално развитие“. Освен това, цигуларят участва и през 80-те в популярното американско детско телевизионно предаване „Улица Сезам“, а когато е поканен да свири при встъпването в длъжност на президента Барак Обама през 2009 г., телевизията отново излъчва изпълнението му пред милиони зрители.

Един от епизодите на телевизионното предаване „Улица Сезам“ все още се помни, заради точно определен момент: Пърлман разговаря с шестгодишно момиченце, което тепърва се учи да свири на цигулка, за разликите между „лесно“ и „трудно“ и без каквото и да било неудобство от негова страна, разговорът пред камерите се фокусира върху физическото му увреждане (получено след прекаран полиомиелит в детството му). Тази откровеност и липса на фалш не само видимо стопява границите в общуването, но е и оценена от телевизионната аудитория.

„СПИСЪКЪТ НА ШИНДЛЕР“

„Всъщност, сега свиря темата от „Списъкът на Шиндлер“ във всичките си рецитали“, споделя музикантът за незабравимото си сътрудничеството с Джон Уилямс върху музиката към филма на Стивън Спилбърг. „Списъкът на Шиндлер“ (1993), чието действие се развива по време на Холокоста, е още един пример за емпатията на Пърлман. И тук отново се намесва неговият „личен звуков печат“, чрез който той съумява да пресъздаде цялата човешка мъка на евреите от тези трагични дни. Но 32 години след излизането на филма, цигуларят все още не може да си обясни извънредния успех на тази пиеса: „Когато питам хората какво биха искали да изсвиря, 99% неизменно искат тази музика. И няма значение къде съм – мога да бъда в Европа, САЩ, Далечния изток, Южна Америка! Наскоро разговарях с Джон Уилямс за това и не можахме съвсем точно да разберем защо е така, може би е заради самата тематика. В края на краищата, това е една толкова семпла пиеса…“

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Юра Трошанова