Синът Йохан Щраус – най-успешният „музикален стратег“ на XIX век

17 октомври 2025 г.

Сега Виена полага много усилия, за да отбележи подобаващо 200-годишнината на композитора Йохан Щраус-син (1825–1899). Темата присъства в музеите, в градската среда, в концертните зали и чрез още много други събития, които се организират през цялата година. Не само във Виена, но и в целия свят това е повод за концерти, спектакли, нови литературни и звукозаписни издания и най-честият фокус е върху неговата музика. Но ако погледнем встрани от нотното му наследство, ще видим как Йохан Щраус-син представлява истински феномен в една малко по-различна сфера – той е човек на изкуството, съумял да изгради може би най-успешната културна стратегия през XIX век.

Роден в австрийската столица на 25 октомври 1825 г. и титулуван като „Кралят на валса“, това е музикантът от XIX век, който има най-голямата заслуга за т.нар. „бизнес подход“ в класическата музика, казано на съвременен език. Той е не просто композитор, цигулар и диригент – той е всичко онова, от което се нуждае една музикална продукция, за да бъде задвижена. Според днешните ни представи за музикална индустрия, бихме го нарекли „музикален продуцент“, добър „мениджър“ или успешен „бизнесмен“ в класическата музика. А ако се направи аналогия с най-популярните фигури от световната сцена сега, то неговият образ се доближава най-сигурно до този на поп-звездите. Освен огромен музикален талант и личен чар, Йохан Щраус-син е притежавал също организационен усет и разбиране за реклама, което му е донесло влияние в обществото и множество почитатели. Вероятно това има своето обяснение и се дължи на кратката му кариера в банковото дело, към което първоначално го насочва неговият баща.

Благодарение на всички тези качества, синът Йохан Щраус изгражда цяла концертна машина и дори засенчва родителя си, от когото се е учил още като дете – Йохан Щраус-баща (1804–1849). Композира стотици произведения, сформира свой собствен оркестър и пътува постоянно, включително на международни турнета не само из Европа, но и до Съединените щати.

Днес във Виена наричат композитора „професионален бизнесмен, натрупал истинско състояние“ и „фигурата, която оформя развлекателната култура на своето време“. Изредени са и неговите постижения: „Йохан Щраус усъвършенства популярната музикална култура, базирана на танцовата музика и създава добре структуриран семеен бизнес. Неговата майка, съпругата му, заедно с братята му Едуард и Йозеф – всеки играе определена роля. В края на краищата, той не би могъл да се справи сам с продуцирането и изпълнението на всичко, въпреки че е свирил до три пъти на вечер (…) Йохан Щраус предлага както качество, така и количество – 500 танцувални пиеси, 15 оперети!“, можем да прочетем в официалната страница на Виенския туристически борд.

Музеят „Йохан Щраус“ пък дефинира образа му като „суперзвезда не само във Виена, но и в международен план, която се изявява пред кралски особи и благородници“. От друга страна сред неговите приятели е бил и композиторът Йоханес Брамс, който оставя известния си коментар: „За съжаление не от мен“, пишейки посвещение върху нотите на валса „На хубавия син Дунав“, в знак на възхищение от Щраус в този жанр.

Известно е как през втората половина на века собствениците на големите бални зали и развлекателни заведения във Виена буквално са се конкурирали помежду си, за да подпишат договор с Щраус-младши. Понякога музикантът е можел да поиска за една изява хонорар от над 35 000 щатски долара (в днешно изражение), а за поредица концерти, които е дирижирал в Бостън, сумата се е равнявала на близо 1 милион щатски долара. Хонорари за изпълнения, издателски договори, лицензи за аранжименти и друг вид финансови приходи превръщат музикантските му умения в истински печеливш бизнес, а междувременно популярността му не спира да расте – продават се негови портрети или пък дори цветарски букети се кръщават с имената на валсовете му.

Юра Трошанова