Какво означава надписът „Stradivarius“ върху инструмента?

28 октомври 2025 г.

Дали надписът „Stradivarius“ е доказателство, че една цигулка е излязла от ателието на Антонио Страдивари? Дали това е ясен знак за авторството на прочутия майстор или пък е сертификат за качество? Тези въпроси вълнуват всеки изкушен от историята на старите италиански струнни инструменти, не само заради митичния ореол около тях, но и заради действителните им качества на звука. Подобни въпроси са определящи за търговците и колекционерите, но и далеч не по-малко важни за самия изпълнител, който взима в ръцете си инструмент с такова клеймо. А въпросът винаги е един и същ: оригинал или копие?

В деня, когато започва новият концертен цикъл „Колекция Stradivarius“, нека надникнем отвъд този магичен надпис!

Етикетът „Stradivarius“ би могъл да бъде открит не само върху инструменти, изработени от някогашния майстор лютиер, но дори и върху такива, които не са негово творение. Причината за това не е злонамерена, а по-скоро се крие в желанието да бъде обозначен като „качествен“ даден инструмент.

„Обикновено етикетът не е предназначен да заблуди никого“, уверява статия в уебсайта benningviolins.com. „Стари цигулки, съдържащи официално изглеждащ етикет „Stradivarius“, например, могат да бъдат случайно открити, докато се ровите в дворна разпродажба или на тавана на починал роднина. Надписът може да означава, че легендарният майстор от Кремона Антонио Страдивари, чиито цигулки сега струват милиони, действително е изработил инструмента, въпреки че вероятността за това е твърде малка“.

Ако върху една цигулка стои името на италианския лютиер и изображението изглежда съвсем официално и правдоподобно, това все още „не е индикатор за истински „Stradivarius“, подчертава лютиерското издание. Традиционно високата финансова стойност на подобни инструменти се диктува по-скоро от очакванията за оригинал, но всъщност най-често става дума за „различен инструмент със собствена интересна история“.

Имитации на оригиналния надпис започват да се произвеждат в цяла Европа през XIX век.

Те изобщо не са били предназначени да бъдат фалшификати, а да отдават почит на производителя на цигулки и дори на конкретен инструмент. Такива етикети посочват факта, че цигулката е изработена по модела на Страдивари и че размерът и конкретните й данни са копирани от точно определен инструмент, произведен през дадена година.

Как може да бъде разпознат оригиналът?

„Съществуват няколко начина да различите истинския „Страдивариус“ от копието. Много от имитациите имат същия етикет, но с надпис „копие“ на езика на страната, от която произхождат. Част от тези имитации са били масово произвеждани както в Германия, така и във Франция. Макар че не са истински „Страдивариуси“, шепа от тези копия днес представляват ценност сами по себе си“.

Конкретни исторически подробности – като дати и имена на държави – осветляват още повече въпроса: „След 1891 г. целият внос в Съединените щати е трябвало да има печат със страната на произход вътре в него (в корпуса на инструмента, бел. ред.), затова името „Германия“ или „Бавария“ може да стои подпечатано на етикета, а също и „Произведено в Германия“ след 1921 г. Ако случаят е такъв, то става дума за фабрично изработено копие, което не е на много повече от сто години“.

Истинските „Страдивариуси“ са почти изцяло вече познати, разпространени и описани, но все пак съществува и минимална вероятност за ново откритие. „Шансът е едно на милион някъде да се появи някой непознат досега инструмент. Това е твърде слабо вероятно, макар че все още е възможно и е силно желано – също, както да спечелиш от лотарията!“, обобщава benningviolins.com.

Юра Трошанова