Раздяла с оперната певица Стефка Евстатиева (1947–2025)

10 ноември 2025 г.

Поклонението ще се състои на 13 ноември от 11 ч. в столичния храм „Свети Седмочисленици“. Софийската опера отваря врати за кратка възпоменателна церемония в нейна памет малко по-рано – от 10:00 до 10:30 ч. във фоайето на театъра, в присъствието на най-близките. Ще бъде отворена и специална съболезнователна книга.

***

На 9 ноември след кратко боледуване почина едно голямо име от световното оперно изкуство – българската прима Стефка Евстатиева (07.05.1947 – 09.11.2025).

Нейният дебют е на сцената на Русенската опера през 1971 г., а Софийската национална опера я приема през 1978 г. По-късно през 80-те и 90-те на таланта й се възхищават във Виенската държавна опера, Кралската опера в Лондон, Ла Скала в Милано, нюйоркската Метрополитън опера и други от значимите оперни сцени. Богатата й артистична кариера е свързана още с гостувания във Франкфурт, Мюнхен, Хамбург, Берлин, Верона, Мадрид, Париж, Торонто, Флоренция и пр. Светът на голямото изкуство ще запомни българското сопрано предимно с Вердиевите опери „Аида“, „Дон Карлос“, „Силата на съдбата“, „Отело“, „Трубадур“ и др., но и с творбите на Джакомо Пучини, Умберто Джордано, Пиетро Маскани, Франческо Чилеа, П. И. Чайковски, Михаил Глинка и др., включително и с репертоара от нейните концертни рецитали. И все пак, има няколко роли, които самата Стефка Евстатиева бе отличила, по собствените й думи пред Радио София:

Най-много се гордея с ролите на Леонора от „Трубадур“ и Мадалена от „Андре Шение“. После – Дездемона, пяла съм я в Арена ди Верона, Парижката Гранд Опера, Вашингтон, „Ковънт Гардън“, Торонто…“

Завършила Музикална академия в София при Елена Киселова, през 1974 г. Стефка Евстатиева получава признание на Международния конкурс „Чайковски“ в Москва – втора награда, при неприсъдена първа, а четири години по-късно взима Голямата награда в Певческия конкурс на Белгийското радио и телевизия. През 1975 г. печели друг приз – на Оперния фестивал в Стара Загора за изпълнението си в „Лето 893“ на Парашкев Хаджиев, а на Конкурса за млади изпълнители в София през 1979 г. отново застава на върха, като завоюва Голямата награда и Златен пръстен. Три години след това спечелва признание и за най-добро представяне на „Арена ди Верона“, Италия. Носител е на „Златно перо“ от 2017 г. и високото държавно отличие на България, което й бе присъдено през 2018 г. – орден „Св. св. Кирил и Методий“ – огърлие.

След 1983 г. гласът на Стефка Евстатиева се чува все повече на американска сцена – цял сезон във Филаделфийската опера, както и пред публиката още в Далас, Ню Орлиънс, Маями, Балтимор. Дебютът й в Метрополитън опера е забележителен и идва през 1985 г., а след това е добре приета и в Южна Америка, където пее в прочутия Театро „Колон” в Буенос Айрес.

През последните десетилетия Стефка Евстатиева не прекъсна връзката си с България, въпреки че избра да живее в Ню Йорк. Там тя основа българския детски хор „Гергана“ и осезаемо присъства в живота на българската общност. Наскоро голямата оперна артистка се завърна у дома, където преживя и последните месеци от живота си.

Поклон пред светлата й памет!