„Това е изключителен повод, който очаквам с нетърпение!“

Светлин Русев за участието си в „Колекция Stradivarius“

„Всеки концерт в България е уникален, но фактът, че аз свиря пред публика, която разбира, която ме познава и има доста високи очаквания, винаги прави този трепет по-специален. Колекция Stradivarius е един изключителен повод, който очаквам с нетърпение!“

24 ноември 2025 г.

Светлин Русев, едно световно име във високото цигулково майсторство, ще бъде гост в последния трети концерт от новия цикъл „Колекция Stradivarius“. На 2 декември, когато ще излезе на сцената в зала „България“, ще го видим с вече прочутия инструмент, завещан му от високоуважавания Минчо Минчев – „Страдивариус“ от 1716 г. „Барон Витгенщайн“.

„Това е една мечта… Аз съм израсъл с този звук“, признателен е днес Светлин Русев, спомняйки си как още на един от първите майсторски класове при проф. Минчев получава възможността да опита цигулката. „Неведнъж съм имал удоволствието да се докосна до този изключителен инструмент. Тази цигулка е била в неговите ръце и има много изявен почерк – Минчо Минчев е свирил на нея цели 47 години! И ще си позволя да цитирам сър Йехуди Менухин, който казва: „Аз имам само шанса да съм цигуларят на този инструмент за определен период от време…“

През 1950 г. на „Барон Витгенщайн“ свири цигуларят Джон Кориляно (1901–1975), бащата на известния съвременен филмов композитор Джон Кориляно и концертмайстор на Нюйоркската филхармония от 1943 до 1966 г., а след това инструментът се завръща обратно в Европа, в Лондон. „Цигулката наистина е едно национално съкровище и за мен е чест, призвание и признание! Всеки път, когато отворя тази кутия и погледна този инструмент, аз го докосвам с нетърпение и мисля, че вече доста се сприятелихме“, уверява Светлин Русев.

Той напомня, че цигулката е с него вече точно една година – от 29 октомври 2024 г. насам и отново връща мислите си към своя учител: „Пак ще си позволя да цитирам проф. Минчо Минчев, който спомена, че този процес при него е отнел около година и половина – така че, аз леко го ускорих: с един доста брутален процес на интеграл на сонатите на Изаи и на капризите на Паганини, за да се хвърля в този водовъртеж и да се сприятеля с цигулката по-бързо“.

Тази есен Светлин Русев действително се впусна в един истински музикален „водовъртеж“, на който далеч не всеки цигулар е способен: в рамките на една концертна вечер той изпълни Шестте солови сонати от Йожен Изаи, редом с всички 24 каприза на Николо Паганини – програма, представена във Варна, в чест на 75-годишнината на Минчо Минчев, и София именно на историческия Страдивариус „Барон Витгенщайн“. Но това смело начинание не е новост за него – още преди това и „малко след като докоснах този инструмент“, музикантът доказа майсторството си по същия амбициозен начин и в Сеул, Южна Корея, където дълги години бе концертмайстор на Сеулската филхармония.

„Аз обичам предизвикателствата“, коментира той. „Паганини е развил техниката, пишейки дяволски трудни неща, но е направил от тях и изключително качествена музика, докато Изаи е писал така, че да забравим, че цигулката е едногласов инструмент – има много полифония, много хармония и една вертикална структура“.

Какво е цигулката за нейния притежател?

Едно много уникално приятелство. Тя е наистина продължение на тялото, нещо, което се доближава до гласа на един човек. Когато бях малък, ми казваха, че това е „нещото“, което никога няма да те предаде…“

В последните години световнопризнатият български цигулар музицираше предимно с инструмент на Николо Амати (1596–1684), чиято е заслугата за съвременната форма на цигулката, а неговият най-известен ученик е Антонио Страдивари (1644–1737). „Инструментът беше от 1651 или 1653 г., не беше съвсем ясно, но е претърпял някаква злополука и Страдивари прави цяла горна дъска за него доста по-късно, около 1720 г. Това беше една много малка и тясна цигулка, но с изключително красив глас, но не и на нивото на тази“, разказва Светлин Русев. Освен това, „между 2012 и 2021 г. бях с цигулка „Страдивариус“ от 1710 г. – пак от т.нар. Златен период, от японската фондация Nippon (Nippon Music Foundation)“, добавя артистът.

Изборът на Светлин Русев за програмата на 2 декември:

Антонио Вивалди – Концерт за цигулка в ре мажор RV 204, оп. 4/11 от цикъла „La Stravaganza“ (пуб. 1716), Фриц Kрайслер – Вариации върху тема от Корели, Liebesleid („Любовна мъка“) и „Прелюд и Алегро“ (в стила на Пуняни). Ще звучи и Серенада за струнни в ми мажор, оп. 22 от Антонин Дворжак.

„Идеята беше да включим нещо от периода на цигулката – Златният период на Страдивари. Това е цигулка от 1716 г. и се оказа, че има цял цикъл от концерти на Антонио Вивалди, който е пишел страшно много и само соловите концерти са над 400… Има наистина бижута и този цикъл „La Stravaganza“ е от тях; не се знае кога е завършен, но е публикуван през 1716 г.“ Това е само началото, а за продължението на вечерта Светлин Русев избира композитор от ХХ век, чиято годишнина е много важна за него и е тъкмо сега – 150 г. от рождението на Фриц Крайслер (1875–1962). Независимо дали става дума за оригинални композиции или за преработки, българският музикант нарича творбите на Крайслер „гениални“: „Говорим за часове музика, която, за съжаление, е непозната на широката публика и затова си позволих няколко от неговите произведения за този концерт“. Серенадата за щрайх на Дворжак е „шедьовър на романтичната музика, за който също очаквам да се сработим с колегите от Оркестър Cantus Firmus“.

Ангажименти в Южна Корея, Швейцария и България попълват графика на цигуларя веднага след участието му в „Колекция Stradivarius“ на 2 декември в зала „България“. А ето и поканата му към всички нас:

„Ако все още не сте чули за този концерт, заповядайте! Говорим за цигулка, която е национално съкровище и зала, която също е национално съкровище – с най-добрата акустика тук и на световно ниво“.

Цялото интервю на Радостина Узунова със Светлин Русев може да чуете в звуковия файл.

След спечелването на призово отличие в първото издание на широко известния днес Международен конкурс Сендай (Япония), харизматичният цигулков виртуоз Светлин Русев се радва на престижна международна кариера. Цигуларят е редовен гост-солист с различни оркестри в САЩ, Латинска Америка, Азия и Европа. Той е свирил под диригентството на Маестро Мюн Вун Чунг, Леон Флайшър, Йехуди Менухин, Марек Яновски, Еманюел Кривин, Франсоа-Ксавие Рот, Жан-Жак Канторов, Емил Табаков, Денис Ръсел-Дейвис, Пабло Гонсалес и др. Дискографията му включва разнообразен репертоар от творби за лейбълите Claves, Arcantus, Fondamenta, Musique en Wallonie, DECCA, Naïve. Роден в семейство на музиканти, Светлин започва да свири на петгодишна възраст. На 15 години е приет в Националната висша консерватория за музика и танц в Париж. През 2008 г. наследява своя преподавател Жан-Жак Канторов като един от най-младите професори в историята на училището, където продължава да преподава цигулка и до момента. Удостоен е с отличията „Музикант на годината“ (2006),  „Кристална лира“ (2007, 2016, 2019 г.) и с Почетната награда на президента на Р. България за изключителни постижения в областта на изпълнителското изкуство (2019). Почетен гражданин на родния си град Русе.

Новият концертен цикъл „Колекция Stradivarius“ на Cantus Firmus е част от есенната програма на Европейския музикален фестивал и се реализира под почетния патронаж на г-н Росен Желязков, министър-председател на Република България. 25-ото издание на фестивала е подкрепено от Министерството на културата и Столичната община – Календар на културните събития на Столична община за 2025 г.

Юра Трошанова

ОЩЕ ЗА „КОЛЕКЦИЯ STRADIVARIUS“ И ИСТОРИЯТА НА ИНСТРУМЕНТИТЕ: