Заради паметта на Добри Христов и неговата 150-годишнина

 Разговор с етномузиколога Горица Найденова и диригента Георги Еленков

15 декември 2025 г.

На 14 декември се навършиха 150 г. от рождението на Добри Христов (1875–1941) – един от първите български композитори, музиколог, фолклорист, педагог и общественик. Неговият принос към църковната музика, хоровата и соловата песен, събирането на български народни песни и полагането основите на българската музикална педагогика и музикознание – това са част от темите на научната конференция „Добри Христов и неговото време“, която се провежда днес, на 15 декември, от 9.00 до 17.00 в Зала 1 на Института за изследване на изкуствата към Българската академия на науките.

Конференцията ще завърши с концерт на Смесения хор при Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ от 18.00 в зала „Проф. Марин Дринов“ в БАН. Ще бъдат изпълнени творби от Добри Христов и Ангел Попконстантинов. И двете събития са със свободен достъп за желаещите да присъстват.

По този повод гости в „Съботно кафе“ бяха проф. д-р Горица Найденова, изследовател в Българската академия на науките и преподавател в НМА „Проф. Панчо Владигеров“ и доц. д-р Георги Еленков, преподавател по дирижиране в НМА, продуцент в БНР и диригент на Смесения хор при Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“. Той разказа също и за концерта „Пярт и Перголези“ с Националния филхармоничен хор, изнесен на 14 декември в зала „България“.

Това е може би най-логичното нещо, което нашият сектор можеше да направи при една такава годишнина на една такава личност. Добри Христов е човекът, от когото тръгват много посоки и който е положил много начала в нашата музикална култура. Той далеч не е само композитор, а за нас специално, музикологичната му дейност е изключително важна, и то в най-различни посоки – изследвания на музикалния фолклор (тогава наричан народна музика), църковната музика или дейността му като обществено-музикален деец“, каза проф. д-р Горица Найденова.

Конференцията е насочена към активните музиколози, чиято дейност е свързана с историята на българската музикална култура и иска да представи Добри Христов в светлината на цялостното му основополагащо дело, включително и как то присъства в днешния музикален живот. Според нея, в съвременния репертоар доминира църковната музика на композитора, за сметка на останалото му наследство: „Извън църковните композиции в момента Добри Христов не се изпълнява. Не разбирам защо едното трябва да изключва другото днес, но така са се сложили нещата“, посочи етномузикологът.

Аз никога не съм преставал да се сблъсквам с неговото творчество, тъй като то винаги е било неразделна част от програмите ни по дирижиране в Музикалната академия“, сподели доц. д-р Георги Еленков и допълни, че и днес студентите продължават да бъдат обучавани в най-ярките примери от творчеството на маестрото. „Не сме се разделяли с тази музика! Аз, откакто съм започнал да се занимавам професионално с музика, винаги съм бил в досег с това творчество“, увери той.

Диригентът припомни, че съвсем скоро в рамките на Фестивала на оперното и балетното изкуство в Стара Загора композиторът беше подобаващо почетен в цялостен концерт – както със сакрална, така и със светска музика – изнесен от Хора на Държавна опера – Стара Загора под диригентството на проф. Мирослав Попсавов. „Това, с което не съм съгласен е, че е имало някакво концертно неизпълняване на неговата музика – тя винаги е присъствала много активно в репертоара на всеки един църковен хор, така че в храмовете изпълнението не е прекъсвало. А доколко е имала достъп до концертната зала, това е друг въпрос“, коментира той. Днес църковните композиции на Добри Христов са сред основните образци в храмовия репертоар, а „Литургия на св. Йоан Златоуст” и „Всенощно бдение“ се изпълняват от повечето ни църковни хорове.

Концертът на Смесения хор при Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“, закриващ конференцията тази вечер, ще почете не само Добри Христов, но и 120-годишнината на църковния композитор и диригент Ангел Попконстантинов (1905–1981), помощник-диригент на самия Добри Христов в работата му с хора и негов наследник след кончината на маестрото през 1941 г. „Нямаше как да не отбележим и един от нашите предходни диригенти Ангел Попконстантинов“, подчертава Еленков.

Какво още разказаха гостите в студиото на Радио Класик А, може да чуете в цялото интервю на Радостина Узунова, излъчено в предаването „Съботно кафе“ на 13 декември.

В музикалната история на България фигурата на Добри Христов е основополагаща. Представител на т.нар. „Първо поколение“ български композитори с огромен принос за основите на хоровото дело у нас, за музикалната педагогика, за църковното творчество, за композиторската ни школа, за изследването на българската народна музика и още редица други сфери от културата на страната ни през годините на бурното й развитие в първите десетилетия на ХХ век. Родом от Варна, той е възпитаник на Пражката консерватория и учи при знаменития чешки композитор Антонин Дворжак. Преподава и дирижира най-напред в родния си град, а след това и в София. Съосновател и диригент на музикалното дружество „Гусла” във Варна (1899), а също и на музикалното дружество „Родна песен” в София (1909). Преподавател както в Държавното музикално училище в София (днес НМУ „Л. Пипков”), чийто директор е за няколко години, така и в ДМА (днес НМА „Проф. П. Владигеров”), където от 1930 г. е професор, а през 1935 г. вече е дописен член на Българската академия на науките. Добри Христов е дълбоко свързан с големите български църковни хорове – като диригент на Хора при столичния храм „Св. Седмочисленици” за дълъг период, а след това и на Хора към Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски”, чийто диригент остава до края на живота си.

---

Юра Трошанова