Виолончелото на Пабло Казалс ще отиде при първия лауреат на конкурса „Кралица Елизабет“ 2026

15 януари 2026 г.

През 2026 г. конкурсът „Кралица Елизабет“ в Брюксел ще бъде посветен на виолончелото. В историята на тази престижна, но и известна с извънредната си трудност надпревара, това ще се случи за трети път. Белгийската столица ще приеме млади челисти от цял свят от 4 май до 10 юни 2026 г., след като кандидатстването за тазгодишното издание вече приключи в края на ноември миналата година.

С настъпването на новата 2026 г. става ясно, че първият лауреат ще бъде щедро възнаграден – конкурсът обяви, че виолончело с марка Matteo Goffriller ще бъде заето за период от четири години на победителя. Това е исторически инструмент най-малко поради две причини: първо, заради естественото и възрастта на самото чело – изработено е от именития венециански лютиер Матео Гофрилер (1659–1742) – и второ, заради факта, че то е принадлежало на легендарния Пабло Казалс, който е в основата на конкурса. Виолончелото „Casals“ Gofriller от 1733 г. има висока стойност и е смятано за жива реликва, която е съхранявана и обгрижвана от вдовицата на музиканта, Марта Казалс. Пабло Казалс придобива инструмента през 1908 г. и свири на него повече от 60 години, използвайки го в множество интерпретации и записи, дори го нарича „най-скъпия ми приятел“, напомня The Strad. След смъртта на виолочелиста, инструментът е завещан на Фондация „Пау Казалс“ (Pau Casals Foundation) в Барселона, Испания.

Решението за заемане на инструмента идва да отбележи два повода: 75-годишнината на конкурса и 150-годишнината от рождението на каталунския виолончелист Пабло Казалс (1876–1973) и също на основателя и патрона на събитието кралица Елизабет (1876–1965). Двамата са поддържали силно приятелство, имали са общи възгледи за изкуството и не на последно място, са вярвали в ангажимента за подкрепа към млади музиканти. Затова специалният жест със заемане на челото е символичен – да почете връзката им именно сега, когато се отбелязва тяхната обща годишнина.

Почти 90 години са изминали от началото на конкурса. Той е основан през 1937 г. и първоначално е наречен на името на великия белгийски цигулар Йожен Изаи (1858-1931). Създаден е най-напред като конкурс за цигулари и пианисти, после се насочва към певци и композитори, а виолончелото бе включено едва десетилетия по-късно – през 2017 г., при навършването на 75 години от първите стъпки на надпреварата.
Когато новата дисциплина бе обявена през 2015 г., организаторите се мотивираха с твърдението, че съществена роля е изиграл съществуващият „ентусиазъм към този инструмент в наше време. Но въпреки същия ентусиазъм, на международната сцена изглежда, че липсва голям конкурс, посветен на виолончелото“. Те се позоваха и на историческата традиция „с оглед на връзките и взаимното възхищение и приятелството между Кралицата на Белгия Елизабет и Пабло Казалс. Така богатствата на репертоара за виолончело ще бъдат логично допълнение към тези на останалите дисциплини от състезанието“.