Сподели КласикА: Контрасти, стил и емоции

Василена Атанасова разказва за концерт, посветен на виолончелиста Иван Лалев

25 февруари 2026 г.

Новият ни проект Сподели КласикА започва с поглед към едно концертно събитие в столицата, което бе посветено на челиста Иван Лалев, концертмайстор на виолончелите на Софийската филхармония, напуснал ни едва преди месец. Отзвукът е на Василена Атанасова, преподавател в НМА „Проф. Панчо Владигеров“, която обрисува впечатленията си от вечерта. В нейния текст ще откриете не само нужната информация за програма, солист и диригент, но и емоционалния подтекст на този концерт: „Нов симфоничен оркестър и диригентът Петко Димитров почетоха вдъхновено и красиво своя непрежалим колега Иван Лалев“, пише тя.

Публикуваме пълния текст на рецензията, написана от Василена Атанасова, както и биография на авторката.

Контрасти, стил и емоции

Концерт, посветен на виолончелиста Иван Лалев

В храма на българската класическа музика, зала „България“, на 16.02.2026 г. се състоя концерт на Нов симфоничен оркестър с интересно подбрана програма: творби на младите Рихард Вагнер и Рихард Щраус, както и Концертът за виолончело и оркестър, създаден в зрелите години на английския композитор Едуард Елгар. Три произведения, които не са пряко свързани чрез сюжет или програма, но споделят дълбоки естетически, исторически и емоционални връзки и в рамките на една концертна вечер създават смислена художествена цялост.

За съжаление, и този концерт не беше лишен от познатия проблем с мобилните телефони в залата, намеса, която в най-сублимните моменти нарушава концентрацията както на музикантите, така и на публиката, и остава въпрос на култура и уважение към сцената.

Бих изтъкнала, че това е трудна и амбициозна програма за оркестър без постоянно изграден ансамбъл. Тя изисква диригент с опит в немската музикална традиция, музика, наситена с философска дълбочина и метафоричен език, която не търпи повърхностен прочит.

Диригентът Петко Димитров, завършил оркестрово дирижиране в Мичиганския университет в Ан Арбър, е работил с американски оркестри и е бил дългогодишен ръководител на Нов симфоничен оркестър, а понастоящем е преподавател в Англо-американското училище в София.

Прелюдът към операта „Лоенгрин“ от Вагнер, поставена за пръв път във Ваймар през 1850 година под диригентството на Франц Лист, е забележителна музикална картина, изобразяваща слизането на Светия Граал от небесата. Изпълнението започна с ефирен, ангелски звук в щрайха, който обаче беше съпътстван от някои интонационни колебания, а диригентската концепция бе неясна. Във финалните акорди липсваше необходимата координация и синхрон, което се отрази върху цялостното звуково единство на оркестъра, но в средната част се откроиха красиви моменти, довели до убедително изграждане на кулминацията с плътен оркестров звук, добре изведени динамични контрасти и впечатляващи тихи динамики.

Програмата продължи с Концерта за виолончело и оркестър в ми минор, оп. 85 от Едуард Елгар, произведение измежду най-известните в творчеството на композитора. В него отсъстват тържествеността и размахът на по-ранните му творби; тук звучат носталгия, размисъл и тиха меланхолия, отражение на духовната атмосфера след Първата световна война.

Виолончелистката Лиляна Кехайова е музикант от четвърто поколение, завършила във Виена и развиваща активна солова кариера. Нейната интерпретация се отличи с вътрешна съсредоточеност и ясно изграден художествен замисъл. Тя насочи вниманието към лиричната и дълбоко лична същност на творбата, като съчета красив, плътен звук с естествено развиваща се музикална линия. В първата част виолончелото прозвуча като лична изповед, изградена чрез внимателна фразировка и постепенно нарастващо вътрешно напрежение, а във втората, с по-енергично движение и ясно очертани щрихи, внесе необходимия контраст, без да нарушава цялостното усещане за стилова мярка. Най-силно въздействаща бе третата част, в която дългите, „пеещи“ мелодични линии прозвучаха с особена мекота и искреност. Лиляна Кехайова разви финала като естествено обобщение, оставяйки у слушателя чувство за размисъл, лишено от външна ефектност и насочено към вътрешното звучене и послание на музиката. Изпълнението ѝ остави усещане за последователен и дълбоко осмислен прочит, в който емоционалността е подчинена на стила, мярката и естествения ход на музикалния разказ. Интерпретацията бе наситена със силна женска енергия, но не като външна експресивност, а като вътрешна устойчивост, чувствителност и художествена убедителност. Диригентът подходи с необходимата сензитивност към партитурата и оркестърът акомпанираше внимателно и с чувство за баланс. След финала Кехайова беше възнаградена с продължителни аплодисменти. Бисът беше оригиналното произведение на латвийския композитор Петерис Васкс „Grāmata Cellam“ („Книга за соло чело“), част II, Pianissimo, композирано през 1978 година.

Преди изпълнението на симфоничната поема „Смърт и просветление“ от Рихард Щраус диригентът Петко Димитров се обърна към публиката с кратко слово, в което обясни, че посвещават изпълнението на своя обичан колега, виолончелиста Иван Лалев.

Симфоничната поема „Смърт и просветление“, оп. 24 от Рихард Щраус, написана между 1888 и 1889 година, бележи ранното утвърждаване на композитора като една от водещите фигури на късния романтизъм. След симфоничните поеми „Макбет“ и „Дон Жуан“ той създава емблематично за своя стил произведение, програмна едночастна творба с дълбок философски план, изобразяваща предсмъртния момент. Физическата болка е подчинена на осмислянето на изминатия живот и на идеала, който човек следва, но никога не може напълно да осъществи в земното си съществуване.

Още в началото беше изградена внушителна звукова картина, в която ясно се откроиха оркестрови диалози и добре изведени сола между щрайх и духови инструменти. Тук диригентът показа значително по-голяма увереност и стабилност, а оркестърът разгърна пълноценно богатата и колоритна оркестрация на Щраус. Особено силни бяха напрегнатите епизоди, внушаващи физическата болка и вътрешната борба на героя, подчертани от яркото участие на медните инструменти, тимпаните и характерния звук на ударния инструмент там-там. Постепенно музикалното развитие доведе до усещане за освобождение, отлитане, изчезване на страданието и достигане до състояние на трансцендентност, духовно просветление и примирение. В тази част оркестърът постигна художествена цялост и силно емоционално въздействие.

Нов симфоничен оркестър и диригентът Петко Димитров почетоха вдъхновено и красиво своя непрежалим колега Иван Лалев.

Василена Атанасова

Василена Атанасова завършва НМУ „Любомир Пипков“ в класа по пиано на Милка Митева, а след това и НМА „Проф. Панчо Владигеров“ в класа по пиано на проф. д-р Даниела Андонова, като паралелно учи и хорово дирижиране в класа на проф. д-р Андриана Благоева. Продължава обучението си в Музикалната академия в гр. Хановер, завършвайки магистратура „Оперна корепетиция“ в класа на Проф. Паул Вайголд. След специализация като оперен корепетитор във Виенската Щатсопер, по-късно става соло-корепетитор и асистент на Генералния музикален директор в Театър Нидерзаксен, град Хилдесхайм, както и доцент-корепетитор към Вокалния факултет в Музикалната академия в Хановер, Германия. От 2020 г. е щатен корепетитор във Вокалния факултет на Националната музикална академия в София и от февруари 2022 г.  става редовен докторант в специалност „Камерно пеене – пиано“ към Вокалния факултет на НМА. Била е оперен корепетитор в майсторски класове на именити изпълнители като Бригите Фасбендер и Дарина Такова, има редица награди от авторитетни международни конкурси и спечелени престижни стипендии, сред които от „Общество Рихард Вагнер“ в Байройт, „Йехуди Менухин“ в Хановер и др. Изнася песенни рецитали с оперните певици Мила Михова, Мария Славова, Мариана Пенчева, Вивиен Георгиев и Добрина Икономова.

Проектът „Сподели КласикА“ се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по програма „Критика 2025“