Жените с диригентска палка и конкурсът „Ла Маестра“ в Париж
6 март 2026 г.
Словения, Китай и Франция заемат първите три места в току-що завършилия международен конкурс в Париж, който отличава само жени диригенти. В края на февруари приключи четвъртото издание на конкурса „La Maestra“, а победителка стана 33-годишната словенска диригентка Мойца Лавренчич. След нея се нареждат Джиаджин Лай (34) от Китай и Ализе Леон (27) от Франция, които заеха съответно второ и трето място.
Мойца Лавренчич спечели не само първа награда, но талантът й бе признат с още няколко съпътстващи отличия. Допълнителни награди в конкурса връчиха Международният комитет на оркестрите, Комитетът на ECHO (Европейската организация на концертните зали), организацията на Френските концертни зали и оркестри, телевизионният канал Arte и др. Сред най-талантливите намери място и палестинската диригентка Ламар Елиас (26), която получи един специален приз – наградата на музикантите от Парижкия оркестър „Моцарт“, официалният оркестър на надпреварата. Журито тази година беше председателствано от вече наложилата се украинска диригентка Оксана Линив, настоящ музикален директор на Teatro Comunale di Bologna.
Историята започва през 2019 г., когато Парижката филхармония и Парижкият оркестър „Моцарт“ обединяват усилията си зад идеята подобен конкурс да съществува. Но преди всичко, той е създаден благодарение на френската диригентка и политик Клер Жибо. Самата тя е основател на Парижкия оркестър „Моцарт“ и до днес не само го дирижира и ръководи, но е и един от двамата директори на конкурса, заедно с Оливие Мантей, който е генерален директор на Парижката филхармония.
Провеждан на всеки две години, конкурсът приветства жени от цял свят, които смело доказват, че оркестровата музика далеч не е приоритет само на силния пол. Домакин е прочутата Парижка филхармония с нейния впечатляващ концертен комплекс във френската столица, а още в първото издание през 2020 г. успешно записа името си и българката Деляна Лазарова. Според правилата, кандидатките не трябва да надвишават 40-годишна възраст и след процеса на подбор, журито избира общо 12, които се допускат до участие. Освен основните три награди, се присъждат също редица допълнителни и те обикновено са свързани с прякото професионално израстване на отличените. От друга страна, съществува и Академията „Ла Маестра“, която също играе роля в кариерната подкрепа на дамите с диригентска палка.
До създаването на надпреварата „La Maestra“, все още не съществуваше толкова ярка международна платформа специално за жени диригенти, и то в сърцето на Европа. Затова и интересът се оказа неочаквано силен – през 2019 г. подадените документи за участие бяха от 51 страни по света! Очевидно бе, че търсенето на подходяща международна сцена е решително важен момент за всяка една дама, която иска да се утвърди на диригентския подиум. Днес, седем години по-късно, професионалната гилдия все още не предлага подобни конкурси достатъчно често и на високо ниво.
Защо да има конкурс специално за жени диригенти?
Това е въпросът, който не само стои във фундамента на този конкурс, но и не спира да бъде задаван, за да провокира отговори и дебати. Дори и сега, при последното вече четвърто издание, „La Maestra“ отново попита реторично: „Защо трябва да има конкурс специално за жени диригенти?“ и даде един от възможните положителни отговори: „В някои части на света сякаш се появяват първите признаци на промяна в нагласите“. Но за да не бъде голословно това твърдение, още през 2024 г. конкурсът поръча специално изследване по темата – проучване за тенденциите в равенството между половете на подиума (на журналистката Натали Крафт), което очерта следната картина:
„Въпреки забележителната промяна в нагласите,
представителството на жените начело на постоянните оркестри остава много ниско. Докато през 2018 г. само 4,3% от оркестрите по света са били ръководени от жени, то тази цифра сега е нараснала до едва 8%. Във Франция броят на жените, ръководещи постоянни оркестри, се е увеличил от 2,7% през 2019 г. до 12,5% през 2023 г. – впечатляващ скок, разбира се, но все още сме далеч от паритет.“
И още един налагащ се извод: сред всички оркестри, считани за най-добрите в света (по данни от престижни издания като Gramophone и Bachtrack), тяхното ръководство остава в ръцете на мъже. Освен това, много конкурси за диригенти допускат едва малък процент жени кандидати и често сред членовете на журито има само една или две жени. В заключение, „Ла Маестра“ дава гласност на една тревожна тенденция, която не звучи особено оптимистично: „Докато все повече жени диригенти се радват на успешна кариера, то дискриминацията срещу тях продължава да е твърде честа“. И все пак, конкурси като този изиграват своята незаменима роля, дори и със самия факт, че вече съществуват – издание след издание, победа след победа.

Юра Трошанова







