Албена Данаилова за Колекция Stradivarius: „Тези цигулки са истински личности“

10 март 2026 г.

„Идеята на този проект с оркестъра е да представим хубава музика със стари инструменти“, казва Албена Данаилова. Нейното стилно присъствие съвсем скоро ще ознаменува продължението на Колекция Stradivarius, защото идва време за втория сезон на концертния цикъл. Това е проект, в който големите музиканти ни възхищават не само с високото си изкуство, но и с качествата на своите инструменти. Виждаме ги във възможно най-добрата им светлина – те излизат на сцената с превъзходен инструмент в ръце, въплътил в себе си векове история, за да разгърнат цялото си изпълнителско майсторство.

На 29 март ще видим Албена Данаилова с нейния Страдивариус „ex Hämmerle“ от 1709 г., безценна изработка от Златния период на Антонио Страдивари. Първата жена концертмайстор в над 180-годишната история на Виенската филхармония ще открие Колекция Stradivarius 2026, а неин партньор ще бъде Оркестър Cantus Firmus.

Въпреки близо 20-те си години вече като концертмайстор на елитния симфоничен състав във Виена, тепърва в София тя ще направи един важен дебют за самата себе си – за първи път в рамките на един концерт ще влезе в няколко музикантски роли: на солист и водач на оркестър от концертмайсторския стол. Оказва се, че подобна ситуация ще се случи за първи път в дългата й професионална практика:

Това още не съм правила! Ще бъде интересно от тази гледна точка – първо като солист, после сядам в оркестъра и свиря, а после отново като солист. Така че, да, това определено е дебют и аз се радвам. Мислехме за програма, в която цигулката да има водеща роля – звукът и качеството на този инструмент. Затова ще има по-скоро солови произведения като „Циганката“ на Равел и също оркестрови – за камерен оркестър, като една стара църковна барокова соната и „Холберг“ вариации за оркестър“.

Пълната програма на концерта ще включва:

Хайнрих Игнац Франц фон Бибер – Battalia a 10; Волфганг Амадеус Моцарт – Концерт за цигулка и оркестър № 5 в ла мажор, KV 219; Едвард Григ – Сюита „От времето на Холберг“, оп. 40; Морис Равел – Рапсодия „Циганка“ за цигулка и оркестър

Избраните творби, с които ще чуем Албена Данаилова и оркестъра на 29 март, осветляват познанията й на музикант, който посяга към всяка партитура от гледната точка на историята. Тя дава пример с Моцартовите концерти за цигулка: „По принцип за Моцарт концерт няма нужда съставът на оркестъра да е голям, тъй като и едно време музикантите не са били толкова много“. А в по-късни времена, „особено в епохата след Втората световна война оркестрите са раздути вече до невероятни мащаби, включително и за една по-скоро камерна творба, като концертите на Моцарт“, посочва още тя. „Доволна съм, че оркестърът е камерен, а произведения като „Холбелг“ са написани точно за този състав“.

„Камерната музика е може би най-съвършения диалог. Тя учи хората на толерантност, на връзка и на невербална комуникация, която е толкова важна. Камерната музика ни учи на емоционална интелигентност“

Нейните майсторски цигулки

„За тези цигулки хората говорят като за магия и вид „стар дух“, но те са истински личности. С тях не може нещо да се получи лесно – човек трябва да се запознае с тях, също както се запознава с друг човек“, твърди Албена Данаилова. А когато говори за последната си цигулка – Страдивариус „ex Hämmerle“, тя веднага подчертава: „С нея нещата тръгнаха от самото начало много лесно“. Това е инструмент, на който работи вече 7 – 8 години, докато преди това е музицирала с цигулка, изработена от Гуарнери дел Джезу. „Гуарнери беше прекрасна цигулка, която трябваше да бъде върната към частната колекция, към която принадлежи“, пояснява тя. След пенсионирането на неин колега от оркестъра и поредица от рокади, в крайна сметка българката получава именно този Страдивариус „ex Hämmerle“, с който в края на март ще свири в София.

Така се спазва определена традиция в редиците на Виенската филхармония – концертмайсторите да ползват инструменти, които преминават от едни ръце в други и свързват поколенията музиканти в състава.

Какви са разликите между отделните инструменти? Албена Данаилова е категорична, че различията са огромни. Но не само заради майсторите лютиери и конкретния период на изработка, а дори всеки един инструмент е зареден със своя уникална характеристика. „Аз мога да сравня само между двете цигулки, на които съм свирила: звукът на Гуарнери е по-дрезгав и може би по-тъмен, докато звукът на Страдивари е по-приятен, по-свеж, по-светъл“.

Историята на Страдивариус „ex Hämmerle“

Текстилният индустриалец и меценат Теодор Хемерле (1859–1930), един от основателите на Виенското концертно дружество, е този, чието име днес носи инструментът. „Когато той е получил цигулката, е бил издаден сертификат с датата 1709 г. – именно Златния период на твореца, Страдивариус“, разказва Албена Данаилова. „Мисля, че след Хемерле цигулката е в ръцете на един любител музикант, баронет от Англия, и после попада при друг цигулар, който я занася в Америка. А накрая, след като се губят малко следите, в края на краищата попада в Австрия – в колекцията на Австрийската национална банка. И оттогава вече познавам колегите, които са свирили на нея“.

За Албена Данаилова концертът в Колекция Stradivarius ще бъде „едно наистина ново изживяване – без диригент, но с красота и красиви произведения“.

Цялото интервю на Радостина Узунова с Албена Данаилова може да чуете в звуковия файл!

***

Концертът на 29 март в зала „България“ е само началото на Колекция Stradivarius 2026, в рамките на Европейския музикален фестивал. В новия сезон на проекта тепърва ще видим цигуларите Мила Георгиева, Лия Петрова и Веско Ешкенази, както и двама техни партньори на сцената: виолончелистът Атанас Кръстев и пианистът Людмил Ангелов.

Проектът „Сподели КласикА“ се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по програма „Критика 2025“