Владимир Меранлиев: „За мен цигулката е начин на живот“

Интервю с един от двамата обещаващи млади цигулари, които ще свирят в „Сцена на талантите“ 

12 март 2026 г.

Роден в Лондон, цигуларят Владимир Меранлиев е едва на 15, но вече смело опознава големия свят на музиката. Избира своя инструмент още съвсем малък, и то заради чисто детското си любопитство към герой от книжка за деца. Но любопитството прераства в по-сериозен интерес и докато самият той расте, ден след ден цигулката заема все по-важно място живота му. На 30 март ще го слушаме в Камерна зала „България“ заедно с Олга Дойкова и пианиста Петър Дюлгеров в концерт от Европейския музикален фестивал, сполучливо озаглавен „Сцена на талантите“.

„Цигулката е начин на живот“, казва младият музикант и това действително са думи, зад които Владимир застава – за него те са осъзнато ежедневие и житейски избор. След малко повече от две години в Лондон, заедно със семейството си се завръща в България и оттогава вече 13 години живее в Бургас. Учи в Националното училище за музикално и сценично изкуство „Проф. Панчо Владигеров“ в града и е ученик на доказания педагог Людмила Иванова, с която заедно работят от десет години.

Човекът, който съм в момента и това, че съм сериозен и амбициозен – всеки един успех дължа на моята преподавателка“.

Удивително е, че този млад цигулар вече е успял да спечели над 20 награди от национални и международни конкурси, като само през 2025 година талантът му е възнаграден с три първи отличия. Свирил е в Бургаската опера, в НМА „Проф. П. Владигеров“ в София, а също на сцени в Германия и Австрия. През 2022 г. участва в Конкурса и Академията за оркестър „Кантус Фирмус“ и заради впечатляващото си представяне получи шанса да се изяви на заключителния концерт. Така се стигна до първата му изява в столичната зала „България“ – едва 12-годишен той свири с Оркестър „Кантус Фирмус“ и прочутия цигулар Веско Ешкенази, който го избра.

През погледа на младия човек: дали отдадеността към инструмента е тежест или ежедневните упражнения са желан избор?

„Много хора на моята възраст си мислят, че свиренето на цигулка е задължение – нещо, което трябва да се прави. Не, не трябва! Всеки избира дали да го прави. А аз искам – не защото трябва, а защото го желая“.

Владимир Меранлиев свири на цигулка, изработена от немския лютиер Алфред Бинер, за която казва: „Намерихме се! Това е един добър инструмент, с който мога да свиря поне две години и се радвам, че този инструмент дойде при мен и аз успях да го обикна.“ Цигулката всъщност му бе предоставена след забележителното му участие в първия Международен конкурс за цигулари „Кантус Фирмус“ миналата година – събитие, което разкри много нови възможности пред младия музикант. Владимир бе оценен от журито с Първа награда в Младежката група на конкурса, която си подели заедно с Олга Дойкова и Диана Чаушева. А само няколко месеца по-късно цигуларят замина за Виена, за интензивно обучение при проф. Михаел Фришеншлагер и проф. Марио Хосен в Лятната международна музикална академия „ORPHEUS“. После стана част и от Майсторския клас на проф. Филип Драганов в „Хаус Марто̀“, който се проведе в Лихтенберг, Германия, за да добави още увереност към професионалното си самочувствие. „След конкурса започна много интензивно свирене, много изяви“, разказва лауреатът.

Съвсем скоро за пореден път той участва и в майсторски клас на проф. Минчо Минчев, този път в Габрово, където е работил с Габровския камерен оркестър. Владимир Меранлиев се завръща силно вдъхновен от заниманията, а сега го очаква концерт в Европейския музикален фестивал и една специална камерна вечер – „Сцена на талантите“ на 30 март.

Аз лично ще се представя с Рапсодия „Вардар“ на Панчо Владигеров, ще изпълня II и III част от Първия концерт за цигулка на Хенрик Виенявски и Полонеза оп. 4 в ре мажор, както и няколко дуета с моята колежка Олга Дойкова, с която споделяме сцената тази вечер“. А когато делиш сцената с някого, „притеснението е много по-малко“, казва той. „Усещам, че си подхождаме двамата да свирим заедно и със сигурност би било по-лесно“. Въпреки едва 15-те си години, Владимир Меранлиев вече предвкусва кой тип изява на сцената му допада: „Много обичам да свиря камерна музика, но всъщност много обичам и да солирам – няколко пъти вече съм свирил с оркестър и се надявам това да зачести, тъй като усещането е друго, особено, когато е любимо произведение. Аз изключително много обичам жанра концерт и обичам да съм солист, да свиря с оркестър“.  

Къде би поставил границата между професионалния и личния живот?

„Професионалният живот закрива личния, защото човек си има приоритети.“ Но въпреки че „цигулката винаги ще бъде на първо място“, той все пак успява да балансира като отделя време за опери, концерти, изложби, привлича го и интересната атмосфера на срещите и коментарите след тях. „Много е важно човек да намира себе си и в други неща“, подчертава Владимир.

С думи като вдъхновение, енергия, ентусиазъм и дори зрялост може да бъде описано присъствието на Владимир Меранлиев – един превъзходен млад събеседник с богата обща култура, с когото е удоволствие да се обменят мисли за музиката. Радостина Узунова разговаря с него, а цялото интервю може да чуете в звуковия файл!

Проектът „Сподели КласикА“ се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по програма „Критика 2025“