Жозе ван Дам – един колос, когото музикалният свят загуби
Интервю с Белина Костадинова
18 март 2026 г.
Миналия месец на 85-годишна възраст почина прочутият белгийски оперен певец Жозе ван Дам, чийто глас и артистично присъствие помнят всички най-големи сцени в света. Неговата кончина настъпи на 17 февруари в Брюксел, а на 9 март в катедралата на белгийската столица се състоя прощална церемония, на която обществеността се раздели със своя уважаван съгражданин. Солисти и ансамбли почетоха паметта му, изпълнявайки музика в негова чест. Сред присъстващите бе Белина Костадинова от швейцарската Фондация „Геза Анда“, която сподели: „Загубихме колос, който беше не само една от последните митологични фигури на музикалния свят, но също и един невероятен човек“. Тя гостува в Радио Класик А за да разкаже впечатленията си от церемонията, както и лични спомени от над 20-годишното си познанство с покойния артист.
„Впечатляващо е, че Музикалната капела „Кралица Елизабет“, на която той всъщност е един от основателите и главна фигура, решиха да не организират сбогуване само за привилегировани хора, а да бъде отворено за всички, които искаха да кажат сбогом“, разказва Белина Костадинова. На церемонията идват хиляди хора и дори ресторантите затварят, за да могат собствениците им да присъстват на месата в църквата. „Жозе ван Дам бе един от последните или един от малкото такива артисти, които имат силно влияние над града, в който живеят и в Брюксел това се видя на 9 март на всякакво ниво“, подчертава тя.
В церемонията взимат участие солисти от Музикалната капела „Кралица Елизабет“, хористи и оркестранти от театър „Ла Моне“, чийто стожер десетилетия наред е бил самият артист, както и участници от академията „Флаже“. Прозвучават автентични записи с неговия глас, като първият звуков спомен идва от едва 11-годишната му възраст, когато съвсем младият Жозе пее „Аве Мария“. „Беше прекрасно и накрая всичко завърши с Оркестъра на „Ла Моне“ и Петата симфония на Малер – Adagietto… Сърцераздирателно изпълнение на живо, след което хората излизаха с кърпички…“
Белина Костадинова познава бас-баритона още от 2002 г. Връзката с него е покрай настоящата вдовица на Жозе ван Дам, която към онзи момент е негов артистичен мениджър. Запознават се в Цюрих, когато той помага дори безплатно на млади артисти от оперния театър в швейцарския град. Като пианист, тя често е била и негов акомпанятор в домашните му майсторските класове и така познанството им прераства в истинско приятелство.
„Жозе беше човек, който даваше ръка на всички – в професионални или не отношения, на крале, дори и на хората от улицата пред техния апартамент в Брюксел.
Той не обичаше думата „звезда“ и казваше: Може да съм папата или император на сцената, но в живота съм един нормален човек като всички други.
Загубихме невероятния музикант, невероятния приятел и невероятния певец – бас-баритонът Жозе ван Дам. Той обаче остави толкова много записи, институции, а благодарение на филма „The Music Teacher“ от 1988 г. дори най-обикновения гражданин го познаваше“.
Радостина Узунова разговаря с българската пианистка Белина Костадинова, която вече над три десетилетия живее в Швейцария и е част от екипа на фондация „Геза Анда“, както и известния едноименен Клавирен конкурс в Цюрих. Нейният емоционален разказ за легендарната фигура на Жозе ван Дам, когото тя познаваше отблизо, може да чуете в звуковия файл!
Интервю с Белина Костадинова:
Роден като Жозеф ван Дам през 1940 г., артистът бе сред най-великите интерпретатори на бас-баритоновия репертоар през изключителната си 60-годишна кариера. Дарбата му е оценена с 10 номинации за „Грами“ и три завоювани награди (1984, 1992, 1997), спечелени за записи под диригентството Пиер Булез и Дьорд Шолти. В Музикалната капела „Кралица Елизабет“ в Брюксел основава вокалния отдел и преподава от 2004 г. до пенсионирането си през 2023 г., когато вече е назначен с почетна преподавателска титла. „Белгия загуби най-големия си посланик на оперното изкуство. Светът загуби легенда, която чрез своя гений беляза историята на операта през 20 и 21 век. Музикалната капела загуби преди всичко ментор, бащина фигура и неизчерпаем източник на художествена почтеност“, написа институцията при кончината на артиста през февруари.
Обучавал се е в Кралската консерватория в белгийската столица и приема сценичното име Жозе ван Дам, когато дебютира в операта през 1960 г. като Дон Базилио от „Севилският бръснар“ на Росини, на сцената на Кралската опера на Валония-Лиеж. Международният му престиж нараства все повече заради образите, които изгражда през 60-те и 70-те години на ХХ век в Парижката опера и по-късно в Дойче опер Берлин, най-вече под палката на Лорин Маазел. Забележителна е работата му през 1971 г. с Херберт фон Караян по време на Великденския фестивал в Залцбург, като Дон Писаро във „Фиделио“ от Бетовен. В началото на 70-те вече е канен в „Ла Скала“, в Кралската опера в Лондон и в Метрополитън опера в Ню Йорк, където дебютира като Ескамилио в „Кармен“ на Бизе. Сред най-основните му превъплъщения остават главните роли във „Фалстаф“ на Верди, „Дон Жуан“ на Моцарт, „Воцек“ на Берг или „Борис Годунов“ на Мусоргски, но френските опери на Дебюси („Пелеас и Мелизанда“) и Офенбах („Хофманови разкази“) също поставят майсторството му на завидно ниво. През 80-те той отново пее в Парижката опера и на Залцбургския фестивал, вече в края на десетилетието.
Жозе ван Дам се е снимал в няколко музикални филма, сред които „Учителят по музика“ („The Music Teacher“, 1988) – продукция на Белгийската телевизия RTBF, която получава номинация „Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм. По-рано пее Лепорело във филмовата версия на режисьора Джоузеф Лоузи в неговия филм-опера от 1979 г. „Дон Жуан“. С Бостънския симфоничен оркестър и Джеймс Ливайн прави едно изключително успешно европейско турне през 2007 г., а неговата последна роля на оперната сцена идва с „Дон Кихот“ на Масне. Изиграва я през 2010 г. в Кралската опера „Ла Моне“ в Брюксел – театърът, който на 17 февруари написа: „Почина Жозе ван Дам, най-великият оперен глас в историята на Белгия“.
Юра Трошанова








