Три погледа към „Макбет“ на Верди в Софийската опера: Радост Александрова

В „Сподели КласикА“ публикуваме три гледни точки към оперната премиера – говорят студенти и млади преподаватели от НМА „Проф. Панчо Владигеров“

24 март 2026 г.

През февруари Софийската опера и балет показа първата си премиера за 2026 година – „Макбет“ от Верди по едноименната драма на Шекспир в режисурата на Вера Петрова и под диригентството на Алесандро Д’Агостини. Премиерният спектакъл бе на 25 февруари, а следващите се играха на 26, 27, 28 февруари и 1 март. „Десетминутни аплодисменти и публика на крака след премиерата на „Макбет“ от Джузепе Верди. Огромен успех за постановката на Вера Петрова под диригентството на Алесандро Д’Агостини!“, написа възторжено Софийската опера още след първото си представление. А преди премиерата, в интервю за Радио Класик А режисьорката Вера Петрова сподели защо тази опера има по-специално място:

Ние знаем, че Верди се увлича по Шекспир и има още две късни творби върху негови сюжети – едната е „Фалстаф“, а другата е „Отело“. Но мястото на тази опера е много специфично. Тя, в известен смисъл, е и революционна, защото няма обичайния любовен триъгълник, който очакваме да видим на сцената – класическата схема за изграждане на оперния сюжет. Тук виждаме хора, които са повлияни от амбиции за власт, желание и могъщество, но съсипват целия си живот, а и не само своя. „Макбет“ е много специална творба, с много съкровена музика и с много големи и страстни отклонения, които са типични при Верди. Защото Шекспир обикновено прави всичко в много различни нюанси – от бяло до черно, но минава през много различни бои на сиво, тъмно, по-тъмно бяло и т.н. Той е по-нюансиран, докато при Верди страстите са винаги в една огромна амплитуда и това е всъщност патетиката на неговото време“.

След емоцията от петте запомнящи се вечери, в „Сподели КласикА“ ви предлагаме три различни гледни точки към чутото и видяното от сцената на Софийската опера и балет. Новата постановка на „Макбет“ оживява в прочита на Радост Александрова и Гергана Тодорова – студентки от НМА „Проф. Панчо Владигеров“, напътствани от проф. Боянка Арнаудова. Ще ви срещнем и с професионалното мнение на Василена Атанасова („Делириум“ на Джесика Прат – еманация на белкантовия стил“ и „Контрасти, стил и емоции“), млад преподавател в Музикалната академия, чиито рецензии вече са част от проекта.

Така в рамките на три поредни дни ще ви представим три различни текста, вдъхновени от „Макбет“, а първият публикуваме още днес – с автор Радост Александрова. Радио Класик А помества критичните материали без редакторска намеса.

Операта „Макбет“ от Джузепе Верди 

На 01.03.2026 г. в Софийска опера и балет се състоя финалният спектакъл на операта „Макбет“ от Джузепе Верди, по едноименната шекспирова пиеса. Режисьорът Вера Петрова и художникът Мария Колева представиха на публиката съвременен прочит на творбата. Настоящата критика разглежда режисьорската концепция и вокалната и актьорска интерпретация като основни носители на смисъл в спектакъла. В концепцията на Вера Петрова на преден план са изведени идеята за свръхестественото и материалното и как те биват преплетени във всеки от нас, както и идеята за колелото на съдбата, което в контекста на операта означава, че започва и завършва с кръвопролитие. От драматургична гледна точка всяко едно решение е логично и разбираемо за публиката, особено внимание е обърнато върху така важната за Верди нощна атмосфера (в повечето от оперите му най-важните развръзки в сюжета се случват през нощта), конкретно в операта „Макбет“, където дори на хоризонта светлина не се подава. Заедно с декора и костюмите на Мария Колева всяка режисьорска идея беше осъществена и обусловена с мисъл и вкус. Постановката на Софийската опера би била достойна за най-големите оперни театри.

За съжаление певците – в главните роли, не успяха да предадат режисьорския прочит. Въпреки че актьорската игра беше на ниво, много разсейващо действаше невъзможността на някои певци да се справят с вокалните трудности на вердиевата опера. Баритонът Венцислав Анастасов, в главната роля на Макбет, показа липса на актьорска игра и присъствие. Публиката чу един отегчен певец с изморен глас, който сякаш с нежелание пееше на сцената.

В ролята на Банко басът Светозар Рангелов не направи никакво впечатление, въпреки важната му роля в операта. Той нито пречеше, нито помагаше на действието.

Изключение бе сопраното Габриела Георгиева, която направи особено добро впечатление с присъствие и прецизна актьорска игра, особено във втора сцена от четвърто действие („Una macchia e qui tuttora!“), където показа стабилна вокална техника и красиви бленди на гласа. Тя бе най-въздействащата и доказва какво може да се постигне, когато има отлична симбиоза между режисьор, костюми, декор и добър певец.

Много важно място в „Макбет“ е отделено на женския хор. Трите вещици в шекспировата пиеса са преобразувани от Верди в женски хор и, ако преглътнем малките недоразумения по време на представлението, той бе изпълнен с енергия и ентусиазъм, с добър баланс, и допринесе за атмосферата в действието.

Черешката на тортата бяха балетът и солистът Александър Александров в ролята на Пазителят на сънищата. Костюмите и хореографията на Риолина Топалова накараха изпълнителите да „влязат“ в сюжета и без думи да предадат зловещата атмосфера, от която публиката  настръхва.

Радост Александрова

Проектът „Сподели КласикА“ се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по програма „Критика 2025“