Три погледа към „Макбет“ на Верди в Софийската опера: Гергана Тодорова

В „Сподели КласикА“ публикуваме три гледни точки към оперната премиера – говорят студенти и млади преподаватели от НМА „Проф. Панчо Владигеров“

25 март 2026 г.

Тази седмица проектът „Сподели КласикА“ продължава да ви среща с различни гледни точки към едно от значимите събития в българския музикален живот – премиерата на операта „Макбет“ от Верди в Софийската опера и балет. В три поредни дни публикуваме текстовете на трима млади автори, всеки от които рисува своя картина след преживяното в залата. Радио Класик А предоставя трибуна за техния поглед и помества всички текстове без редакторска намеса.

Днес ви представяме Гергана Тодорова, студентка в НМА „Проф. Панчо Владигеров“, която в рамките на проекта работи под напътствията на проф. Боянка Арнаудова.

Операта „Макбет“ от Джузепе Верди – игра на светлосенки и безскрупулни личности

Софийската опера и балет представи (от 25.02 до 01.03.2026 г.) операта „Макбет“ от Джузепе Верди, по едноименната трагедия на Уилям Шекспир, l’opera senza amore отличаваща се от предходните с отсъствието на любовна история като главна сюжетна линия – нестандартно за италианската опера от този период и с фокус върху тъмнината, сенките и жаждата за власт на Макбет и неговата съпруга. Творбата представя тъмната страна на човешката природа – прекомерната амбиция, готовността да се пожертват хора в името на собствените цели и благоденствие; страхът и ужасът от последствията от злодеянията; гузната съвест, която кара човек да загуби разсъдъка си. С реализирането на постановката са се заели италианският диригент Алесандро д‘Агостини, Вера Петрова – режисьор, Мария Колева – художник, Риолина Топалова – хореограф и екипът на националната опера.

Присъствах на спектакъла на 28.02, в който баритонът Пламен Димитров се превъплъти напълно в образа на пълководеца Макбет, успял да се издигне чрез убийство до крал на Шотландия. С игра и певческата си техника той изобрази метаморфозата на своя герой – от зараждащата се жажда за власт в сърцето до краля, напълно загубил себе си и смисъла в живота. Пламен Димитров умело използва и смяната на различни регистри, разнообразни динамики и преминаването от красиво изваяни мелодии в почти изговорени фрази и думи в отделните арии, дуети и ансамбли. При първата си поява, в първата сцена на първо действие, когато Макбет чува предсказанията на вещиците и в последвалото сбъдване на две от тях, певецът смени нюансите – от увереност и твърдост към съмнение и колебания, a в дуетните сцени с Лейди Макбет преминаваше от несигурност към убеденост в плановете им, от страх към успокоение, изграждайки образа така, че публиката да усети как тя го насочва към убийството. Второ действие, сцената с банкета устроен от Лейди Макбет по случай коронясването на съпруга ѝ, баритонът започна с царствена увереност в гласа, но след видението на Банко, майсторски премина от ужас и страх към първоначалното величаво спокойствие, демонстрирайки загубата на разсъдъка си. Много добре  изпълнена беше арията от трето действие – с видението на осемте наследници на Банко – бъдещите крале на Шотландия. И актьорски, и с глас той предаде ярко и внушително кулминационния момент, в който кралската фасада напълно се разби, а и на финала прецизно показа нюансите на вече обезумелия Макбет – отказал се от живота, но продължаващ да се страхува от последствията на злодеянията си.

Сопраното Радостина Николаева представи многопластовия образ на Лейди Макбет – безскрупулна жена, жадуваща за власт и могъщество, осъществила мечтата си да бъде кралица на Шотландия. Певицата придаде разнообразни нюанси на образа – от придворна дама, която умело манипулира съпруга си: или го убеждава да извърши убийството, или го обвинява в нерешителност, или успокоява, че върши нужното и няма от какво да се страхува, когато до него тя е на трона. В известната „ария с писмото“ (първо действие), в което Макбет ѝ пише за предсказанията на вещиците, сопраното показа невероятен контрол над гласа си, справяйки се брилянтно с широкия диапазон и особения мелодически профил на партията. Радостина Николаева внуши амбицията на героинята си, готова да пролее кръвта на законния крал, за да седне на трона. В „сцената с банкета“, в която Лейди Макбет вдига наздравица, артистката изпя блестящо колоратурните пасажи, превъплъщавайки се в образа на достойна и величествена кралица. А след появата на видението на Банко, с цел да вдъхне спокойствие у краля използваше тихи, почти изговорени фрази.

Радостина Николаева бе великолепна и в „сцената на сoмнамбулизма“ от четвърто действие, пресъздавайки кулминационния момент на страха, ужаса и гузната съвест, разбили психиката на Лейди Макбет използвайки майсторски динамики  на гласа си – в някои моменти „разтреперващ“ се от ужас, а в края на арията с тихите, прошепнати фрази във висок регистър, които накараха публиката да съпреживее тревогите и мъката на героинята ѝ.

В дуетите си с Макбет, сопраното показваше не само певчески, но и с присъствие, с играта си как персонажът ѝ води съпруга си в желаната от нея посока, че тя е по-силният характер в двойката, ползвайки както твърд и сигурен глас, така и миловиден и привидно загрижен. Дори в ансамблите гласът на певицата се извисяваше над останалите на предвидените от композитора места, разкривайки пред слушателя амбициозността и величието на Лейди Макбет.

Петър Бучков, в ролята на Банко, представи изключително напрегнатата атмосфера на арията си от второ действие, изпълнена в бавно, тревожно темпо, в която размишлява над надвисналото чувство за опасност и случилото се с Дънкан, предишния крал на Шотландия. Добре издържаните дълги нотни трайности, наситени с тембровата напрегнатост на партията, както и изправената и почти лишена от резки движения стойка на певеца бяха ключови за изобразяването на мъчещия се от тревога и вглъбен в мислите си Банко.

Даниел Дамянов – Макдъф, пресъздаде в арията, в която персонажът му се заканва да отмъсти на тиранина, убил семейството му (в четвърто действие), чувството на желаното възмездие и същевременно безпомощност чрез по-резки движения и брилянтно изпетите от него пасажи и лирични фрази на теноровата партия.

Хорът, с ръководител Виолета Димитрова, показа изключителна спятост, синхрон, чист звук и майсторство в изграждането на различните по характер групови образи – вещици, войници, благородници, бежанци. В операта Трите вещици са символ на мрака и сенките, изобразени от  Верди чрез голям женски хор, за да се подчертае тяхното могъщество и мрачно влияние. Женският хор придаде нотката на тъмнината и сенките в хоровите сцени на вещиците от първо и трето действие. Войниците – мъжки хор, създадоха у публиката усещането за строгост и верност към краля. Смесеният хор, изобразяващ благородниците, изпълни отредената му роля с характерните за общия образ студенина и грациозност – показателни за високомерието и лицемерността на кралския двор. А в сцената с бежанците от тиранията на Макбет, с която започва четвърто действие, смесеният хор създаде тягостната атмосфера на глад, скръб, мъка и тъга.

Оркестърът, дирижиран от Алесандро д‘Агостини, се представи прекрасно – диригентът умело следеше певците и ансамблите, с отлично изработени фрази и контрасти в динамичен план, с точен и чист звук на оркестъра. Когато оркестровата партия излиза на преден план, звукът ѝ беше плътен и обхващащ цялостно залата, дори да се свиреше в тиха динамика. По същия начин беше запазена масивността, но леко отдръпвайки звука, за да се смени централния фокус върху певците. Разбира се, трябва да се спомене проблемът със съвсем леките и незначителни разминавания между певец или хор и оркестър – при хоровете на вещиците и хорът на бежанците от четвърто действие, с който д‘Агостини се справи майсторски – бързо „настройваше“ оркестъра в темпото и динамиката на изпълнителите на сцената.

Отлична беше работата на хореографа Риолина Топалова. Всяко едно от движенията на певците и начинът им на изпълнение допълваше характеристиката на персонажите. Нямаше сцена, в която да липсва движение – вещиците с тяхното плавно и съблазнително ходене и протягане, гротескните движения на Пазителя на сънищата на заден фон в някои от сцените, в хорът на бежанците една от тях постоянно притичваше тревожно сред тях, като си взаимодействаше с останалите певци по един или друг начин; докато звучеше въведението към операта в оркестровата партия, на сцената се сменяха предвещаващите първо действие боеве между войници с жени, оплакващи умрелите, а Макбет ги обикаляше, ставайки свидетел на случващото се.

Обаче цялостната атмосфера на една опера се изгражда не само от музиката и сценичната игра на певците – много важни са и декорът и костюмите. Работата на Мария Колева по поставянето на тази опера, беше уникална. Със своята символика цветовата гама подсказва за трагедията, която се разиграва. Тъмните цветове и бялото изграждаха света на светлосенките – тъмните одежди на благородниците, войниците и обикновения народ подсказваха за мъките и ужасът в историята; черното по дрехите на вещиците – сенките и причудливите фантастични форми, криещи се в горите и замъка; бялото – символа на привиденията и илюзиите, по призрака на Банко и виденията на бъдещите крале на Шотландия и по нощната роба на Лейди Макбет в сцената със сомнамбулизма, и червеното – във всички сцени (фон, наметала), преливащите от черно в червено рокли на вещиците, дългите ръкави на одеждите на Лейди Макбет, а и бялата ѝ рокля в долната част преливаше към тъмно червеното, светлината над мъртвия крал Дънкан по време на финалния хор от първо действие символизираше многото пролята кръв.

Правят впечатление острите и ръбати елементи в декора и костюмите, напомнящи за остриетата и безмилостните характери на главните персонажи – не само в декора, но и по-дрехите на краля, кралицата и благородниците.

Интересно бе честото присъствие на трона, чийто гръб беше изработен под формата на надгробна плоча – сякаш подсказвайки, че който седне в него като владетел, ще има трагичен край. В арията на Лейди Макбет, бленуваща за разкриващите се пред нея възможности, когато се споменава думата „трон“, надгробния камък се завъртя, за да се покаже другата му страна.

Много символика се крие и в драматургичните решения на режисьора Вера Петрова. Например трите вещици носещи остриета, които често се появяваха в отделни сцени и арии, наподобявайки трите мойри. Беше включен и разтроеният образ на богинята на нощта, магьосничеството и тройният кръстопът Хеката, всяка фигура носеща черепа на рогато, чудовищно създание, както и Пазителя на сънищата, изигран от балетиста Александър Александров – страховит образ, напомнящ ролята на Съдбата, който се появяваше във възлови моменти като фонов герой – все препратки към Шекспировата трагедия. Интересно беше и решението ѝ да се включи звукозапис – преди започването на отделните действия в залата прозвучаваха цитати от „Макбет“ на Шекспир, които, според режисьорските ракурси в програмата, са използвани като основа на концепцията на спектакъла. Изричани от Пазителя на сънищата, като нещо, което той ни съветва да запомним и над което да размишляваме. Звукозапис имаше и когато вещиците правят предсказания в трето действие, сякаш нещо невидимо говореше на Макбет и със загадки му предсказваше бъдещето. В прочита на режисьора Вера Петрова драматургията на Вердиевата опера е запазена и същевременно ни насочва към актуална и в днешно време тема – на какво е способен човек, желаещ да е на върха в обществената йерархия и какво би му струвало да го постигне.

Очевидно, целият екип бе вложил труд и вдъхновение в осъществяването на този мащабен и сложен проект. Изпълнителите – солисти, хорове и оркестър – се представиха блестящо, а след края на спектакъла у мен останаха силни впечатления и теми за размисъл. Всички заслужиха дългите и бурни овации на публиката, станала на крака!

Гергана Тодорова

Гергана Тодорова учи пиано в НУИ „Панайот Пипков“ – Плевен в класа на Десислава Вълчанова, но още по време на гимназиалните си години започва да развива интерес към теоретичните дисциплини. През 2021 г. взема участие в Петия национален конкурс по теория на музикалните елементи и история на музиката за ученици от IX и X клас, организиран от НМУ „Любомир Пипков“ – София, като достига до втори тур – национално ниво, но не успява да спечели награда. През пролетта на 2024 г. завършва плевенското училище по изкуствата със специалност „Пиано“ и същата есен започва обучението си в НМА „Проф. Панчо Владигеров“. В момента е във II курс със специалност „Музикознание“ в Теоретико-композиторски и диригентски факултет на академията.

Проектът „Сподели КласикА“ се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по програма „Критика 2025“